Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2009 06:00 - Хитлер рисувал като Щъркелов!?
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 22464 Коментари: 22 Гласове:
24

Последна промяна: 19.11.2010 12:49


ЩО ЗА ИЗВРАТЕНИ ТИПОВЕ СЪЗДАДЕ МИЛИЦИОНЕР
- КОМУНИЗЪМА И  ДАЛИ ДА НЕ СЕ ОТЪРВЕМ ОВРЕМЕ
ОТ ТЯХ, ПРЕДИ КУЛТУРАТА ДА ЗАЧЕЗНЕ НАПЪЛНО!


image

Кристина Патрашкова: "ХИТЛЕР РИСУВАЛ КАТО НАШИЯ ЩЪРКЕЛОВ"

image

"Картините на фашисткия диктатор Адолф Хитлер поразително приличат
на произведенията на българския художник Константин Щъркелов,
ШОКИРАХА СЕ ВСИЧКИ ИЗКУСТВОВЕДИ и колекционери у нас..."

"Прелюбопитно е, че Хитлер и Щъркелов са родени в една
и съща година и разликата им е само месец и половина
."

"Дали двамата са се срещали в евтините виенски кафенета,
е трудно да се предположи, но със сигурност политическите
интриги и битки нанасят тежки поражения върху Щъркелов
."
Криси Патрашкова пред e-vestnik.bg: Всички знаем в кой вестник какво може и какво не може да излезе image
PlovdivMedia - Хитлер се учил от българин!?
"Какво може да свърже Адолф Хитлер, Константин Щъркелов, Екатерина Атанасова и варненския архитект Марин Маринов? На пръв поглед нищо, но ако се казвате Патрашкова и имате удивителната способност да чопвате оттук - оттам, за да защитите „светската” си слава, като нищо може да ги объркате." - Христо МАРКОВ (по темата, виж: PlovdivMedia) Клюки.бг: "Кристина Патрашкова
се продаде на жълтата преса" "След като бе изгонена от ефира на ТВ 2 и остана на улицата една от най-омразните родни журналистки Кристина Патрашкова се продаде на жълтата преса. ...жената с мъжка прическа се води заместник главен редактор на скандалния седмичник „Уикенд“. Името и вече дори присътсва в карето, където са изписани членовете на редакционния екип на вестника.

Колеги на Патрашкова не са много изненадани от внезапната и професионална промяна. „Крисето е нагаждачка. За пари е готова да направи всичко“, разкриват нейни близки. Патрашкова е работила в „24 часа”, „Сега”, „Монитор”. В едно от изданията на „БИГ брадър“ пък дори влезе в безумната роля на инквизитор, който коментираше реалити героите."
 
ИЗВИНЕТЕ, АМА В КАКВА ДОЛНА КАША НИ ЗАБЪРКАХА САМО, А!

ДА, ГОСПОЖО ПАТРАШКОВА, БИ МОГЛО И ТАКА ДА Е, НО АКО ТОВА БЯХА
ТВОРБИ РИСУВАНИ И ПОДПИСАНИ ЛИЧНО ОТ САМИЯ КОЧО ЩЪРКЕЛОВ,
ОСТАНАЛОТО СИ Е ЧИСТА ДОЗА ДЕМАГОГИЯ И ЕВТИНА МАНИПУЛАЦИЯ,
ЗА КОЕТО ДЪЛЖИТЕ ОПРОВЕРЖЕНИЕ, А И ЕДНО ГОЛЯМО ИЗВИНЕНИЕ,
НЕ САМО ЗАЩОТО НА НАС МОЖЕ ДА НИ ПИСНЕ ЕДИН ДЕН ОТ ВСИЧКИ
ВАС - САМОЗВАНИТЕ И ДОБРЕ ОТГЛЕДАНИ КУЛТУРТРЕГЕРОВЧЕТА
...

image ЖИВ ЛИ Е ДНЕС ЩЪРКЕЛОВ? Автор на картината: katan
/Виж: Открито писмо до г-жа Патрашкова/

image
НАТЮРМОРТ, 1999 г. © Copyright 2003
акварел, 40 х 50 см, цена 800 лв.
Автор: арх. Марин Маринов от Варна - изключително талантлив
ученик на Константин Щъркелов, както е видно дори с просто око,
за голямо наше съжаление починал преди 2 години. Лека му пръст!


Защо не кажем, че на 29 юни Адолф Хитлер и Ева Браун се венчават
в подземния бункер на фюрера, а на следващия ден се самоубиват.
На същата дата в София през 1961 г., само ден след като е удостоен
с орден "Кирил и Методий" I ст., си отива от света и Кочо Щъркелов.

Е, на това му се вика "популяризиране" на култура по български и
"отдаване" на заслужена почит към най-талантливите ни творци,
а не като тези на някои червеномозъчни драскачи и гей-историци:


image
БОГ, ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! А, за Ботев и Щъркелов,
все ще се намира по някое червено псе да излае...


image
Поетът срещу художника

Казват, че ако съдбата беше разменила местата на Сталин и Хитлер, историята едва ли щеше да забележи рокадата. Защото Йосиф Джугашвили и Адолф Шикългрубер си приличат като огледални отражения – и в детството им, и в юношеските им копнежи и разочарования, и в радикалните им амбиции за преустройство на света, и в поведението им като диктатори съществуват безброй сходни ситуации.

Синът на грузинския обущар и наследникът на австрийския чиновник са надарени с достатъчно качества, за да спечелят световна слава, без непременно да се стремят към върховете на властта. Младият Адолф е добър художник. Младият Йосиф е талантлив поет. Но художникът така и не се прославя. А поетът сам се отрича от собствените си стихове. Ами ако Шикългрубер и Джугашвили не бяха избрали политическата кариера, а бяха тръгнали по пътя на изкуството. Докъде щяха да стигнат?

Това е книга за двама мъже, реализирали предела на мечтите си. В чисто личен план обаче те са нещастни. Авторът разкрива не само интригите им, свързани с овладяването на властта, но и онези епизоди от биографиите им, които съзнателно са премълчавани. Така се раждат тези блестящи психологически портрети, в които Сергей Кормилицин развенчава ред митове и откровени лъжи за живота и смъртта на двамата най-кървави диктатори в човешката история.


image
Преди време Дойче Веле разпространи новината:
"За Бойко Борисов Хитлер и Сталин са номер едно"

Като юноша Бойко рисувал
копия на световни майстори
Неподозиран талант в областта на изобразителното изкуство е новият премиер Бойко Борисов. Още като дете Бойко рисувал изумително и изработвал копия на големи майстори като Айвазовски и Рембранд. Съседите на Борисов в Банкя още говорят за картините на Бойко, които той копирал като младеж.

До преди няколко години в стаята на местния иманяр бай Желязко Императора висяли две картини – уникални копия на руския маринист Иван Айвазовски. И двете били подписани от Бойко Борисов, който тогава е бил около 20- годишен. Императора ги откупил от Борисов, защото морските пейзажи го успокоявали.

Преди демокрацията Бойко е копирал творби не само на Айвазовски, но и на Рембранд и други известни майстори. Продавал картините, за да се издържа.

Сега много от тях вероятно са пръснати из страната. Подписът на министър-председателя върху тях вече им дава съвсем друга стойност. Според галеристи нищо чудно копията на премиера Борисов да достигнат цени 10 000 – 15 000 лв.

Друг политик е имал същото хоби през 30-те години на миналия век. Хитлер е учил рисуване, но артистичният свят го губи като творец.

Ако попитате самият Борисов за коментар, сигурно ще подхвърли небрежно:
„Рембранд, Рамбо – все тая!“

Взето от ydan - Публикувано на 30 юли 2009 г.



КОГА ЩЕ СПРЕ ГАВРАТА С НАШИТЕ ТВОРЦИ,
НЕ БИВА ЛИ ДА ГИ ОСТАВИМ ДА ПОЧИВАТ В
МИР В ОТВЪДНОТО, ПОНЕ ОТ КАПКА СРАМ?


image

За сведение на онези, които се интересуват, Константин Щъркелов е познат като един от най-големите майстори на акварела у нас и в цяла Европа. През 1927 г. Александър Балабанов го титулува за “цар на акварела” - име, с което той остава завинаги в българското изкуство и в сърцата на мнозина.

Участвал във всички войни на своето време, награден със Сребърен кръст за храброст, с изкуството си той оставя документ за тази най-тъжна част от военна та ни история. Неговият военен цикъл е създаден под огън и олово, работите му не са измислени, а лично преживени. Константин Щъркелов е личност с многостранни творчески интереси. Освен че е рисувал, той е пишел рецензии за наши именити художници, автор е на поезия, пътеписи, песни...

Щъркелов е задържан от народната власт на 27 септември 1944 г. заедно с Никола Танев, Ал. Божинов, Борис Денев, Ал. Добринов и някои други художници, писатели, журналисти, музиканти. Изпратени са в Дома на слепите, който се намира тогава в кв. "Красно село". След това са прехвърлени в Разузнавателното управление на войската, а по-късно са затворени в дома на Буров на ул. "Московска". По-точно казано, затворени са в кучешкото помещение в двора на Буров. Следва Централния софийски затвор, и така месеци наред...

Повече от десетилетие от живота си артистът свързва с гр. Варна, където е принудително изселен и живее със семейството си в периода от 1945 до 1959 г. За съжаление, от това време почти не са останали никакви веществени следи. Великолепните му стенописи в аптека “Станчев”, ресторантите “Севастопол” и “България” отдавна не съществуват, няма го и домът му на ул. “Македония”, а градската художествена галерия притежава едва 4 негови работи, които не са от най-добрите му периоди.

image
Градски пейзаж, рисуван от прачичо ми Константин Щъркелов
И все пак, да не забравяме, че се намираме в годината на честването на 120 юбилей от рождението на ненадминатия ни художник прославил България и всяка гавра с паметта му трябва да получава своето заслужено възмездие, а що се касае до любителите заровени в търсенето на сензации и занимаващи се с правенето на нескопосани сравнения, най-доброжелателно им пожелавам да ги потърсят на някое друго място, та дано нацелят все пак и своя късмет в евтиния си ентусиазъм!



Гласувай:
24



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marty - Много Силно !!!!
01.08.2009 10:27
Поздравявам те за този постинг !!!
И ти благодаря !
цитирай
2. cornflower - абсолютни
01.08.2009 16:01
кич парад
цитирай
3. dadide - На много хора
02.08.2009 09:46
в момента им е доста жегаво и се надявам това да е основната причина за "течението", което правят с изказаните безумства. А и поради топлото време им се е разтекло онова важно вещество, което е предназначено да мисли, преди устите им да излеят подобни помии!
цитирай
4. katan - Досрамя ме като видях моето бледо подобие на К.Щъркелов!
03.08.2009 10:41
Виждала съм и доста от акварелите на Хитлер, но... те не са сравними с тези на К.Щъркелов!
Има някои хубави/поне според мен/, рисувани в Русия/пейзажи/, има и добри интериорни картини,но... да си имаме уважението!
Въпреки съвпаденията, К.Щъркелов е/да не използвам суперлативи,макар че ги заслужава!/ КЛАСА, ОБРАЗЕЦ!!!
Поздрави и за този постинг/безпристастни/!
цитирай
5. eien - Брилянтна пледоария!
06.08.2009 11:38
Пред фактите и боговете мълчат!
Засрамих се от този евтинджълък на Патрашкова.
цитирай
6. tili - Гнус ме е да пиша повече
09.08.2009 12:42
затова просто се автоцитирам. Душата ми е омерзена!

26. tili - За човек що годе запознат с живописните техники
08.08 02:37
е очевидна разликата между акварела и маслото. Всеки има свобода да прави творчески интерпретации на други автори и това се нарича "Почит - Tribute - Homage " към първоизточника. Това е широко разпространена практика. Ти си постъпила точно така - честно и почтено. Засуканата и неясна идея на червеношийката Патрашкова да прибави и своята отрова към това, което се е изляло след 1944г. върху клетия Кочо Шъркелов, както и неоправданото й самочувствие и чувство за безнаказаност са я вкарали в този капан. Докарала е вода от девет дерета, за да повтори обвиненията към честния художник във фашизъм.Така се опростачва години наред този нещастен народ, за да загуби окончателно ориентири за национални ценности и гордост.Чалгаджии и псевдоинтелектуалци от всякакви калибри. Патрашкова съвсем не е направила безобидна и неволна грешка. А ти - случайно си попаднала в схемата й. Няма да ти се извини, убедена съм!
цитирай
7. prado - Моите поздравления се прибавят към ...
11.08.2009 09:23
Моите поздравления се прибавят към общите - браво и от мен!
цитирай
8. avangardi - С риск да бъде дълго, но обрисува портрета на Патрашкова
11.08.2009 13:23
----------------------
Кристина Патрашкова


Кристина Патрашкова - тази миниатюрна жена с момчешка прическа и тъмни очила - никога не остава незабелязана. Почти винаги в екстравагантна рокля или пола, задължително с малка чантичка и извадени сякаш от царска колекция бижута. Кристина е журналистка във вестник 24 часа. Денят й започва рано и задължително с кафе, минава в редакцията или в интервюта навън и завършва обикновено в театъра или в някой светски салон.

Обича еднакво операта и стадиона (любимият й отбор е ЦСКА), а сред най-важните неща в живота й е кинофестивалът в Кан, на който Криси присъства всяка година. Там е интервюирала звезди от ранга на Джак Никълсън, Ал Пачино, Шарън Стоун. Кристина е фина не само като фигура, но и като поведение. „Красивите неща не бива да се подминават”, казва тя. Ето най-добрият отговор защо я правим герой в нашата рубрика.




екстравагантност и ексцентричност са думи, запазени сякаш за твоя гардероб...

Не харесвам и не обичам унификацията. Казвали са ми, че, отивайки на пресконференция, хората понякога имат усещането, че аз ще давам такава, а не че ще я отразявам. Но това съм аз. Струва ми се, че човек трябва да умее да изтъкне с някакъв детайл кой е той, какво му е усещането, какво му е отношението към нещата от живота...
За да имаш стил, трябва да си смел.

тайната на твоя “по-различен” стил си има име, доколкото знам...

Да. Това е моята шивачка Ваня Аврамова. Абитуриентската рокля ме срещна с нея. От тогава тя ми шие почти всичко – от палта до бюстиета. Научи ме на много основни неща, да не кажа дори, че изгради целия ми стил. Преди 10-ти ноември Ваня Аврамова е работила за модна къща “Лада”, работила е и във Франция към една частна модна къща, оглавявана от сръбкиня.

От нея научих, че както в архитектурата, така и в модата най-важна е пропорцията. При нея няма обикновена дреха. Дали ще бъдат кадифени панделки, акселбанти, детайли, обшити с малки перли или мъниста... Умее всичко. Ние сме си казали, че ако ще бъде нещо обикновено, то може да се намери в магазин.

променя ли се стилът ти във времето?

Държа на стила и съм съгласна с Коко Шанел, която казва, че модата минава, но стилът остава. За мен най-висшият пилотаж, който може да постигне една жена, е да следва тенденциите, но да ги пречупва през личността си. В последните години открих, че спортните дрехи също могат да бъдат интересни, просто зависи как са съчетани.

Знам, че панталонът е много удобна дреха, но дълго време намирах, че не се вписва в моя гардероб. Сега имам няколко, но продължавам да смятам роклята за моята дреха. Обожавам рокли и поли.

другите твои модни марки, освен „ваня аврамова”?

Имам един много любим дизайнер - Кристиан Лакроа. Нямам нито един тоалет от него, но за мен той е абсолютен бог. При него има невероятна топлота, някакъв южняшки темперамент - известно е, че той има слабост към по-ярките и топли цветове. Струва ми се, че е сред малцината дизайнери, които могат да съчетаят съвършено несъчетаеми на пръв поглед тонове и при който комбинация от райе и каре може да изглежда невероятно добре и да прелива от женственост. Харесвам също и стила Шанел.

За мен той е най-яркото въплъщение на френския стил, финес и дух. Фере, отделни неща на Долче и Габана също ми харесват... Но аз не съм човек, който робува на марки. Влезе ли ми дрехата в сърцето, не гледам марки и не мисля за комбинации. Красивите неща не бива да се подминават и много страдам, ако не съм направила всичко възможно, за да ги имам.

в гардероба ти има най-много…

Рокли и поли. Очилата също са много важен аксесоар за мен и имам доста различни като форма и цветове.

а най-ценното нещо в него?

Една-две много интересни рокли от памучно кадифе в преливащи тонове, няколко тоалета от естествена коприна, манто с акселбанти и ниски гуменки, целите в пайети. Имам и едни обувки от пони - сантиментален подарък от съпругата на художника Михалис Гарудис. Бижутата са другата ми страст. Напоследък се запалих по антични - от времето на Рим и Тракия, например, които са безценни.

Имам и страхотен сребърен кръст, също много ценен, филигранен, с камъни, албанска школа… Много обичам и едни златни нанизи - единият примерно е от джобен часовник на дядо ми, другият е от златни пендари… Аз ги комбинирам и, ходейки с тях, никой не може да допусне каква е стойността им. Само веднъж възрастен човек се приближи до мен и каза: „Абе момиче, ти имаш ли акъл, ще ти се случи нещо с тези бижута”. А аз, „Защо?! Всеки си мисли, че това е пиринч”.

Обичам да нося перли и то много нанизи перли. Някаква жена гледачка преди време ми каза, че не бива да ги нося и с тях, между другото, ми се случиха странни неща. В някакъв период, да речем година-две, неведнъж нанизите на врата ми се късаха и разпръсваха. Случвало се е и на парти и хората лазиха по земята да ги събират. От баща ми, който е хирург, вземах най-здравите хирургически конци, нанизвах перлите, но те продължаваха да се късат. А аз упорито продължавам да нося перли.

колко гардероба имаш?

Два плюс един доста голям за връхни дрехи. И признавам, това се оказва недостатъчно. Може да направи лошо впечатление, но действително имам голям проблем с прибирането на дрехите си. А най-ужасният момент е смяната на сезоните. Тогава обикновено се налага да нося дрехи при майка ми, на други места, всичко е разпръснато... Какво ще облека решавам от вечерта, а сутрин задължително гладя дрехата, която съм приготвила. Може една гънчица да има, но аз я гладя и тогава излизам.

никога няма да облечеш…

Прилепнал по тялото клин, рокля с вулгарно грамадно деколте, много къса пола и не знам защо, но никога не бих облякла жилетка. Жилетката не ми харесва. Няма да облека някакви такива банални конфекции, евтино и грозно изглеждащи дрехи...

в къщи ходиш облечена с…

Спортно с дънки или с копринено кимоно.

последната ти покупка?

Последно си купих, всъщност мъжът ми ми подари, много хубав комплект Сваровски. Колие с голяма кристална звезда и такива обици. Иначе моята шивачка ми шие в момента разни неща, но последното, което имам от нея, е дълга кадифена пола и блузон в турско синьо плюс колан, ръчно обшит с миниатюрни мъниста.

в куфара за пътуване винаги слагаш…

Книги, които не съм успяла да прочета, разбира се, козметика, без която не може. Вземам малка сгъваема ютия, защото е ясно, че без нея също не мога. И… един-два официални тоалета, най-често това е малка черна рокля, за да съм спокойна, че наложи ли се, ще изглеждам и ще се чувствам добре.

а в дамската чанта?

Червило, всъщност аз съм маниак на тази тема. Дори да изляза да хвърля боклука, си слагам червило. Имам малко огледалце, някои гримове и парфюм. Но само ако има място в чантата, защото другата ми страст е да ходя с много малки чанти. Репортерският ми касетофон обикновено е в редакцията, но пък в мен е винаги бележникът с телефони.

не можеш да живееш без…

Театър и мисля без писане, без журналистика. Също и без картините и въобще произведенията на изкуството. Мъжът ми, който е спортен журналист, е много запален колекционер и имаме уникална колекция от картини. Някои картини и една скулптура – детска глава на Асен Пейков - без тях като че ли не мога. Асен Пейков е скулптор от световна величина, автор е на огромната скулптура на Леонардо на летището в Рим, но в България има малко негови работи. Тази негова детска глава имам благодарение на кума ми Боян Радев, който каза: „Трябва да я имаш, защото това си ти”.

2006 07:03
Автор: Burgas Info
http://www.bourgas.org/bourgas-news-8566-bg.html
цитирай
9. avangardi - Кристина Патрашкова: Всички знаем в кой вестник какво може и какво не може да излезе
11.08.2009 13:25

2 Юли 2008
Марта Евтимова


Снимка: Иван БакаловКристина Патрашкова е журналистка, която дълго време е работила във вестниците – „24 часа”, „Сега”, „Монитор” и др. – а сега води предаването „Истории с Патрашкова” по ТВ2. Нейни са интервютата в печата с едни от най-известните личности от света на киното и литературата като Френсиз Форд Копола, Кърт Вонегът, Умберто Еко и др. 10 години поред Патрашкова е посещавала като журналист фестивала в Кан. Автор е на стотици материали, коментари и др. в областта на културата. Авторското й предаване по ТВ2 разкрива непознатото за известни личности и забравени хора от близкото минало.

- Какво го има в телевизията, а го няма във вестника?

- В телевизията има една друга енергия. Аз сега го усетих. Дали защото там образът и визията имат голямо значение, дали защото контактът с човека става директно и веднага, но много по-силно усещаш, когато разговаряш с един човек, как нещата минават директно през тебе. Просто емоцията е по-различна. Във вестника можеш, независимо дали правиш интервю или пишеш текст, да преосмислиш нещата, има някаква дистанция. В телевизията обаче нещата се случват в момента. Дори когато снимаш филм или взимаш интервю, трябва да уловиш мига. Улавянето на мига носи по-особената енергия. Така го усещам. Телевизията съдържа в себе си много по-голяма емоция. Аз въобще държа много на емоцията и в предаването, което правя, и в изкуството като цяло. Години наред ходя на фестивала в Кан. Там на длан виждаш целия свят и неговите проблеми чрез различните филми. Има какви ли не направления в киното, авангардни творчески решения и въпреки това съм забелязала, че филмите, които правят най-силно впечатление, са тези, които ти минават през сърцето. За мене емоцията не е демоде, колкото и да е сурово и прагматично времето.

- На какво мирише в Кан?

- Мирише на много пари, на много лукс и блясък, на много фалш. Звездата, която виждаш на пет метра разстояние, я следят 4-5 хиляди журналисти, всички много играят. Въпреки това най-голямата провокация е да се опиташ да стигнеш до истинската звезда, въпреки цялото й фалшиво и измислено поведение. Мисля, че съм се докосвала до истинската същност на много звезди.



Кристина Патрашкова. Снимка: Иван Бакалов
- При кого разликата между това, което си си мислела за него и това, което си видяла всъщност е бил най-голяма?

- Има един актьор, който за мене е чудовищен, един от любимите ми е. Страхувала съм се да го видя очи в очи - до такава степен съм се възхищавала от неговия талант, мисля че е нечовешки. Става дума за Джак Никълсън. Той е божество. Когато преди години в Кан представиха филм с негово участие, аз мразя да взимам автографи, но единствено от него - за 10 години в Кан - взех автограф. Само се подписа, аз бях неподготвена, на един елементарен и глупав тефтер. Показах го на всички и съм убедена, че никой не повярва, че това наистина е подписът на Джак Никълсън. Аз очаквах това да е един дистанциран, високомерен човек - заради таланта, който има, е нормално да възприема другите като по-нисши същества. След срещата с него, мога да твърдя, че това е най-любопитният човек, който съм виждала. Отговаряше любезно на всички журналистически въпроси, а преди да отговори не просто от куртоазия питаше за страната, за изданието, за човека. По-любопитни очи от неговите през живота си не съм виждала. Най-голямото ми обръщане на представа за човек е тази за Джак Никълсън.
Примерно допускала съм само, че Шарън Стоун е една емоционална жена. Тя представи един филм, в които играеше заедно с деца болни от синдрома на Даун. И на пресконференцията присъстваха единствено тя и две от децата. Шарън Стоун е абсолютна богиня в Кан, тя е любимката на фестивала. Тя отклони всички въпроси за филма, защото през цялото време бдеше и внимаваше всичко да е наред с двете болни деца – какво ще направят, как ще отговорят на въпросите.
Джони Деп също ми е правил голямо впечатление – дълбок и интелектуален човек. Въобще за тези десет години в Кан научих, че, да – трябва да си красив, трябва да си талантлив, вероятно и да имаш шанс, за да успееш. И всички притежават тези качества. Обаче не можеш да се задържиш случайно на върха.

- Кой са другите „любимци” на Кан?

- Един от големите любимци е Костурица. Хора от Балканите правят пробиви там. Дори илюзорно не виждам обаче кой ще е този български филм, който ще има качествата да се яви там, защото смятам че нашите режисьори не могат просто и елементарно да разказват обикновени истории. Миналата година „Златна палма” спечели едно изключително младо момче от Румъния – Кристиан Монджиу, с една супер проста история, която показва целия живот в тоталитарна Румъния, без да има нито един идеологически акцент. Става дума за филма „4 месеца, 3 седмици и 2 дни”. Става дума за един период в Румъния, когато са били забранени абортите и едно момиче трябва да направи незаконен аборт и минава през куп перипетии. Това е филм за унижението на обикновения човек в една тоталитарна система. Много суров филм, много аскетичен, със съвършено неизвестни актьори, много просто разказан и ти дава представа за всичко. Нашите режисьори са доста комплексирани, те искат да разкажат проблемите на целия свят или техните драми и терзания, които им ги разбират 5 човека от техния приятелски кръг.

- Има ли българин, режисьор или актьор, който съвсем спокойно може да се впише в атмосферата на Кан?


Снимка: Иван Бакалов- Сигурно има някой. Гледала съм там филм с българско участие - „Занаятът на оръжията” на Ермано Олми. Участваха Христо Живков и Деси Тенекеджиева. Олми е много уважаван режисьор, филмът получи много награди, но в Кан беше освиркан, защото не им хареса. Там публиката е така – не й харесва излиза и освирква, харесва й – плаче. Реакцията там е безмилостна. Така или иначе този филм не мина особено положително там. Аз тогава бях във в. „24 часа” и понеже смятам, че нещата трябва да се отразяват, както са, написах, че филм с българско участие е бил освиркан в Кан. Вследствие на това ние бяхме в много сложни отношения с Христо Живков и Деси Тенекеджиева. Оправихме си ги неотдавна. Тогава Христо Живков все още не се беше снимал за МелГибсън. Но така или иначе те не оставиха никаква следа, акцентът беше върху Олми.

- Има ли папараци в Кан?

- Да, много.

- Попитах за тях, защото тяхната липса у нас е основната разлика между българската и световната жълта преса.

- Да, така е. По повод на т. нар. жълти издания аз също имам една теория. Не говоря обаче за всички, защото и там има сериозни и по-малко сериозни издания. Мисля, че добрият тираж на някои от тези жълти вестници не е случаен. Защото там започнаха да се появяват много истински информации и то свързани главно с политиката, каквито вече в другите вестници няма.

- Кои точно публикации имаш предвид?

- Много неща. Примерно скандалът с Вальо Топлото започна от вестник „Уикенд”. За съжаление шефовете на вестниците са ужасно много обвързани с различни лобита. Всички знаем горе-долу кой вестник с кого е близък. Всички знаем в кой вестник какво може да излезе и какво не може да излезе. И на мен ми е много мъчно, защото след 10-ти ноември журналистиката в България извърши много революционна роля, журналистите дори сваляха министри, бутаха правителства. Всички тези колеги от тези първи години на прехода, когато се създаваха вестници, имам предвид и пресгрупата, са усетили тази невероятна атмосфера на свобода, на липса на почти всякакви забрани. Докато нашата журналистика сега стана доста съобразяваща се. Абсолютен цинизъм е да се крепят политици и министри, както става в момента. При раздаването на журналистически награди, каквито и да са те, на първите редове да има хора от властта и те да ръкопляскат и да връчват дори награди. За мен това е цинизъм. Журналистиката за съжаление постепенно се отдалечава от истинската си функция и роля да бъде коректив на властта. И това не е упрек към колегите, има и много свестни, които от години не могат да напишат нещата, които знаят. И това е много жалко. А в жълтата преса, където има и много клюки и вероятно неверни неща, се появяват и много истини за целия ни обществено-политически живот. На фона на масовото падане на тиражите на вестниците, единствените които качват бройката са именно тези жълти издания. Това трябва да е сигнал за останалите издания, които твърдят, че са сериозни. Разбира се, че пълната независимост на медиите е илюзия, но не може до такава степен да се слугува на властта. И ако приемем, че преходът у нас е приключил, то той не завърши добре за българската журналистика.

- Но обвързаността на жълтата преса с някои от основните й герои е почти същата като на останалите вестници с политиците примерно?

- И там има едно много сериозно обслужване. Става дума най-вече за някои списания. Там се пише най-вече за богати хора. И нашите колеги обслужват тези богати хора и това е толкова явно, че не подлежи на никакъв коментар. Проблемът е, че и т. нар. сериозни вестници също обслужват тези богати хора. Аз например съм изумена, че в най-големите вестници на по една две страници излизат материали за гардероба примерно на Евгения Банева. И на разни други мъже и жени, които са ужасно кичозни. Ние се занимаваме с техните диети, чорапи, яхти и т. н.. Не че за такива хора не трябва да се пише. Но мисля че сериозни издания да пишат за гардероба на някакви измислени хора е една изключителна перверзия.

- Възможно ли е просто общественият интерес към трите особено модерни фамилии в момента Баневи, Диневи и Арабаджиеви да е много висок и затова журналистите толкова да пишат за тях?

- Аз не мога да повярвам, че такива хора могат да предизвикат голям обществен интерес. С какво да го предизвикат? Какво са направили тези хора? Не мисля, че заслужават. Те не провокират любопитство да проникнеш в техния свят, да чуеш техните мисли, защото са някакви интересни и дълбоко интелигентни хора. Дори да допуснем, че има някакъв читателски интерес, той би могъл да бъде задоволен с два-три материала, защото това не е океан от философски дълбочини. Съмнявам се и че отделни журналисти имат чак такъв интерес към тези хора, по-скоро за съжаление отново опираме до шефовете на изданията. Какъв е интересът им, се опитвам да предположа. Нямам доказателства.

- Не те ли беше страх да отидеш в телевизия? Защото има вестникари, които търпят пълен провал като тв водещи – примерно Валери Найденов?

- Беше ме страх. Но реших, че е една провокация. Аз имах възможността да направя нещо почти сама. Защото екипът, с който работя е много малък. Работя с още един човек, освен техническите лица. Плюс това си измислихме цялата концепция, защото предаването не е форматно. Реших, че трябва да опитам. Честно казано, през главата ми минаваше мисълта, че ако се проваля ще ми бъде много неприятно. Но едва ли ще остана на улицата. Много ми помогнаха и приятели, на които вярвам и на чието мнение много държа. И те ме окуражиха да пробвам. И така аз се хвърлих в дълбокото. Независимо дали се занимаваш с радио, преса или телевизия най-важното си остава журналистиката – дали можеш да я правиш или не.
Аз харесвам писането. Не съм го направила от суета, безспорно телевизията носи много по-голяма известност. Дори ми е смешно, че като ходя по улицата и почти никой не се сеща за това, че съм писала, за това което съм правила толкова дълго време. Казват „тогава, когато бяхте в „Труд” Аз им казвам, че съм била в „24 часа”. Телевизията просто носи голяма популярност.

- Каза, че си била на стаж в БНТ. Къде по точно?

- Била съм във „Всяка неделя” при Кеворк Кеворкян. Научила съм доста неща от него. Той е сложна фигура, доста силова, но е човек, който си разбира от занаята. Основното, което съм научила от него е да се опитвам да търся нестандартни гледни точки към стандартни неща.



Снимка: Иван БакаловТака и в предаването, което правя в момента - „Истории с Патрашкова” – чрез които искаме да разкажем за времето, в което живеем, за прехода. Тръгнахме с идеята, че всеки човек има своята история.
Сега още по-осезаемо усещам, че България е наистина малка страна. И ако решим да разказваме историята на по-популярните хора, в чиито живот процесите в обществото изпъкват по-ярко, изпитваме големи затруднения. Защото хората не са достатъчно искрени. Те се страхуват да разказват своите истории и падения. Страхуват се да говорят за драмите си, за забравата. Примерно на мен темата за забравата ми е много важна за това предаване. Аз мисля, че ние ужасно много забравяме и то важни неща за държавата ни.

- Казват за предаването ти, че вади хора от нафталина?

- Аз също чух такава теза. Не съм напълно съгласна. Исках през един период на предаването да извадим много големи личности и техните истории и проблеми, напълно забравени от журналистиката. Но само по-възрастните хора можеха да усетят емоционално тези проблеми. Точно затова сега ще се насочим към по-актуални хора. Ще се опитаме да извадим това, което те никога не са разказвали. Но пак казвам, че малко се съмнявам, че при тях ще има такава дълбочина, каквато има при тези т.нар. извадени от нафталина хора. Например треньорът Иван Абаджиев е човек за който какво ли не се е казвало – обвинения за нечовешки натоварвания, наричан е алхимик. И това, че той в един момент е бил пазач на детска градина, е една много силна метфора за нещата, които се случват в държавата. В момента той работи в САЩ, прави шампиони и там хората много го уважават. И същевременно от България летят непрекъснато доноси за това кой е Иван Абаджиев и той вероятно ще трябва да напусне и щатите.

- Ориентирането към по-популярните лица заради гоненето на висок рейтинг ли е?

- Не става дума за гонене на рейтинг. Смятам, че при тези които са известни на 40-50-годишните българи има повече перипетии, повече драми. Това са хора минали от една система в друга, които са станали конформисти или са успели да запазят себе си, имат дори повече житейски опит. Но пък един млад и известен човек също вероятно има драма, която е показателна за неговото поколение. Историята може да изглежда по-елементарна, но всяко поколение трябва да се замисли за своите драми. Така че тази промяна не е заради рейтинга. Историите ни се препечатват от много вестници. Това ме кара да мисля ,че има ужасен глад за истории, защото се затъва в злободневието, в политически интриги. И ако на младите не е интересна историята на Иван Абаджиев, ще им покажем драмата на Мариус Куркински. Той ни е обещал да разкаже историята за времето, в което е бил Ивайло Стоянов.

- Трябва да направите цял филм за това.

- Когато човекът е много интересен, ние сме правили цяло предаване само за него. Така се случи с Чочо Попйорданов. Не е тайна, че Чочо изживя един изключително труден перод от живота си, свързан с негови лични проблеми, които доведоха до алкохолни драми. До степен, че този изключително талантлив човек, беше на ръба да не е в състояние да си работи професията. Той се съгласи да участва в предаването. Сам си беше измислил монолог. Заведе ни в подземието на Народния театър, където 90 % от актьорите не са стъпвали. Там сред паяжините и счупените декори, той започна да върви и да говори за дъното на кладенеца, до който е достигнал и как пак трябва да излезе на светло. Започна да се катери по една стълба, тя започна да се чупи, пропадна в една подземна река, но в крайна сметка той отмести една огромна желязна шахта, която излиза точно пред парадния вход на Народния театър. Аз не зададох нито един въпрос. След предаването куп негови колеги ми се обадиха да питат защо сме направили това с Чочо, защо сме го показали така. А той имаше желание да го направи. Това, което ме радва най-много е, че след това той премина през някакво лечение и в момента е нов неузнаваем човек.

- Как така ТВ2 събра под един покрив културата в твое лице и анти-културата в лицето на Азис?

- Много е странна тази работа. Ако имам проблеми с предаването, те са, че хора, с които съм много близка от години, отказват да ми гостуват в телевизията, в която шоу прави и Азис. Същевременно срещам много интелигенти хора, които страшно много се забавляват с това предаване и смятат, че Азис има страхотно чувство за хумор, човечен е и проявява любопитство към хората. Моето отношение е много сложно, защото аз съм изписала тонове срещу Азис навремето, имах лична война. Предполагам, че собствениците на телевизията са искали да привлекат различен тип аудитория и затова са ни събрали под един покрив и с Азис, и с Юлиан Вучков.

- Колко струва опитът ти?

- Струва доста разочарования, доста огорчения. Не знам как изглежда отстрани, но аз не съм от хората, при които нещата се случват лесно. Върша си нещата с любов, може да звучи помпозно, но наистина е така. И ми е любопитно. А това е много важно в журналистиката. Докато бях във вестника, идваха много млади хора и от факултета по журналистика, в които не виждах абсолютно никакво любопитство – не само към професията, а и към живота. Стоят, чакат нещо да им се каже, не се чувстват виновни, че не знаят нещо, нямат желание да го научат, няма енергия в тях. Изглеждат ми уморени на 20 години. А в нашата професия, ако загубиш любопитството е смъртоносно.

- Проф. Филип Панайотов, казваше, че който може
-----------------------------------------------------------------------
да пише отива във вестник, който може да говори,
----------------------------------------------------------------------
отива в радио, а който не може нито да пише,
------------------------------------------------------
нито да говори, отива в телевизия.
-----------------------------------------------------

- За съжаление това важи за много хора. Но и във вестниците има хора, които не могат да пишат, и в радиото такива, които не могат да говорят. Въобще нещата много се объркаха.

http://e-vestnik.bg/4140
цитирай
10. avangardi - Патрашкова стана зам.-главен на "Уикенд"
11.08.2009 13:32
Април 11,2009

Журналистката Кристина Патрашкова е новият зам.-главен редактор на седмичника "Уикенд".

Тя е назначена на поста в петък тази седмица от собствениците на най-тиражния български вестник. До края на февруари Патрашкова водеше собствено предаване по ТВ 2. То бе изхвърлено от програмната схема на телевезията заради нисък рейтинг. Останала без работа, журналистката водеше собствена рубрика в "Труд".
http://22chasa.blogspot.com/2009/04/blog-post_3458.html
цитирай
11. ka4ak - Поздравления и извини ме,че допускаме такива журналисти,да се кичат с прозвището" топ журналист"
11.08.2009 15:21
Срам ме е и ми е гадно!!!
цитирай
12. net - поздравления за публикацията!...
12.08.2009 21:09
поздравления за публикацията!
Красивото е красиво, независимо кой как го нарича.
Много хора дори не знаят кои е Щъркелов.
Да благодарим на Патрашкова, че разбуни духовете и блогарите и клюкарите разбраха за съществуването на този майстор на акварела.
цитирай
13. анонимен - Лалю Лае
13.08.2009 02:51
Що бе Лалю, лаеш? Какъв ти е проблемът? Ами Щъркелов не влиза в топ 20 на големите български майстори. За твоя жалост. Според мен никой в статията не е искал да обиди прачичо ти. Дори напротив - авторката пише, че Щъркелов е многократно по-грамотен художник от Хитлер и че същият този Щъркелов несправедливо е нарочен от БКП за фашист. Защо Лалю, лаеш. На чий гроб, Лалю!
цитирай
14. net - анонимен
13.08.2009 07:08
Не си разбрал добре статията. Освен заглавие, търсещо сензация има и други неща.

http://katan.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/07/otkrito-pismo-do-g-ja-patrashkova.376064
цитирай
15. meteff - Благодаря, на всички Ви, за разбирането!
13.08.2009 07:39
Разбира се, намери се и задължителното едно анонимно изключение под № 13, което само по себе си ни насочва към принизеното в момента ниво на грамотност и липса на елементарна обща култура у една, надявам се малка, група лица населяваща нашата все още китна територия, под иначе оригиналния, признавам, надслов "Лалю Лае":

анонимен написа:
Що бе Лалю, лаеш? Какъв ти е проблемът? Ами Щъркелов не влиза в топ 20 на големите български майстори. За твоя жалост. Според мен никой в статията не е искал да обиди прачичо ти. Дори напротив - авторката пише, че Щъркелов е многократно по-грамотен художник от Хитлер и че същият този Щъркелов несправедливо е нарочен от БКП за фашист. Защо Лалю, лаеш. На чий гроб, Лалю!


П.П. Оставям, горния цитат произведен в малките часове от нечий болен анонимен мозък, без своя коментар; Като същевременно продължавам да очаквам да науча с нетърпение контрареакцията на авторката произвела настоящия скандален казус г-жа Кристина Патрашкова, както и на нейната редакция, в тон с общото усещане за тяхно тенденциозно бягство от отговорност, липса на доблест, а може би и още нещо...
- защото и ние "всички знаем в кой вестник какво може и какво не може да излезе".
цитирай
16. viki11 - Мога само да съм благодарна, че с...
16.08.2009 10:20
Мога само да съм благодарна, че социализмът е успял, за да разбера, че хората не са толкова гадни, както сега в преследване на материалното, потъпквайки живота. Имахме истински приятели и истински купон и забавления. Малцина идваха да си покажат дрехите и материалното благополучие. А децата бяха на почит. Сега са едно присъствие, с което много не се съобрязаваш. По-скоро обект за пласиране на стоки.
цитирай
17. viki11 - А за Щъркелов,
16.08.2009 10:28
проблемът е на тези, които не са го направили популярен сред нас. Това им е работата, но не я могат.
Докато жената все пак скандално, съобразно своя вестник, го е представила.
Друг е въпросът, че картините не са негови.

Като с ДПС. Лоши били. Ами ДОгат ходи и върши определени неща, за да постигне целите си. Кой е виновен, че българските граждани от турски произход са забравени от Бога и че нашите политици не им обръщат внимание, както и на нас, българските без турски произход, та територията е свободна и Доган не го мързи да я използва?!!
Ако да си бяха вършили нашите работата, Доган нямаше да владее тези райони. Обвиняват го, че не е мързелив и безразличен като нашите? Сами сме си винавни!!!

Така и с Щъркелов. ЖЕната го е извадила от прашасалия съндък.
А и ако да е сметнала, че и Хитлер е копирал от него, или е искала по този начин да привлече читатели, това е нейно право. Да сте си свършили работата, да не може тя да наложи своето мнение.
А така аз само от нея го чувам. Освен Майстора никой не е известен у нас истински.
КОЙ ВИ Е ВИНАВЕН, питам!!!

Размърдайте си задниците и работете, направете го наистина известен и ценен. Ако можете, разбира се. Там е работата, че всичко правим по най-лесния достъпен начин. А така не се налагат идеи.
цитирай
18. meteff - Re: 17. viki11 - А за Щъркелов, ...
16.08.2009 14:49
...Всъщност, изглежда българинът вярва само и единствено на PR-акционерите на бившата и настояща ДС, която е повече от ясно, че продължава да дърпа конците на българските медии. Друг е въпросът, за жалост, и защо българинът не може и не желае да чете с мозъка си, друг е въпросът дали въобще някога е можел, в противен случай не бихме били на това незавидно дередже, да чакаме акъл от червената геЙрб-дружинка.

15 Октомври 2006 - Блогът на Лалю Метев :: Константин Георгиев Щъркелов (1889-1961)

26 Октомри 2006 - Блогът на Лалю Метев :: худ. Никола Василев Аврамов (1897-1945)

18 Юни 2007 - Блогът на Лалю Метев :: Чудомир - Дневник (1947-1967)

12 Ноември 2007 - Блогът на Лалю Метев :: Цярят на акварела

14 апр 2008 - Блогът на Лалю Метев :: Фамилия Щъркелови

16 Юни 2008 - Блогът на Лалю Метев :: Щъркелово гнездо

17 Юни 2008 - Блогът на Лалю Метев :: Галерия: Константин Щъркелов

10 Април 2009 - Блогът на Лалю Метев :: Из досието на Щъркелов

27 Юли 2009 - Блогът на Лалю Метев :: Константин Щъркелов (1889-1961)

Re: 16. viki11 Отговор: ...А, що се отнася, до социализма, кога и дали е "успял", това е друга тема и е по-редно да отправите благодарностите си на страниците на някой от червено-кафявите или жълто-турско-сините, и най-вече антибългарски блог-сфери, запълващи нашето цинично пространство, разкрасявайки всекидневието ни по един смехотворен начин! Разбира се, бихте могли и да си закупите новото издание на проправителственото издателство Ciela, озаглавено: История на комунизма (том 1), както и предишните посветени на Хитлер (един от любимците на граф Б.Б. според DW) или мемоарите на бившия Ви образован министър (а след някое и друго време и на неговата наследничка Фандъкова) в притурка със 111-те съвета относно Facebook на "един от най-влиятелните хора извън политиката у нас" (според, не кой да е, а jobs.bg).
цитирай
19. enige - Само едно мога да кажа: Културата ...
17.08.2009 11:24
Само едно мога да кажа: Културата наистина е на изчезване в България и вината не е на опростелите дечица-чалгаджийчета. Вината е на личностите, които попадат във фокуса на медиите, на самия фокус на медиите /дето фокусира не това, което култура/ , на хората, които работят в медиите и собствениците на медии. Опряхме до ДС.
цитирай
20. анонимен - "Кристина Патрашкова се продаде на жълтата преса"
30.09.2009 20:19
"Кристина Патрашкова
се продаде на жълтата преса"
Че кога е била друг цвят. Освен един такъв омазан.
цитирай
21. анонимен - ami...
05.11.2009 12:06
putkoroshkova-tova e ...
цитирай
22. meteff - Антон Страшимиров още навремето бе писал:
15.05.2015 10:24
"Много малко познават българските революционери и техния теоретик Ботев тези, които го обвиняват в социализъм, ала още по-малко го познават тия, които го записват на своите социалистически знамена. Да чувстваш, че си изразител на стремежите и истинските задачи не на отделен обществен слой, а на един цял потъпкан народ с вековно минало и очевидно мощна роля в общочовешката история, "в духа на която той има да внесе нещо свое", както другаде се изразява Ботев – да чувстваш това ще каже да си обясниш Ботевия полет на чувства и мисли, ще каже да вникнеш в оня идеал на трезвен деец, в борбата за който е действено всичко: смехът и плачат, доброто и злото."
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821475
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031