Проект на Наказателен кодекс

МОТИВИ

КЪМ ПРОЕКТА ЗА НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

През изминалия период на преход съществено се промени цялостната правна система на Република България. Сега основната част от икономиката на страната е основана на частната собственост и понастоящем пазарното стопанство е факт. Това наложи приемането на редица нови закони, които да уредят позитивно материята от различните области на обществения живот, при това – в съответствие с правото на Европейския съюз. Този процес започна в началото на предприсъединителния период и може да се каже, че вече е приключил.

През цялото това време наказателноправната закрила на обществените отношения – заварени, променящи се и нововъзникнали, се осъществяваше на основата на действащия Наказателен кодекс (НК) от 1968 година. Той от своя страна не съответстваше на новите обществени реалности и това наложи многобройни негови изменения и допълнения – общо шестдесет и девет са законите за изменение и допълнение на кодекса за период от двадесет и четири години. От една страна този процес не можеше да бъде избегнат, защото именно чрез промените в действащия НК беше възможно да се реагира своевременно на обществената потребност от наказателноправна закрила, която се променяше твърде динамично. От друга страна обаче много от измененията и допълненията на кодекса бяха прибързани, необмислени, несъобразени с позитивната уредба на съответните обществени отношения. Измененията и допълненията на НК от този период се правеха частично, което не позволяваше да се съобрази връзката и взаимодействието между тях. Някои от посочените недостатъци бяха неизбежни, защото промените в НК се правеха на основата на закон, създаден в друго време и призван да служи за защита на друг обществен стой и на обществени отношения от друг характер.

През разглеждания период приемането на нов НК не би било доброто решение, защото създаването и включването в националната правна система на един толкова сложен закон не може да изпълни общественото си предназначение преди да е приключила в основни линии позитивната правна уредба на обществените отношения в различните области на обществения живот.

Предвид изложеното вносителят е на мнение, че понастоящем замяната на действащия Наказателен кодекс от 1968 г. с нов Наказателен кодекс вече не само е възможна, но е и осезаемо необходима промяна на българската правна система.

Проектът за Наказателен кодекс е изпълнен за четири години от три работни групи, в които участваха магистрати от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховната касационна прокуратура (ВКП), следствието, представители на адвокатурата, експерти от Министерството на правосъдието, от МВР и други министерства и ведомства, учени от областта на наказателноправните науки, представители на неправителствени организации. Първоначалният проект беше публикуван на страницата на Министерството на правосъдието и по него бяха получени мнения, становища и бележки от български и чуждестранни юристи, представители на практиката и на теорията. Окончателният текст е приет, като са взети предвид становищата на заинтересуваните ведомства и на експерти на Съвета на Европа, с които са проведени няколко работни срещи.

Проектът възпроизвежда значителен брой разпоредби, които са класически за наказателното право и в частност за българската традиция. Използван е законотворческият опит на българския законодател от 1896 г. до наши дни, както и постиженията на българската наказателноправна доктрина през целия този период. Взета е предвид тълкувателната практика на бившия и настоящия ВКС, както и тази на Върховния съд (ВС) до замяната му с действащия ВКС. Много от тълкувателните решения и от постановленията получиха нормативно решение в предложения проект за нов Наказателен кодекс. Така проектът възприе всички значими достижения на българската наказателноправна мисъл.

Наред с това са взети предвид и международните задължения на българската държава в областта на противодействието на престъпността и на първо място – тези, които произтичат от наказателното право на Европейския съюз.

При създаването на предложения проект са ползвани и резултатите от различни сравнителноправни проучвания.

Запазена е постигнатата през 1982 г. пълна кодификация на българското наказателно право, като проектът е освободен от всички разпоредби, чийто характер налага те да бъдат уредени в други закони – най-вече в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) и други.

Проектът съхрани концепцията за единното понятие за престъплението, което е традиционно решение и безспорно достижение на българското наказателно право. Запазен е и принципът за личния характер на наказателната отговорност, като проблемът за отговорността на юридически лица е решен в друг закон. Този подход е типичен не само за българското наказателно право.

Проектът за нов Наказателен кодекс съответства изцяло на Конституцията на Република България, на изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА) и на тези на Указа за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА). В новия Наказателен кодекс се предлагат множество нови решения на значими наказателноправни въпроси, най-съществените от които ще бъдат посочени и съответно мотивирани по-долу.

І. Проектът се състои от Обща част, Особена част, допълнителна разпоредба, преходни и заключителни разпоредби. Той съдържа общо 593 члена, които включват алинеи и точки. Нормите са групирани в тридесет и шест глави с последователно номериране. Когато естеството на материята го изисква, в главите са обособени и раздели. В съответствие с изискването на чл. 29, ал. 1 от УПЗНА всеки член от кодекса има заглавие, което изразява неговото главно съдържание. Допълнителната, преходните и заключителни разпоредби са обозначени с параграфи, съобразно изискванията на ЗНА.

1. Общата част на предложения проект се състои от първите единадесет глави. В Общата част са изведени някои общи положения, отнасящи се до основни проблеми на наказателното право. В нея са установени и законодателно закрепени основните принципи на наказателната политика на държавата и на наказателното право конкретно. Тя включва също така уредбата на общите категории и институти на наказателното право – престъплението и различните форми на престъпна дейност, наказанието, правилата за определяне на последното и други. Тук е уредено и съдържанието на наказателната отговорност, както и някои от основните положения за нейното осъществяване.

2. В Особената част на проекта за нов Наказателен кодекс са включени главите от дванадесета до тридесет и шеста. Нейните норми уреждат отделните видове престъпления. Техните състави са групирани в глави, като повечето от тях са разпределени на раздели. Последното се обяснява с изключителното разнообразие на обществените отношения, чиято наказателноправна закрила се осигурява. Системата на Особената част на проекта за нов Наказателен кодекс е изградена, като са взети под внимание същността и общественото значение на различните видове престъпно поведение, както и значимостта на обществените отношения, които се засягат с отделните видове престъпления. Тя е изградена въз основа на идеята да се осигури всестранна закрила на цялостната система от обществени отношения.

3. В допълнителната разпоредба са предложени легални определения на общо тридесет и седем думи и изрази, които съставляват най-съществената терминология на проекта за кодекс и се използват многократно в различни негови разпоредби.

4. Преходните разпоредби предлагат решение на проблемите, които възникват при замяната на един кодекс с нов, който урежда същата материя. В заключителните разпоредби са предвидени необходимите промени в действащите закони, включително тези в НПК и ЗИНЗС.

ІІ. В Общата част на проекта за нов Наказателен кодекс са предложени множество нови решения в сравнение с действащия НК от 1968 г.

1. Преди всичко е подобрена нейната структура с цел по-добра подредба на нормите и улесняване на тяхното систематично възприемане и тълкуване от правоприлагащите органи. От нейната система вече са изключени уредбата на принудителните медицински мерки и тази относно приложението на възпитателни мерки спрямо непълнолетните. Тези две материи не са наказателноправни и мястото на тяхната уредба не е в НК, а в съответните административни закони.

2. В чл. 7, ал. 2 се предлага ново ограничение за действието на влязла в сила присъда от държава – членка на Европейския съюз в случаите, когато с такава присъда е наложено наказание, което не е предвидено в кодекса. Такова наказание не може да бъде изпълнено в Република България, защото в нашето законодателство няма да е уредено неговото изпълнение.

3. Главата относно наказателноотговорните лица следва веднага след уредбата на пределите на действие на закона във времето и в пространството. Така се подчертава от една страна, че действието на закона спрямо лицата е въпрос също на пределите на действие, а от друга страна, че материята относно субекта на престъплението има особено съществено значение за наказателното право.

4. В легалното определение на престъплението по чл. 12 от проекта е отразен и един безспорен негов признак – противоправността на престъпното деяние, като по този начин предложеното определение на това основно понятие на наказателното право вече е цялостно.

5. Предложената в чл. 17 нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация.

6. В проекта не се урежда оправданият стопански риск като обстоятелство, което изключва обществената опасност. Този институт е без практическо значение, за което свидетелства и отсъствието на практика по чл. 13а от действащия НК. Той не може да бъде открит и в законите на развитите европейски държави, което показва, че не съответства и на принципите на пазарното стопанство.

7. Предлагат се определения, които изчерпателно посочват предпоставките за самоволен отказ от приготовление, от недовършен и от довършен опит, съответно в чл. 27 и 29. По този начин достиженията на съдебната практика в тази област намират своя законодателен израз.

8. За пръв път в българското наказателно право сe предвижда легално определение за съучастието като „задружна умишлена дейност на две или повече лица за осъществяване на престъпление” (чл. 30, ал. 1). Това определение е необходимо за разграничението на обикновеното съучастие от особените форми на задружна престъпна дейност като различните видове престъпни сдружения и други форми престъпни организации, визирани в състави от Особената част на проекта за нов НК. За това разграничение ще спомогне и още един нов момент – предложеното определение на понятието „умисъл за съучастие” във втората алинея на чл. 30.

9. Нова е и предложената уредба на самоволния отказ от подбудителство или помагачество като последващо положително поведение, което води до освобождаване на тези съучастници от наказание (чл. 34).

10. В проекта е предложена и нова концепция за съвкупностите от престъпления. В чл. 37 се дават отделни определения за реалната и идеалната съвкупност от престъпления. Това позволи при тези два вида множество престъпления извършителите да бъдат подложени на различен режим на наказване. Възможността за увеличаване на най-тежкото определено от съда наказание е запазена само за случаите на реална съвкупност, защото при нея наистина може да бъдем изправени пред доказателство за по-съществена криминализация на субекта и от тук – пред необходимост от по-интензивна наказателноправна реакция и въздействие върху него.

11. Предложено е законодателно решение и на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив. Такова съчетание характеризира субекта на тези престъпления като отрицателна личност и поради това е предвидено той да изтърпява поотделно всички наложени му наказания (чл. 41, ал. 2).

12. Напълно нова е концепцията за рецидива, предложена в проекта. Тя е вдъхновена от идеята, че до по-строго третиране на лица, проявени криминално и осъждани по няколко пъти, следва да се прибягва когато сме сигурни, че оказаното върху такова лице въздействие с методите и средствата на наказателното право наистина не е дало резултат. Поради това се предлага по-строгото третиране на такива лица да се обвърже не само с факта на предходното осъждане, но и с действителното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Изоставен е подходът на действащия НК в Особената част да се предвиждат квалифицирани състави на престъпления, представляващи опасен рецидив. Вместо това в проекта се предлага разпоредба от Общата част, която предвижда за всички видове престъпления, извършени при опасен рецидив, предвидените в Особената част на НК наказания лишаване от свобода и глоба да се увеличават с една втора. Така този институт ще стане приложим по отношение на всички лица, които са извършили умишлено престъпление от общ характер след като са изтърпявали наказание лишаване от свобода, наложено им също за умишлено престъпление от общ характер. Необходимостта от по-строго третиране на такива лица обяснява и предложеното решение при рецидив наложените наказания да се изтърпяват отделно, освен ако престъпленията, извършени при условията на рецидив, не се намират помежду си в отношение на реална съвкупност (чл. 42 – 44).

13. В проекта се предлага система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на кодекса от 1968 г. Тя включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи едно чувствително намаляване интензивността на скъпо струващата наказателна принуда.

Наказанието лишаване от свобода остава основното сред предвидените наказания. То вече е легално определено в чл. 50, ал. 1. Предвидено е почти във всички санкции на нормите от Особената част на проекта за нов НК. В сравнение с действащия закон неговият максимален размер като правило е намален на петнадесет години. По изключение то може да е за срок до двадесет години за някои особено опасни умишлени престъпления, а размерът до тридесет години е запазен само за случаите на опасен рецидив. В Особената част на проекта размерите на предвидените наказания лишаване от свобода са редуцирани в сравнение с тези по действащия кодекс от 1968 г. Разширена е възможността за намаляване размера на наложеното наказание при полагане на труд от лишените от свобода. В сравнение с действащата уредба се предлага да се зачита всеки труд, полаган от лишените от свобода, независимо дали е платен или доброволен. Целта на това ново решение е да се засили поправителният ефект на наказанието.

Предложена е нова уредба и на наказанието пробация, като с нея се избягват недостатъците на действащата, включително и някои флагрантни противоречия с Конституцията, с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и с Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП). Съдържанието на пробацията вече няма да се определя от съда, защото то е посочено в закона (чл. 52 от проекта). Предлага се пробацията винаги да се налага заедно с лишаване от свобода, което по-тежко наказание осъденият ще изтърпява в случай, че без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Така се избягва сегашното ревизиране на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с КЗПЧОС и с МПГПП, които забраняват преразглеждане на влезли в сила присъди. Освен това такова решение ще доведе и до съкращаване на процедурата по замяна на пробацията с лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че успешното изпълнение на разглежданото наказание в значителна степен зависи от поведението на осъдения, в проекта са предвидени и стимули за това. От една страна изпълнението на пробацията спира, когато осъденият не изпълнява някое от задълженията, а от друга – той може да намали размера на наказанието чрез доброволно полагане на безвъзмезден труд, подобно на зачитането на работните дни за намаляване размера на наложено наказание лишаване от свобода.

За пръв път глобата като вид наказание е легално определена (чл. 59, ал. 1). Нейните размери няма да бъдат високи, когато се касае до нетежки престъпления. Но в Особената част могат да се предвиждат и по-големи размери на това наказание. Такива размери, както и наказанието конфискация на имущество, са предвидени в Особената част най-вече за извършителите на користни престъпления.

В чл. 60, ал. 2 от проекта е предвиден нов вид наказание лишаване от право за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз – да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години, което наказание те ще изтърпяват след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Основание за налагане на такова наказание е извършване на тежко умишлено престъпление (за което се предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години или доживотен затвор). Така се създава възможност държавата да бъде защитена от рецидивите на такива лица, при това – без особено съществени разходи.

Нова уредба се предлага и за наказанието порицание. Когато се налага на пълнолетен, то ще се изпълнява за сметка на осъдения, но публичното огласяване на осъждането не може да засяга честта и достойнството на трети лица.

Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема вече като твърде нехуманно наказание заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените на това наказание.

Запазва се обаче наказанието доживотен затвор с възможност за замяна. Възможностите за неговото налагане са ограничени поради изключителната тежест на това наказание. То ще се налага само когато извършеното престъпление е особено опасно в сравнение с престъпленията от същи вид и целите на наказанието не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. По хуманни съображения се предлага това наказание да не може да се налага на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, както и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата.

14. Съществуващата понастоящем възможност за отнемане на придобитото чрез престъпление е допълнена в съответствие с международните задължения на страната. В проекта е предвидено също така да се отнемат в полза на държавата и имущества, придобити чрез преобразуване на имущество, придобито чрез престъпление, плодовете от такова имущество, както и придобито чрез стопанска дейност с имущество с престъпен произход (чл. 64, ал. 3 от проекта). Целта на уредбата е да се ограничат в максимална степен възможностите за извличане на каквато и да е полза или облага от престъпната дейност.

15. В проекта се предлага нова и по-добра система от правила за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие (чл. 68). С тези поощрителни разпоредби се цели стимулиране на подсъдимите и на техните защитници да съдействат за съкращаване на времето за разглеждане на делата и същевременно да се намали интензивността на наказателната репресия, като с това не се засяга поправителното и възпитателно въздействие на наказанието.

16. Предлага се същите правила да се прилагат и в случаите, когато не е спазен разумният срок за разследване, разглеждане или решаване на делото. Целта е да се намалят случаите на осъждане на Република България в Съда по правата на човека на това основание.

17. Традиционно в българското наказателно право се предвижда възможност за приспадане от наложеното наказание на времето, през което възможността за свободно придвижване в пространството на осъдения е била ограничена от държавата под една или друга форма. Тази възможност за приспадане в проекта е разширена по хуманни съображения, като от наложеното наказание ще се приспада и всяко задържане в чужбина, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или с изпълнение на наложеното наказание. Казаното важи и за задържане по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, като новост в това отношение е ограничението за приспадане, ако за времето на задържането осъденият не е бил обезщетен или то не е било зачетено по друго дело.

18. В уредбата на условното осъждане е предвидена нова възможност за задължително изтърпяване на отложено наказание лишаване от свобода. Осъденият ще изтърпява отделно отложеното наказание и когато в изпитателния срок извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което му бъде наложено наказание пробация, след което той не е изпълнявал пробационните си задължения без уважителна причина. С такова ново отрицателно поведение осъденият демонстрира нежелание да се съобразява с правилата на закона и поради това заслужава по-строго отношение.

19. Във връзка с условното предсрочно освобождаване следва да се отбележи, че отпада изискването осъденият да доказва своето поправяне чрез честно отношение към труда. Това изискване отпада поради това, че в проекта не се предвижда задължително полагане на труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Така на практика се разширяват възможностите за условно предсрочно освобождаване.

От друга страна се закрепва законодателно решението от тълкувателната практика условно предсрочно освобождаване да се допуска само за последното наказание, когато осъденият следва да изтърпи отделно две или повече наказания лишаване от свобода (чл. 74, ал. 2).

20. Нова уредба е тази относно мерките за въздействие по Глава седма от проекта. Макар и по съдържание те да съвпадат с пробационните мерки по действащия НК, новата уредба е различна. Понастоящем всяка една пробационна мярка е уредена като елемент от съдържанието на наказанието пробация, поради което прилагането им към осъдени на лишаване от свобода не е коректно. Получава се така, че осъден на лишаване от свобода ще изтърпява и част от друг вид наказание. Предложената нова уредба позволява тези мерки да бъдат налагани както наред с друго наказание (условно осъждане на лишаване от свобода, пробация, при условно предсрочно освобождаване), така и вместо наказание.

В проекта не е предвидена сегашната противоконституционна мярка поправителен труд, а мярката безвъзмезден труд е намалена. Тя може да бъде с обща продължителност от четиридесет до двеста и четиридесет часа. Целта е тя да стане приемлива от възпитателна гледна точка, защото действащата уредба позволява тя да заприлича на каторга (сега нейната продължителност може да достигне 960 часа или цели 120 работни дни!).

21. Уредбата на освобождаването от наказателна отговорност се запазва почти непроменена, защото тя се е доказала в практиката като добра. Но в проекта се предвиждат две нови обстоятелства, при наличието на които този институт няма да се прилага – когато деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и това обстоятелство е предвидено в състава на престъплението и когато престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. В посочените случаи не е обществено оправдано едно по-благосклонно третиране на дееца.

22. В проекта се предлага и нова уредба на реабилитацията. Тя следва да бъде само пълна реабилитация, като по този начин реабилитираното лице следва да получи нов статут, който е същият като този на неосъждано лице. Според предложената уредба реабилитиран ще означава неосъждан във всички случаи. Това предложение се основава на идеята, че наказателната отговорност следва все някога да приключи. Изключение от това правило е предвидено само за лицата, осъдени за престъпления против мира и човечеството. Поради това, че реабилитацията с акт на съд не може да бъде пълна, този вид реабилитация отпада от предложената нова уредба. В нея прецизно са уредени всички въпроси, които са решавани по тълкувателен път в практиката. Предвид настъпването на реабилитацията по силата на закона, предвиденият минимален срок за нейното настъпване при наложено наказание без лишаване от свобода е увеличен от две на три години.

23. Нови моменти се предлагат и в режима на наказателната отговорност на непълнолетните. Преди всичко следва да се отбележи новото систематично място на тази глава – в края на общата част. Това позволи всички особени правила да бъдат групирани на едно място и по този начин да се получи стройна и прегледна уредба, като се откроят именно особеностите на този режим във връзка с уредените до този момент институти на Общата част. Наред с това са предвидени няколко нови решения относно наказателноправния режим на непълнолетните.

Предлага се ново основание за освобождаване на непълнолетен от наказателна отговорност, когато престъплението не представлява голяма степен на обществена опасност – неговото извършване под въздействието на пълнолетен. Съображението е, че такова въздействие може да има същия ефект като увлечението или лекомислието.

Друго ново предложение е предсрочното освобождаване и за непълнолетните да стане условно, като по този начин се цели продължаване на постигнатото превъзпитание при изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Ново е и предложеното решение при освобождаване от наказателна отговорност или от изтърпяване на наказание лишаване от свобода до една година на непълнолетните да се налагат мерки за въздействие, вместо възпитателни мерки по друг закон. Предвидените в Глава седма мерки за въздействие могат да имат изключително ефективно превъзпитателно въздействие спрямо тази категория лица. Освен че в момента няма добър специален закон, който да предвижда други добри възможности, в съществуващите пробационни служби вече има служители, специализирани за работа с непълнолетни и това е още една гаранция за ефективността на мерките за въздействие.

В изпълнение на задължение по европейска директива в системата на Глава единадесета е предвидено отпадане на наказуемостта за престъпление, извършено от непълнолетен, пострадал от сексуална експлоатация, когато е бил принуден да го извърши в пряка връзка с това му качество (чл. 97).

ІІІ. Новите предложения в Особената част на проекта за нов кодекс също са значими и многобройни.

1. Една част от тях могат да бъдат обобщени, защото са характерни за уредбата на много от видовете престъпления.

На първо място за всички умишлени престъпления, чието извършване разкрива по-висока обществена опасност, когато престъплението е част от репертоара на организираната престъпност, са предвидени квалифицирани състави за случаите, когато престъплението е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на престъпно сдружение. Тази форма на задружна престъпна дейност е определена в допълнителната разпоредба, § 1, т. 13. Като отделен вид престъпление е обявено образуването, ръководенето и участието в такова сдружение.

Следва да се отбележи, че са отчетени всички случаи, когато определена особеност на пострадалото лице мотивира извършителя на престъплението. В тази връзка в множество състави е използвано понятието „защитен признак”, което също е определено в допълнителната разпоредба (§ 1, т. 22). Защитеният признак за някои престъпления е елемент от основния състав, а при други видове престъпления е отчетен в квалифицираните състави, защото мотивирането на извършителя от такава особеност на жертвата разкрива по-висока степен на обществена опасност. Защитеният признак е елемент от съставите на такива престъпления като умишлено убийство или причиняване на телесна повреда, препятстване правото на труд, изтезание и други.

В Особената част на проекта за нов НК често се предвижда наказанието лишаване от право. То е предвидено било като кумулативно наказание, което съдът ще е длъжен да приложи, било като възможност за налагане по преценка на съда в повече от 350 разпоредби. В тези случаи сме изправени пред видове престъпления, чието осъществяване има връзка с упражняване на съответното право. Така се създава възможност да се засили превантивното действие на закона в случаите, когато престъплението е свързано с упражняване на такива права или когато чужденци се възползват от правото на пребиваване на територията на страната или на преминаване през нея за извършване на престъпления.

В проекта е взето предвид обстоятелството, че в ред случаи жертвата на престъплението се намира в материална, служебна или друга зависимост от дееца. Тогава тя ще е затруднена да потърси закрила от държавата и поради това в тези случаи е изключен частният характер на престъплението и е предвидено наказателното преследване на извършителите да се осъществява по общия ред.

По-нататък следва да се отбележи, че всички понятия, които отразяват някаква парична стойност на предмета на престъплението или на размера на причинената с последното вреда, са определени в допълнителната разпоредба като определен брой установени за страната минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Казаното се отнася за понятията „големи размери”, „особено големи размери”, „значителна стойност” и „значителна вреда” (§ 1, т. 14 – 17). В отделни разпоредби са посочени и други размери, също обозначени с определен брой минимални работни заплати. Установената за страната минимална работна заплата е нормативно установена величина и е подходяща мярка за изчисляване на стойности. Нейното използване коригира размерите на вредата, които се променят поради инфлационните процеси, които така или иначе протичат. Понастоящем тя се използва в тълкувателни решения на Общото събрание на наказателните колегии на ВКС, но е добре този подход да намери своя законодателен израз.

Нов е и подходът, възприет в проекта към престъпленията, чийто предмет или вредите от които съставляват големи размери, поради което те винаги са елемент от квалифицираните състави на тези видове престъпления (например престъпления против собствеността, подкуп). За разлика от действащия НК, в проекта не се изисква, наред с тези размери, да се преценява дали случаят е особено тежък. Така обективен и установим признак ще превръща съответното престъпление в тежконаказуем случай.

За престъпленията, извършени във връзка с упражняване на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, са предвидени квалифицирани състави за случаите, в които деецът е осъществил деянието след употреба на наркотично вещество, което се определя легално в § 1, т. 28 като „състояние на човек, при което в неговия организъм има наркотично вещество или аналог на наркотично вещество”. Това състояние, както е известно, може да бъде толкова опасно, колкото и класическото пияно състояние.

2. Предлагат се нови моменти в уредбата на престъпленията против живота и здравето.

Два нови квалифицирани състава са включени в уредбата на тежконаказуемото умишлено убийство и на умишлено причиняване на телесна повреда (чл. 110, ал. 1, т. 2 и 15 и чл. 125, ал. 1, т. 2 и 15). Освен посочените случаи на мотивиране на дееца от защитен признак на жертвата, по-тежки наказания се предвиждат и за случаите, когато пострадалият е лице, защитено по установен от закон ред. Целта е да се обхванат всички случаи, когато особена защита е предвидена в друг закон, например когато лицето е застрашено във връзка с наказателно производство. Този квалифициращ признак ще позволи да се обхванат и случаи, когато в друг закон в бъдеще се предвиди особена защита на лица с повишена виктимност.

Предлага се приложимостта на привилегированите състави на убийство и телесна повреда, извършени в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, да бъде разширена, като това състояние ще може да бъде предизвикано и от тежко противозаконно бездействие, а не само чрез противозаконно действие, каквато е действащата уредба на тези престъпления (чл. 114, 119 и 127).

Участието в самоубийството на малолетно или на невменяемо лице вече се приравнява на тежконаказуемо умишлено убийство, защото „мотивирането” на тези лица да посегнат на живота си е посредствено извършителство поради тяхната неспособност да разбират свойството и значението на това, което вършат.

Отнемането на орган, тъкан, телесна течност или клетка вече е обявено за самостоятелен вид престъпление, доколкото извършеното не съставлява по-тежко престъпление (чл. 138, ал. 1).

В Глава тринадесета, където са уредени престъпленията против свободата на личността, е включен нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека. Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателноправна защита.

3. Престъпленията против половата неприкосновеност и против половата нравственост са групирани в самостоятелна Глава петнадесета. Съставите на теза посегателства са обособени в два раздела за да се откроят престъпленията, които засягат личността от тези, които засягат само половия морал. Сексуалната експлоатация на деца е уредена според изискванията на съответната европейска директива. Понастоящем се предвижда наказателна отговорност само за съвкуплението при използване на зависимост на пострадалия от дееца. В проекта се предлага престъпно да бъде и всяко полово действие от друг характер, когато деецът използва на такава зависимост.

4. В съответствие с международните задължения на страната основните състави на вътрешния и презграничен трафик, уредени в Глава шестнадесета, се допълват с нова форма на изпълнителното деяние – прехвърлянето на отделни лица или на групи от хора. Така реакцията срещу този вид престъпност ще стане по-ефективна.

5. Закрилата на правата и свободите на гражданите се разширява, като в системата на Глава седемнадесета се включват съставите на три нови престъпления – цензура (чл. 193), налагане на вяра (чл. 196) и препятстване другиго да постъпи на работа чрез даване на неверни сведения (чл. 207).

6. Закрилата на децата е разширена с уреждането на нов вид престъпление – търговия с деца (чл. 220). Освен това трябва да се отбележи, че уредбата на множество видове престъпления по Особената част на проекта включва състави на тежконаказуеми престъпления, когато тяхна жертва е дете.

7. В Глава деветнадесета – престъпления против собствеността, се предлагат няколко нови положения.

Кражбата и грабежът са уредени в един раздел, като по този начин се подчертават общите особености на тези два вида престъпления. Тяхната уредба е допълнена с нови квалифицирани състави – когато предметът на престъплението е вещ, която представлява културна ценност. Вместо сегашното подробно изброяване на различни опасни предмети се предлага нова обобщена формулировка чрез бланкетен елемент – вещ, поставена под специален режим (чл. 234, ал. 2, т. 2 и чл. 238, ал. 1, т. 2).

При различните видове присвоявания – обсебване и длъжностно присвояване, също са предвидени по-тежки наказания за случаите, когато предметът на престъплението е културна ценност.

Компютърната измама и в проекта е уредена като вид измама, но е съобразен техническият характер на този вид престъпление и неговата съставомерност е обвързана с причиняването на имотна вреда, като е изключено изискването за възбуждане или поддържане на заблуждение. При този вид измама е възможно имотната вреда да е пряко следствие от неправомерното манипулиране на компютърните данни, без това да се възприеме от човек. Тази промяна в уредбата на компютърната измама ще я направи реално приложима, като същевременно ще бъдат избегнати проблемите за нейното разграничаване от класическата и от документната измама.

В проекта не се предлага специална уредба на застрахователната измама, подобна на тази по чл. 213 от действащия НК. Действащата позитивна уредба на застраховането предвижда всички претенции за обезщетение да се предявяват писмено и поради това в съответния документ отразяването на несъществуващо застрахователно събитие означава, че той ще е документ с невярно съдържание. Предявяването му пък ще е начало на използване на този документ за получаване въз основа на привидно правно основание на чуждо имущество, което е опит към документна измама. Поради това и такава дейност не се нуждае от специално криминализиране, което неизбежно би създало конкуренция на състави.

В края на Глава деветнадесета е предложена обща поощрителна разпоредба, която предвижда предвидените наказания за престъпленията против собствеността да се намаляват наполовина, когато предметът на престъплението бъде върнат или заместен или имотната вреда бъде възстановена до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Така се разширяват възможностите чрез тази норма да се съдейства за по-бързо възвръщане на положението отпреди престъплението и за по-скорошно възстановяване на възможността правоимащият субект да упражнява своите права. Изключение от това правило е предвидено само за престъпленията грабеж и изнудване поради насилствения характер на тези престъпления.

8. В Глава двадесета, посветена на престъпленията против стопанството, престъпленията против кредиторите вече се уреждат като общи стопански престъпления, защото те по същество са именно такива. Стеснено е и приложно поле на безстопанствеността и на сключването на неизгодна сделка до случаите, когато вредите настъпват за държавата, за община или за държавно или общинско юридическо лице с повече от петдесет процента държавно или общинско участие. Условията за запазване на тези два вида престъпления все още не са се променили поради особеностите на българския преход. Това налага да бъде запазен престъпният характер на тези дейности.

9. Престъпленията против републиката по Глава двадесет и първа включват и част от сегашните престъпления против отбранителната способност на държавата поради естествената връзка между тях и необходимостта от закрила на държавния суверенитет и на националната сигурност. Предвид обстоятелството, че за повечето от тези престъпления е характерна противодържавна цел, това понятие е определено в § 1, т. 31. Тук следва да се отбележи, че в сравнение с действащата уредба на тази материя, за противодържавни са обявени три цели, които сега не срещаме в закона – целите за насилствено задържане на власт, за нарушаване на териториалната цялост на Република България и за нарушаване на единството на българската нация.

10. Глава двадесет и втора урежда престъпленията против избирателното право. В нея са обединени престъпленията, които засягат изборния процес и тези, които пречат на гражданите да упражняват свое избирателно право – активно или пасивно. В съставите е уточнено, че тези посегателства се осъществяват единствено при провеждане на избори или на референдум. Връзката между тези два вида престъпления против избирателното право е основанието те да бъдат уредени в една глава. Нейното систематично място непосредствено след престъпленията против републиката подчертава значението на закрилата на избирателното право в демократичното общество.

11. В Глава двадесет и трета са уредени всички престъпления против публичните финанси. Нова е концепцията за уредба на тази материя. Вместо сегашната разхвърляна уредба в една глава са обединени всички разпоредби относно престъпления, които застрашават или уреждат обществените отношения, осигуряващи правилното събиране и разходване на публични средства. Според § 1, т. 18 такива са средствата, обявени за публични със закон. В първия раздел на тази глава са включени престъпленията против паричната система. В следващите три раздела са обединени съставите на тези, които засягат различни страни на събирането на публични средства (включително нарушаването на акцизния режим и осигурителната измама). Последният раздел включва нормите относно престъпното разходване на публични средства, като в него се обявява за престъпление и злоупотребата при обществена поръчка (чл. 344). И в тази глава, подобно на решението при престъпленията против собствеността, е предвидено наказателната отговорност за престъпления против публичните финанси да се смекчава чувствително, когато съответните публични средства бъдат внесени или върнати в съответните бюджети до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Целта е извършителите да бъдат стимулирани към по-бързо нормализиране на отношенията им с бюджета и финансите.

12. Глава двадесет и четвърта урежда престъпленията против дейността на държавни органи или на длъжностни лица. Новото формулиране на заглавието на тази глава в съчетание с разширеното понятие за длъжностно лице по § 1, т. 1 на практика разпростират действието на нормите върху по-широк кръг обществени отношения. Предлагат се два нови състава в раздела за престъпленията против правосъдието. Криминализира се лъжливото доказване по чл. 364, като текста обхваща всички форми на изготвяне или преправяне на инкриминираните в нормата доказателства или доказателствени средства, а не само противозаконното подслушване и записване. Друго ново престъпление тук е отклонението от изтърпяване на наказание. То се отличава от класическото бягство на затворник по това, че визира случаите на отлагане или прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода и тези на незавръщане от домашен отпуск на затворник. И в трите хипотези понастоящем не може да се търси наказателна отговорност от осъдените лица.

13. Подкупът и търговията с влияние са обособени в самостоятелна Глава двадесет и пета, за да обхванат всички области от обществения живот, в които може да се практикува корупция, освен дейността на държавните органи и тази на лицата, изпълняващи публични функции – стопанската дейност, здравеопазването, образованието, спорта и други. В една глава са обединени всички форми на подкуп и на търговия с влияние. При това в основните състави на тези престъпления като субект е посочено и чуждото длъжностно лице, което прави квалифицираните състави за пасивен подкуп и за пасивна търговия с влияние приложими и спрямо тази категория лица. По действащата уредба чуждите длъжностни лица отговарят само за престъпление, визирано в основния състав.

14. От системата на престъпленията против реда на управлението са изведени тези против режима на културни ценности и архивни документи. Те са групирани в самостоятелна глава – двадесет и шеста. По този начин се подчертава и самостоятелното значение на закрилата на културно наследство като особено значимо обществено благо. Обхватът на главата е разширен и практически се обхващат всички форми на посегателства срещу националното културно наследство.

15. Глава двадесет и осма урежда престъпленията против режима на защитена информация. В нея са включени всички разпоредби, които имат за предмет информация, която съставлява някакъв вид тайна. Така ясно могат да бъдат разграничени видовете престъпления, свързани с разгласяване на тайна, както и всяко друго престъпно ползване на информация, като например събраната чрез използване на специални разузнавателни средства.

16. Престъпленията при използване на информационни системи по Глава двадесет и девета представляват по-разгърната система от норми в сравнение със сегашните компютърни престъпления. Нормите са приведени изцяло в съответствиве с международните задължения на Република България в областта на противодействие на престъпленията в киберпространството. Известно е, че този вид посегателства са проблем в цял свят.

17. Престъпленията против обществения ред са класически за българското наказателно право и са уредени в Глава тридесета от проекта. Тук следва да се отбележи новият раздел относно престъпленията против опазването на животни. През последните години обществото многократно беше скандализирано както от проявена жестокост към животните, така и от случаи, довели до тежки увреждания на хора, включително и до причиняване на човешка смърт от животни. Поради това се предлага криминализиране на всички форми на жестоко отнасяне с тях, но също така и проявите на немарливост при отглеждане на опасни животни. За да се избегнат трудностите пред практиката, се предлага криминализиране на неполагането на грижи за животно, когато това е довело до увреждане на човек. Предлага се също така немарливите стопани на такива животни да отговарят и чрез препращане към разпоредбите за убийство или за причиняване на телесна повреда при условията на професионална непредпазливост. Мотивът тук е, че отглеждането на такива животни е дейност, представляваща източник на повишена опасност (чл. 432). Друга новост в тази глава е уредбата на измамата при хазартна игра като субсидиарно престъпление. За него не се предвижда настъпване на имотна вреда (чл. 437). Когато такава бъде установена, деянието ще следва да се квалифицира като обикновена измама против собствеността.

18. В Глава тридесет и първа са уредени престъпленията по транспорта и съобщенията. В нея са предвидени няколко нови вида престъпления – застрашаване и завладяване на транспортно средство (чл. 442 и 443) и насилие при транспорт (чл. 445). Случаи на такива прояви вече са установени у нас и поради това тяхното криминализиране е уместно. Променя се уредбата на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на наркотично вещество (чл. 458). Що се касае до управлението след употреба на алкохол, деянието ще е престъпление едва след като деецът вече е санкциониран за друго такова деяние. Управлението след употреба на наркотично вещество винаги е престъпление, независимо дали деецът вече е санкциониран. Разпоредбата на чл. 459 криминализира преотстъпване управлението на моторно превозно средство на лице, което е неправоспособно, на лице в пияно състояние или употребило наркотично вещество. Чрез препращане към увреждащите престъпления по транспорта се предлага предоставилият транспортното средство да отговаря наравно с причинителя на общественоопасните последици. Тази норма е предизвикана от обществената потребност, породена от многобройните случаи на тежки транспорти произшествия, причинени именно от неправоспособни водачи или от такива, които са пияни или дрогирани.

19. Престъпленията против режима за опазване на околната среда са обединени в Глава тридесет и втора. Това позволи тяхното по-добро систематизиране. Нормите, които ги уреждат, са групирани в пет раздела в зависимост от особеностите на обществените отношения, непосредствен обект на посегателствата. Целта е да се осигури всеобхватна закрила на околната среда.

20. В Глава тридесет и трета са уредени общоопасните престъпления. Те са класически за българската наказателноправна система. Като видове престъпления те са по-малко на брой в сравнение с действащия НК от 1968 г. Това се обяснява с уреждането на множество от сегашните общоопасни престъпления в самостоятелни глави, например тези, които касаят защитата на околната среда, престъпленията по транспорта и други. Нов момент в уредбата на тези видове престъпления е криминализирането на бездействието на длъжностно лице при налична радиоактивна опасност (чл. 523).

21. Глава тридесет и четвърта урежда военните престъпления. Тяхната система и съдържание са съобразени с новата уредба относно отбраната и въоръжените сили. Това наложи ограничаване кръга на субектите на тези престъпления предвид професионалния характер на въоръжените сили. Поради това, че български военнослужещи участват в различни международни мероприятия, за множество от военните престъпления квалифициращо обстоятелство е извършването на съответното престъпление в бойна обстановка при участие в мисия или в операция извън страната.

22. В съвременните условия много тежък проблем представлява тероризмът във всички негови разновидности и независимо от мотивите на извършителите на тези прояви. На противодействието на тези прояви са посветени множество международни договори, влезли в сила за Република България. Това явление за съжаление не отмина и нашата страна. Действащата уредба е разпокъсана и приемана на части. В проекта се предлага тероризмът да бъде уреден в самостоятелна глава – тридесет и пета, озаглавена „Тероризъм”. Така на едно място е обединена уредбата относно наказуемостта на всички форми на тероризъм. Тя е съгласувана изцяло със всички международни задължения на страната. Особеност от субективна страна на терористичните действия е, че множество от тях са подчинени на особени цели. Поради това се наложи терористичните цели да бъдат определени легално (§ 1, т. 33). Макар и да е подчертана международната насоченост на разглежданата уредба, съставите на тези престъпления имат по-широк обхват в сравнение с международните задължения на Република България, което позволява те да бъдат прилагани и когато даден терористичен акт има вътрешен характер. Поради това и някои от престъпленията против републиката отпаднаха от съответната глава, защото са уредени като тероризъм.

23. В Последната глава – тридесет и шеста, са уредени престъпленията против мира и човечеството. Тези против човечеството са групирани в отделен раздел. Предвид многократните критики срещу Република България поради отсъствието на уредба на изтезанието, такава вече е предвидена. Международноправната уредба на престъпленията против човечеството през последните години претърпя съществено развитие, особено що се отнася до формите на различните деяния, които следва да бъдат обявени за такива престъпления. Много от тези форми са въздигнати в престъпления по вътрешното право, но по отношение на тях следва да се прилага давността за наказателно преследване. А международните задължения на страната изискват те да не бъдат погасявани по давност. Това наложи включване на бланкетна разпоредба в системата на престъпленията против човечеството, която препраща за формите на деянията към международните договори, влезли в сила за Република България (чл. 590). Така се постига съответствие на българското наказателно право с международното наказателно право – действащо и бъдещо, защото съдържанието на тази норма ще се запълва от предвиденото в договорите, влезли в сила за нашата страна.

ІV. В Допълнителната разпоредба на проекта за нов Наказателен кодекс се предлагат общо тридесет и седем законови определения на думи и изрази, чието съдържание трябва да е едно и също във всички разпоредби на кодекса, част от които са те. Много от тези понятия се употребяват и от действащия закон, но нямат легално определение. С предложите определения се внася яснота в тяхното конкретно съдържание. Към тази група се отнасят определенията по § 1, т. 2, 4, 6, 7, 9, 10, 14 – 28, 31 – 33, 35 и 36. В сравнение с действащия НК от 1968 г. някои от легалните определения по чл. 93 са променени, с което тяхното съдържание се прецизира или разширява. Това са определенията по § 1, т. 1, 3, 5, 13, 19 и 37.

V. В Преходните разпоредби се уреждат въпросите, които поставя замяната на действащия Наказателен кодекс от 1968 г. с предложения нов Наказателен кодекс. В тези норми се урежда действието на стария кодекс по отношение на престъпленията, извършени до влизане в сила на новия закон, освен ако той не се явява по-благоприятен за дееца. Предвижда се новият Наказателен кодекс да влезе в сила три месеца след обнародването му в Държавен вестник. Така се създава възможност правоприлагащите органи да се запознаят с него и да се подготвят за неговото прилагане.

VІ. В съответствие с изискванията на ЗНА и тези на указа по неговото прилагане Заключителните разпоредби уреждат необходимите промени в други закони, които се позовават на НК от 1968 г. или препращат към негови конкретни норми. От особено значение са промените в НПК и ЗИНЗС. Те следват от отмяната на наказанието доживотен затвор без замяна, новата материалноправна уредба на наказанието пробация и непознатия нов вид наказание – лишаване от право на чужденец да пребивава на територията на страната и да преминава през нея.