Апатия и надежда в търсене на управленска стабилност

Изборите в България през 2024 г. се отличават със своята уникалност, като съвпадат с петите извънредни парламентарни избори за последните три години и редовните избори за Европейски парламент. Този вот идва в момент на дълбока управленска криза, която е оставила след себе си чувство на апатия и обреченост сред избирателите.

Първата за 2024 г. предизборна кампания е оценена като изключително вяла, с минимални медийни и политически агитации. Това отсъствие на динамика и дебати е отразено в очакваната рекордно ниската избирателна активност, която е паднала до около 30%. Такава апатия може да бъде интерпретирана като резултат от продължаващата политическа и управленска криза, която изглежда неразрешима в очите на обществото.

При обработени 100% секционни протоколи коалицията ГЕРБ-СДС печели вота с 24,7% от гласовете, което е значително увеличение спрямо предходните избори. Втори са ДПС със 17,07 на сто, следвани от ПП-ДБ с 14,33%. След тях се нареждат "Възраждане" – 13,78%, БСП – 7,06%, "Има такъв народ" – 5,96% и "Величие" – 4,65 на сто. Тези предизвестени резултати показват, че въпреки общата апатия, милиционерският ГЕРБ успява да мобилизира своите избиратели и да постигне разгромна победа.

По предварителни данни разпределението на депутатските мандати в предстоящото да се учреди 50-о Народно събрание е следното: ГЕРБ-СДС (68), ДПС (45), ПП-ДБ (40), „Възраждане“ (38), БСП (19), ИТН (17), „Величие“ (13).

По същия начин е и подредбата на политическите формации на вота за Европейски парламент, като там обаче "Величие" не успяват да получат свой представители в ЕП: ГЕРБ-СДС – 23,54% (5), ДПС – 14,66% (3), ПП-ДБ – 14,44% (3), "Възраждане" – 13,98% (3), БСП – 7,01% (2), "Има такъв народ" – 6,04% (1).

Успехът на др. Бойко Борисов и ортакът му Шиши може да бъде разгледан като желание за стабилност и управленска ефективност в контекста на продължаващата криза. Въпреки това, въпросът за съставянето на парламентарно мнозинство и формирането на редовно правителство остава още веднъж отворен, което подчертава продължаващата несигурност в политическия живот на страната.

Изборите в България през 2024 г. са символ на търсенето на управленска стабилност в условията на дългосрочна политическа криза. Резултатите отразяват желанието за промяна, но също така и адски дълбоката апатия, която е обхванала българското общество. Въпреки победата на ГЕРБ-СДС, предстои да видим дали това ще доведе до истинска промяна или ще продължи цикълът на политическа нестабилност и управленски провали.

В НАЦИОНАЛЕН ПЛАН, при обработени 85,47% от секционните протоколи, парламентарните избори на 9 юни 2024 г. се печелят убедително от ГЕРБ-СДС – с 24,41% (435 хил. гласа), което е с цели 9 пункта повече от втория ДПС с 15,80% (282 хил. гласа); за сравнение – на предходните парламентарни избори на 2 април 2023 г. герберите се наложиха над втория, тогава ПП-ДБ, само с 2 пункта преднина. Трети са вторите от миналогодишните парламентарни избори ПП-ДБ – 15,11% (269 хил. гласа), четвърти с малка разлика – „Възраждане“, 14,08% (251 хил. гласа). Пети, с два пъти и нещо по слаб резултат от третия и четвъртия и продължаващи да слизат надолу – БСП с 6,93% (124 хил. гласа). ИТН, които отново ще са парламентарно представени, са шести на милиметри след социалистите, 6,12% (109 хил. гласа). Новата седма формация, която влиза в българския парламент, е изненадата „Величие“ – 4,82% (86 хил. гласа).

Парламентарните избори в България през 2024 г. са означени от социолога Геновева Петрова като "неизбори", което подчертава дълбоката апатия и разочарование на избирателите. Този коментар отразява съществуващото недоволство и липсата на доверие в политическата система.

Според Петрова, гласуването не е било акт на подкрепа, а по-скоро "своеобразно наказание". Това показва, че избирателите са използвали своя вот не за да изразят одобрение, а за да изразят своето недоволство. Така изборите се превръщат в инструмент за протест, а не за избор на представители.

Две трети от новия парламент са съставени от партии, които преди това са били част от така наречената "некоалиция". Това предполага, че въпреки промените в гласуването, структурата на властта остава сходна. От друга страна, една трета от парламента е съставена от партии, които или не желаят, или не могат да управляват, което създава предизвикателства за формирането на стабилно правителство.

Ниската избирателна активност е отразена като основен проблем, който подкопава легитимността на изборния процес. Това състояние на апатия е резултат от продължаващото разочарование от политическите партии и тяхната неспособност да предложат убедителни решения на насъщните проблеми.

"Неизборите" в България през 2024 г. са знак за криза в политическата система и липса на доверие от страна на избирателите. Те са симптом на по-дълбоки проблеми в управлението и представителството, които изискват сериозен анализ и действия за възстановяване на доверието в демократичните институции и процеси.

При нови избори наесен корпулентните ортаци ГЕРБ и ДПС ще са в по-неизгоидна позиция, особено ако при тази толкова голяма преднина не са могли да формират стабилно мнозинство около себе си.

Лалю Метев, 11 юни 2024 г.


Бележка: Този кратък политически анализ се базира на събраната налична за момента информация и не отразява напълно личните мнения или становища на автора, които поради своята крайност ще спестим.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява вероятността текстът да бъде написан от човек, а не от изкуствен интелект на 95%, поради съгласувания разказ, разнообразната структура на изреченията и нюансираното използване на езика, което предполага човешки автор с добро разбиране на темата.