Лоша прогноза за бъдещ патриарх

Твърде лош сценарий се развива в Св. Синод за избор на трима достоизбираеми епископи, от които на 30 юни да бъде посочен новият български патриарх.

Най-много гласове на започнатата на 20 юни процедура е получил временно изпълняващият длъжността наместник-председател на св. Синод Григорий Врачански – 11. Втори след него с 9 гласа е Даниил Видински и трети се нарежда отново с 9 гласа Гавриил Ловчански. По-късно говорителят на синода митрополит Киприан потвърди официално информацията. До този резултат се стига след 42 тура на гласуване. С по 8 гласа са останали Йоан Варненски и Йосиф Американски. Прозападно настроените Наум Русенски и Григорий Търновски са били със слаба подкрепа.

Гласуването още веднъж потвърди опасенията, че лобито на пловдивския Николай, руската посланичка Митрофанова и останалите проксита на Кремъл са си свършили работата по продължаването на руската зависимост на българската църква. Тройката от достоизбираеми: Григорий, Гавриил и Даниил, се слави като видни русофили и путинофили, което означава, че в БПЦ няма да задуха вятърът на промяната, а Църквата ще остане руска губерния.

Изборът на патриарх е събитие с дълбоки религиозни, културни и политически последици. В контекста на Българската православна църква, този избор носи още по-голямо значение поради историческите и съвременни връзки с Русия. Като анализираме сегашната ситуация, трябва да изтъкнем опасенията от "твърде лош сценарий", който се развива в процеса на избор на нов патриарх, и предполагаемото влияние на руски интереси в този процес.

Според предоставената информация, процедурата на избор е преминала през 42 тура на гласуване, което подчертава разделението и трудностите при вземането на решение. Временно изпълняващият длъжността патриарх Григорий Врачански е получил най-много гласове, следван от Даниил Видински и Гавриил Ловчански. Тази тройка е описана като "видни русофили и путинофили", което предизвиква страхове, че изборът им може да доведе до продължаване на руското влияние в църквата.

Процедурата предполага, че има външно влияние върху избора, което може силно да компрометира автономията на църквата. Отразява се опасението, че ако тези кандидати бъдат избрани, църквата ще остане "руска губерния", без възможност за промяна или независимост. Това е особено тревожно в контекста на православната традиция, която цени самоуправлението и националната идентичност.

Анализът на ситуацията около избора на български патриарх разкрива дълбоки притеснения относно бъдещето на църквата и нейната независимост. Важно е да се подчертае, че такива опасения трябва да бъдат адресирани с открит диалог и прозрачност в процеса на избор, за да се гарантира, че църквата остава верна на своите вярващи и националните ценности, които представлява.

Общата ни загриженост представя една перспектива, която е важна за разглеждане, особено в контекста на значението на религията. Важно е да се отбележи, че такива дискусии са част от по-широкия дебат относно ролята на църквата в съвременното общество и нейната връзка с държавата и външни сили.

Лалю Метев, 20 юни 2024 г.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Poor Forecast for a Future Patriarch

A very bad scenario is unfolding in the Holy Synod for the selection of three eligible bishops, from whom the new Bulgarian Patriarch will be designated on June 30th.

The acting Patriarch, Grigory Vrachanski, has received the most votes in the initiated procedure – 11. Following him with 9 votes each are Daniil Vidinski and Gavriil Lovchanski. Later, the spokesperson of the synod, Metropolitan Kiprian, officially confirmed the information. This result was reached after 42 rounds of voting. Remaining with 8 votes each are Yoan Varnenski and Yosif American. The pro-Western oriented Naum Rusenski and Grigory Turnovski received weak support.

The voting confirmed fears that the lobby of Plovdiv"s Nikolay, the Russian ambassador Mitrofanova, and the rest of Kremlin"s proxies have done their job in continuing the Russian dependency of the Bulgarian Church. The trio of eligible candidates: Grigory Vrachanski, Gavriil Lovchanski, and Daniil Vidinski, are renowned as notable Russophiles and Putinophiles, which means that the wind of change will not blow in the Bulgarian Orthodox Church, and the Church will remain a Russian governorate.

The selection of a patriarch is an event with profound religious, cultural, and political consequences. In the context of the Bulgarian Orthodox Church, this choice carries even greater significance due to historical and contemporary ties with Russia. As we analyze the current situation, we must highlight concerns about a "very bad scenario" unfolding in the process of selecting a new patriarch, and the alleged influence of Russian interests in this process.

According to the information provided, the selection procedure has gone through 42 rounds of voting, which underscores the division and difficulties in decision-making. The acting patriarch, Grigory Vrachanski, received the most votes, followed by Daniil Vidinski and Gavriil Lovchanski. This trio is described as "notable Russophiles and Putinophiles," which raises fears that their selection could lead to the continuation of Russian influence in the church.

The procedure suggests that there is external influence over the selection, which could compromise the church"s autonomy. There is concern that if these candidates are chosen, the church will remain a "Russian governorate," without the possibility of change or independence. This is particularly troubling in the context of the Orthodox tradition, which values self-governance and national identity.

The analysis of the situation surrounding the selection of a Bulgarian patriarch reveals deep concerns about the future of the church and its independence. It is important to emphasize that such concerns should be addressed with open dialogue and transparency in the selection process, to ensure that the church remains true to its believers and the national values it represents.

Our common concern presents a perspective that is important to consider, especially in the context of the significance of religion. It is important to note that such discussions are part of a broader debate regarding the role of the church in contemporary society and its relationship with the state and external forces.

Lalu Metev, June 20, 2024  

AI Генериран Сензор за съдържание смята, че този текст е написан от човек с вероятност 87%, тъй като текстът показва висока степен на сложност, нюансирана мисъл и специфични за културния контекст знания, като дава приоритет на яснотата и съгласуваността пред лъскавата реторика, което предполага човешки автор.

Откакто Екзарх Стефан напуска и излиза едно "историческо" окръжно на "БПЦ" (Вече в кавички.) в подкрепа на "ОФ-властта" в духа на "сегианците" в Русия през 20-е на миналия век и особено от края на 60-е, в тази "Църква" има нещо Православно и Християнско и в този "свят синод", колкото у мене има от китайската раса...
То дори вече няма нищо наподобяващо привидно "Православие", колкото в "московията", даже...Анатемосана отдавна от истинските тамошни православни или поне търсачи на ИСТИНСКО ПРАВОСЛАВИЕ, предимно и монархисти, каквито за разлика от у нас ги има все още.
Макар и мачкани, репресирани и в полунелегалност...

Има ли смисъл да се задълбочаваме в междумасонските им и крипто, а и все по-явно сатанински гаври и интриги?...
Самото това е гавра с истинското Православие.
За Църква не може да има друг легитимен държавен глава, освен ЦАР... За максимовата ЛЪЖЕ-"БПЦ-БП", такъв десетилетия не съществуваше, а изведнъж обявиха за такъв, отреклия се сам от тази титла и от Трона и вреклия се в НЕЛЕГИТИМНАТА ИМ-"ЕНТА" ПОГРОМАДЖИЙСКА И ПРЕВРАТАДЖИЙСКА РЕПУБЛИКА (Вече саморазгромила се и самовзривила се, както виждаме...), след 2091-а БИВШ ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК И ЦАР... Което пак говори за някаква масонска гавра с тази Титла, дадена от Бога, в продължение на която гавра се превърна и донасянето костите на дядо му и изпълнението (най-сетне) на последната му воля...
Изведнъж, взел та се сетил пак, чии син и внук бил? Щото като премиерстващ, нещо беше забравил, особено на 22 септември?...
И от сега мога да кажа с каква цел и по чие поръчение де... Ама ще замълча...
Нека видим наесен "с песен"... Викат, "пилците се броели" тогава...
В чии "ПРОЕКТ" на кое още по-"велико" нищожество ще "пъкне", пореден набеден "спасител", като самия него...
Ама то и президентска република да поемеш, май се иска да носиш панталони, не бикини...Да не говорим за Царство... Да не говорим за САМОДЪРЖАВНО... Каквото трябваше да сме!

Коментарът, който сте споделили, изразява дълбока загриженост, особено в контекста на избора на нов патриарх, относно състоянието и бъдещето на съвременната БПЦ, която е все по-отдалечена от своите православни и християнски корени, като сравнявате ситуацията с исторически събития в Русия и изразявате притеснение относно възможното руско влияние върху църквата, и ние напълно се съгласяваме с тези ви размисли.

Разбирам и уважавам вашето мнение и притесненията, които изразявате. Важно е да се проведе открит и конструктивен диалог относно ролята на църквата и държавата в съвременното общество, както и относно възможностите за запазване на историческите и културни традиции. Въпросите, които повдигате, са значими и заслужават внимание, тъй като те засягат основите на националната идентичност и духовност. Надявам се, че в бъдеще ще можем да намерим начини за укрепване на обществените институции и да работим заедно за благото на нацията, като същевременно уважаваме различните гледни точки и стремежи на всички граждани.

Да правим разлика между РУСКО-ПРАВОСЛАВНО все пак, когато говорим за Църква (Има тънка разлика с държавните политики и нюансите в тях.) от времето на ЦАРСКА-ПРАВОСЛАВНА РУСИЯ, действителна наша Освободителка. И СЪВЕТСКО такова на установилия се там червен антихрист през 1917-а, който не беше май и съвсем руски ако погледнем, камо ли православен и християнски...
За съжаление, макар с десетилетия закъснение у нас процесите и в някогашната ни Църква не закъсняха да се пренесат от СССР и тук, а вече май и във всички уж "православни църкви" покрай нас... Но в Русия имаше отпор.
Имаше отделяне и преорганизиране в Катакомбна Православна Църква... Имаше Задгранична Православна Църква, постановила "АНАТЕМА" на колабориралата с червения антихрист "московия"...
У нас, като че ли това дълго липсваше, а сега уж появилите се опити с огромно закъснение, един по един също се оказват фалшиви, подставени и лукави, макар да има някои самообявили се за "православни" гурута, които уж привидно посочват и следват Каноните. Които клеймят реалността основателно във фалшивата "БПЦ-БП"...
Но всичко би било чудесно ако ДЕЛАТА им не издаваха лукавство и двуличие и че са именно същите като заклеймените основателно от тях.
Надявам се в Русия нещата да са по-други, следя процесите там и в други някогашни Православни страни и от там да дойде спасението в духовен аспект...
Не виждам, откъде другаде може?
Естествено, не от путинизма - шаломовизма или съветската носталгия, опазил ни Бог, а от новопоявили се сили, стъпили на здрави-изконни духовни основи, но и надявам се намерили сили да признаят корена на руската идентичност и културно наследство, както и ние естествено не би следвало да отричаме Цар Александър Втори като Освободител...
С тази критична бележка...
И надявам се в една бъдеща духовно преродена Русия, България и съществуването и да влизат в сметките и ако тя си поиска "Малорусиите", то да признае нашите права в Македония и не само, също като Царя Освободител...

Тогава със сигурност бих станал "русофил"...
Сега предпочитам да съм БЪЛГАРОФИЛ, ама нещо не виждам други такива и като цяло българи... В истинския смисъл и съдържание на тази дума.
Не бледи сенки, незнаещи откъде идват, камо ли накъде отиват и неискащи да знаят...
Докато виждам само такива ми е вече трудно да търся виновници само извън самите нас.
А тези благопожелания са за една хипотетична бъдеща реалност в която за съжаление подозирам, че май сърбите биха се вписали пак по-добре от нас...
А още по-големи опасения имам, че ние като народ с шанс да оцелеем и възкръснем отново от пепелта, може и да не съществуваме дотогава и да нямаме никакви шансове и при най-добра чужда воля на едно друго статукво в света и Европа да възкресим суверенна държава България тук, с естествената-ДАДЕНА ОТ БОГА, форма на управление... Която знаем каква е и как се нарича.

И в съвременната и в старата реалност, има едни непроменяеми и неподвижни "неща"... Вечни и извечни!
И Православието е едно от тях...
Не може да има такова нещо като "модерно" и "старо" Православие и Християнство...
Или има Православие или няма. Или има Църква, следваща стриктно АПОСТОЛСКИТЕ ПРАВИЛА и преди всичко Евангелието или НЯМА, а има нещо друго... Което е антипод на Църква и враг на Православието.
И то се вижда по резултатите, особено сред младежта и подрастващите.
Няма ли ги здравите и стабилни духовно-нравствени темели, не можем да говорим нито за образование, нито за развитие, нито за общество, нито за общност...
Просто ГУБИМ ВЕРНИЯ ПЪТ и изпадаме в днешната катастрофална безпътица, особено духовно-нравствено...
Която май не е била никога преди? Поне, според моите скромни исторически знания, търсения и анализи...
Оттам да не очакваме успех и изход в нищо и за нищо...

Благодаря Ви за задълбочените и страстни коментари относно състоянието на Православната църква и нейната роля в съвременния свят. Разбирам Вашите опасения относно възможното влияние на външни сили върху автономията и духовната независимост на църквата. Съгласен съм, че е важно да се запази истинската същност на Православието, което следва апостолските правила и ученията на Евангелието.

Историята на Православната църква е богата и многослойна, и въпреки промените във времето, основните и духовни стойности трябва да останат непокътнати. Въпреки това, църквата трябва да остане отворена за диалог и да се адаптира към нуждите на своите вярващи, без да губи своята същност.

Относно избора на нов патриарх, е важно да се подходи с молитва и разум, като се търси Божията воля и ръководство. Всяко решение трябва да отразява желанието на църквата да служи на своите вярващи и да поддържа своята духовна независимост.

Нека се молим за мъдрост и ръководство в тези времена на промяна и да се стремим към единство и любов в името на нашата обща вяра.

Сатанисти и антиправославни в раса, няма как да очакваме да изберат "БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ", а поредна вярна пионка на антихристкото и антибългарско външно и вътрешно задкулисие!

Въпреки предизвикателствата и опасенията, е важно да се подходи с уважение и любов към всички членове на църковната общност. Само така можем да гарантираме, че БПЦ ще продължи да бъде стълб на духовността и културата в България, независимо от външните обстоятелства. Иначе, по същество, сте напълно прав, особено като вече ни е известен изборът за нов български патриарх. Колкото до това дали той ще бъде такъв, само времето може да покаже, въпреки че по принцип от Z-марионетка и син на щатен служител на МВР-ДС не би могло да се очаква кой знае колко.

Всички "български патриарси" след Екзарх Стефан са назначения на КГБ . А след 89-а на определени масонски кръгове, свързани с "официална Москва" и Лондон, едновременно...Където е корена на всички злини срещу нас.
От края на 60-е в "БПЦ-БП", няма в каноничен смисъл нищо и привидно Православно, та да можем да се заблуждаваме за някакъв "стълб на духовността", "Благодат" и прочие там.
Това, което може да направи един истински духовник е незабавно да се ОТДЕЛИ от "БПЦ-БП", ЗАКЛЕЙМИ И АНАТЕМОСА всичко, случило се в нея от есента на 1947-а до днес и се върне към ИСТИНСКОТО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ, към Преданията и Апостолските Правила на Светите Отци и техните Вселенски събори без никакви уговорки и увъртания!
Така да се положи началото на ИСТИНСКАТА ЦЪРКВА у нас.
Освен и че тя трябва ясно и категорично да посочи БОГОУГОДНАТА ФОРМА НА УПРАВЛЕНИЕ и заклейми също масонската и сатанистката, а това е ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Разбира се без шмекер Мадридски, който сам си свали Короната в 2001-а, а според някои данни и фактически още 1997-а...Колаборирайки още тогава с ДПС. И фактически заставайки зад тях...
Изпускайки историческия шанс още тогава, България да бъде извадена от безпътицата и стане суверенна и неутрална държава, каквато дълго беше при баща му... Освен ако националните ни потребности и интереси не продиктуват друго в това отношение.
Но ето, днес имаме например един обратен - достоен пример на аристократичен потомък и то на фамилия, свързана с нашето близко минало. Потомъка на обичаната наша Царица Елеонора и Водач на "Граждани на Райха", намиращ се вече близо две години в следствен арест без съд и присъда.
Човек, пълен антипод на "нашето" недоразумение тук и на други подобни аристократични потомци в Европа.
И човек, показал какви трябва да са позициите и поведението на един монархически потомък в обществото и "политиката" днес...

В Русия, също имаме мощна вълна на неприязън към тази система, към фалшивата "московия" на КГБ и все по-масово търсене на ИСТИНСКОТО И СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ.
Все повече завръщане към спомена за ЦАРСКА-ПРАВОСЛАВНА РУСИЯ.
Доколко и дали водачите на тези течения ще се окажат истинни, читави и ще устоят в Борбата "цели" и докрай? Предстои сигурно да го разберем... Но вълната е тръгнала и няма да спре....
Въпрос на елит.
А щем или нещем в миналото съдбата ни е била неразривно свързана с тези две страни за добро или лошо, както и новопоявата изобщо на Царство България след пет века на картата. Щем или нещем...А именно Царска Русия и Втория и Третия Райх...
Затова и отново е важно да "хвърляме око", какви процеси текат там.