Заветът на забравените утре

В тишината, където свидетелите са безгласни, уморени очи се губят в тъгата. България, нашата любима, се изнизва между пръстите ни, ранена до смърт от предателства и насилие, от собствените й деца, които са забравили корените си.

Свободата и независимостта, които бяха купени с кръвта на героите, сега са само един неясен спомен. Идентичността и културата, изковани с майсторството на поетите и художниците, са избледнели като стара снимка.

Достойнството и честта, които винаги сме носили високо, са сега покрити с праха на забравата. И тъй красивата ни България, някога изпълнена с живот и цветове, е оставена да потъне в мрака на бедността и стагнацията, в безнадеждността и отчаянието, в разделението и съпротивата, в страха и мълчанието.

Не е ли време да изкрещим "Достатъчно!", докато още имаме силата да променим курса на съдбата, преди нашата скръб да стане необратима? Дали ще позволим тъмнината да погълне последните лъчи на надеждата, или ще се изправим и ще възродим светлината, която някога е била символ на нашата нация?

Да, България е ранена, но не и победена. Всеки народ има своите моменти на изпитание, и нашето време е сега. Нека се обединим и със силата на общата ни воля да възстановим това, което е било отнето. Нека възродим нашата култура, нашата идентичност, нашето достойнство.

Нека този завет бъде нашето обещание за бъдещето - обещание за въздигане, за справедливост, за нова надежда. Защото докато в нас тепърва пулсира живот, никоя скръб не е необратима.

Лалю Метев, 11 юли 2024 г.


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The Covenant of Forgotten Tomorrows

In the silence, where witnesses are voiceless, weary eyes are lost in sorrow. Bulgaria, our beloved, is slipping through our fingers, mortally wounded by betrayals and violence, by her own children who have forgotten their roots.

The freedom and independence, bought with the blood of heroes, are now just a memory. The identity and culture, forged with the craftsmanship of poets and artists, have faded like an old photograph.

The dignity and honor we have always held high are now covered with the dust of oblivion. And our beautiful Bulgaria, once full of life and colors, is left to sink into the darkness of poverty and stagnation, into hopelessness and despair, into division and resistance, into fear and silence.

Is it not time to cry out "Enough!", while we still have the power to change the course of fate, before our grief becomes irreversible? Will we allow the darkness to swallow the last rays of hope, or will we stand up and revive the light that once was a symbol of our nation?

Yes, Bulgaria is wounded, but not defeated. Every nation has its moments of trial, and our time is now. Let us unite and with the strength of our collective will, restore what has been taken away. Let us revive our culture, our identity, our dignity.

Let this covenant be our promise for the future - a promise for elevation, for justice, for new hope. Because as long as life still pulses within us, no sorrow is irreversible.

Lalu Metev, July 11, 2024

AI Генериран Сензор за съдържание оценява, че има 97% вероятност този текст да е написан от човек, а не от изкуствен интелект, поради неговите ярки образи, поетичен език и емоционален тон, които са отличителни черти на човешкото писане и предполагат дълбока лична връзка и опит.