За "пишман прехода" и "героите" от тогава и сега

Периодът на нескончаемия преход от социализъм към демокрация в България е белязан от значителни политически и социални промени. Тук отразяваме дълбокото си разочарование и гняв към тези, които се възползваха от тези промени за лична изгода. В този анализ ще разгледаме политическите, народопсихологичните и философско-етичните аспекти на този така наречен преходен период.

Преходът в България е време на значителни политически и социални трансформации. Много хора, които бяха част от стария режим, успяха да се адаптират и да запазят своите привилегии в новата система. Това води до усещане за несправедливост и разочарование сред обикновените граждани, които нямаха същите възможности или не пожелаха да се поддадат на такива.

Критиката е насочена към тези, които бяха "най-облагодетелствани" по време на социализма, а сега "най-реват" срещу миналото. Това лицемерие и опортюнизъм на определени личности, които се опитват да запазят своите позиции и привилегии, независимо от политическата система, е основен източник на разочарование.

Народопсихологията на българите през периода на прехода бе белязана от дълбоки социални и икономически промени. Много хора изпитват чувство на несигурност и загуба на идентичност. В този контекст, гневът и разочарованието на обикновените граждани към тези, които се възползваха от прехода за лична изгода, са напълно разбираеми.

Силните и емоционални изрази подчертават презрението на мислещия човек към тези често екранни "герои" на прехода, натрапвани ни медийно от всякъде. Те отразяват дълбокото усещане за несправедливост и предателство, което много хора изпитват към тези, които се възползват от системата на статуквото.

От философско-етична гледна точка, въпросът за моралната отговорност на тези, които се възползваха от прехода, е от съществено значение. Лицемерието и опортюнизмът на тези личности, които са готови да предадат своите принципи и ценности за лична изгода, представляват сериозен етичен проблем.

Важно е да се подчертае значението на моралната интегритет и честност в обществото. Презрението към тези, които са готови да "плюят по всичко и по всички", за да запазят своите привилегии, отразява дълбокото усещане за морална криза и нуждата от възраждането на етични стандарти в обществото.

Периодът на прехода в България е и си остава време на значителни политически и социални промени, които водят до все по-дълбоко разочарование и гняв към тези, които се възползваха от тези промени и продължават да го правят за лична изгода, най-нагло пред очите ни. В този анализ разгледахме политическите, народопсихологичните и философско-етичните аспекти на този период, като подчертахме важността на моралната отговорност и честност в обществото, които все още така или иначе липсват.

В този контекст не можем да пренебрегнем ролята на ключови фигури като Ахмед Доган (Сокола), ген. Бойко Борисов (БКП-ГЕРБ) и Делян Пеевски (Шиши). Тези личности, контролирани от няколко пъклени центъра – Държавна сигурност, Русия или мафията у нас, играят все по-засилваща роля в оформянето на политическата и икономическата сцена в България.

Ахмед Доган, известен с влиянието си в ДС-ДПС, ген. Бойко Борисов, който премина от БКП към ОПГ-ГЕРБ и стана неколкократно премиер, и Делян Пеевски, свързван с милиционерските медийни и икономически интереси, са само част от сложната мрежа на власт и влияние.

Народът отдавна е разбрал един прост факт – политикът в България, с малки изключения, няма кураж да засегне интереси, които могат да доведат до накърняване на физическото и финансовото му здраве.

За разлика от "мутрите", с които човек нерядко може да се споразумее и дори да получи работа и известна закрила, политикът живее във виртуално пространство, мамейки се, че както през 1989 г. може да използва вълната на разочарование и недоволство, за да стъпи на такава служба и доходи, които професионалната му квалификация никога не биха му осигурили в мирно време.

Но вече не може да се прави помен с чужда пита, както стана през 1989 г. Просто защото моралният пример в България вече е на отмиране – става дума вече не само да се запази България, но и да се развие нейната икономика, съсипана от онези, които нахално се самоотъждествиха с моралните категории на българите.

"Мутрите" може да използват сила, но не манипулират истината по начин, който да заблуждава обществото, както често правят политиците. Ако "борецът" е класически грешник, то политикът е лицемер – а християнството отрежда по-голяма казън за втория.

С фундаменталните категории на християнската етика трябва да се съобразяват оценителите на обществените процеси у нас, а не да правят опити да обяснят собствената си слабост с някаква си "икономическа" или "политическа" теория на разпада преди съграждането.

Лалю Метев, 9 септември 2024 г.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


On the "Pseudo Transition" and the "Heroes" of Then and Now

The period of the endless transition from socialism to democracy in Bulgaria is marked by significant political and social changes. Here, we reflect our deep disappointment and anger towards those who took advantage of these changes for personal gain. In this analysis, we will examine the political, socio-psychological, and philosophical-ethical aspects of this so-called transitional period.

The transition in Bulgaria is a time of significant political and social transformations. Many people who were part of the old regime managed to adapt and retain their privileges in the new system. This leads to a sense of injustice and disappointment among ordinary citizens who did not have the same opportunities or chose not to succumb to such practices.

The criticism is directed towards those who were the "most privileged" during socialism and now "cry the loudest" against the past. This hypocrisy and opportunism of certain individuals, who try to maintain their positions and privileges regardless of the political system, is a major source of disappointment.

The socio-psychology of Bulgarians during the transition period was marked by deep social and economic changes. Many people experience a sense of insecurity and loss of identity. In this context, the anger and disappointment of ordinary citizens towards those who took advantage of the transition for personal gain are completely understandable.

Strong and emotional expressions highlight the thinking person"s disdain for these often screen "heroes" of the transition, imposed on us by the media from everywhere. They reflect the deep sense of injustice and betrayal that many people feel towards those who benefit from the status quo system.

From a philosophical-ethical perspective, the question of the moral responsibility of those who took advantage of the transition is of paramount importance. The hypocrisy and opportunism of these individuals, who are ready to betray their principles and values for personal gain, represent a serious ethical problem.

It is important to emphasize the significance of moral integrity and honesty in society. The disdain towards those who are ready to "spit on everything and everyone" to preserve their privileges reflects the deep sense of moral crisis and the need for the revival of ethical standards in society.

The period of transition in Bulgaria remains a time of significant political and social changes, leading to ever-deeper disappointment and anger towards those who took advantage of these changes and continue to do so for personal gain, most brazenly before our eyes. In this analysis, we examined the political, socio-psychological, and philosophical-ethical aspects of this period, emphasizing the importance of moral responsibility and honesty in society, which are still lacking.

In this context, we cannot overlook the role of key figures such as Ahmed Dogan (the Falcon), Gen. Boyko Borissov (BKP-GERB), and Delyan Peevski (Shishi). These personalities, controlled by several nefarious centers – State Security, Russia, or the mafia in our country, play an increasingly significant role in shaping the political and economic scene in Bulgaria.

Ahmed Dogan, known for his influence in DS-DPS, Gen. Boyko Borissov, who transitioned from BKP to OPG-GERB and became prime minister multiple times, and Delyan Peevski, associated with police-related media and economic interests, are just part of the complex network of power and influence.

The people have long understood a simple fact – the politician in Bulgaria, with few exceptions, lacks the courage to challenge interests that could harm their physical and financial well-being.

Unlike the "mutri" (thugs), with whom one can often negotiate and even secure a job and some protection, the politician lives in a virtual space, deluding themselves that, as in 1989, they can ride the wave of disappointment and discontent to secure a position and income that their professional qualifications would never provide in peacetime.

But it is no longer possible to feast with someone else"s bread, as happened in 1989. Simply because the moral example in Bulgaria is already fading – it is no longer just about preserving Bulgaria, but also about developing its economy, ruined by those who brazenly identified themselves with the moral categories of the Bulgarians.

The "mutri" may use force, but they do not manipulate the truth in a way that deceives society, as politicians often do. If the "fighter" is a classic sinner, then the politician is a hypocrite – and Christianity assigns a greater punishment to the latter.

Evaluators of social processes in our country must comply with the fundamental categories of Christian ethics, rather than attempting to explain their own weakness with some "economic" or "political" theory of collapse before construction.

Lalu Metev, September 9, 2024