КАКВО И КАК СЕ СЛУЧВАШЕ У НАС или КАКВО НЕ НИ Е НАРЕД?

Анализът на казуса, свързан с неотдавнашните реакции на институциите срещу изказването на депутата Стоян Михалев в предаването „Денят започва“ по БНТ, изисква разглеждане както от правна, така и от морално-етична перспектива, пречупена и през призмата на ситуацията около генералния-директор на тази важна обществена медия.

Емил Кошлуков е фигура, която често е обект на критики заради миналото си, свързано с ДС, както и заради начина, по който ръководи БНТ. В общественото пространство, и особено в медиите, въпросът за неговата роля и влиянието му върху националната телевизия, обърната в нещо като руска шпионска централа за влияние, е постоянен. От тази гледна точка, реакциите на институциите към изказването на Михалев могат да се разглеждат като част от по-широк дебат за свободата на медиите и прозрачността на ръководството на националната телевизия.

Правна гледна точка

1. Стоян Михалев, като народен представител, е защитен от конституционното право на свобода на словото (чл. 39 от Конституцията на Република България) и от имунитет по време на своите публични изказвания в рамките на парламентарната си дейност. Съгласно чл. 69 от Конституцията, народните представители не могат да бъдат преследвани за изказвания и действия, свързани с изпълнението на техните задължения. Това е важен елемент от демократичната система, който осигурява свободата на политическа критика и дебат в обществото.

2. Ако институции като „Военно разузнаване“, ДАНС или ГДБОП реагират със съдебни действия срещу изказване на народен представител, това може да се възприеме като опит за ограничаване на свободата на словото и политическата опозиция. В демократична система подобни реакции трябва да бъдат внимателно контролирани и оправдани с конкретни правни основания, а не използвани като средство за репресия или сплашване на политическите опоненти.

3. В случай че Военното разузнаване или други държавни органи преследват народен представител заради негово мнение или критика, това може да се счита за злоупотреба с власт и превишаване на правомощията на тези институции. По закон, тези органи трябва да функционират в рамките на правната система и техните действия не могат да нарушават основни конституционни права.

4. Ако Военното разузнаване действително заведе съдебен иск като институция, това може да създаде опасен прецедент за бъдещи случаи, в които държавни институции ще използват съдебната система, за да заглушават критиката и политическата опозиция. Това може да доведе до ерозия на демократичните принципи и до увеличаване на авторитарните тенденции в държавното управление.

Морално-етична гледна точка

1. От етична гледна точка, свободата на изразяване е един от основополагащите принципи на всяко демократично общество. Тя позволява на гражданите и политиците да изразяват своето мнение, без страх от репресии. Ограничаването на този принцип чрез натиск от страна на държавни органи представлява сериозно нарушение на моралните и етични стандарти в демокрацията.

2. Държавните институции, като „Военно разузнаване“, имат задължение да действат в полза на обществото и в защита на националната сигурност, а не да служат като инструмент за политически репресии. Тяхната намеса в политически дебати може да предизвика обществено недоверие и да създаде усещане за държавна злоупотреба с власт. Етично, държавните органи следва да се въздържат от действия, които ограничават демократичните свободи и да се фокусират върху своите законово установени функции.

3. В своето изказване, Михалев прави паралел с периода след 9 септември 1944 г., когато политическите репресии в България са били честа практика. Това създава сериозна морална отговорност върху днешните държавни органи да избягват подобни грешки от миналото. Репресиите срещу политическа опозиция не само нарушават демократичните принципи, но и подкопават доверието в правовия ред. В този контекст, всяко действие на държавен орган срещу политически представители трябва да бъде внимателно балансирано и обосновано, за да се избегнат обвинения в политическа злоупотреба.

4. Етичното опасение, изразено в паралела с авторитарни режими, какъвто е този на Путин в Русия, подчертава важността на предотвратяването на подобни тенденции в България. Демократичната система разчита на свободната конкуренция на идеи и политически дебат. Опитите да се заглуши опозицията чрез съдебни или административни репресии представляват сериозна заплаха за демократичния ред и нарушават основни морални принципи.

Вместо заключение

Стоян Михалев, роден на 10 април 1972 г., е личност с ясно изразени амбиции, решителност и борбеност — качества, които са ключови в политическия живот. Биографията му отразява дълбока обвързаност както с политиката, така и с медийната и музикалната индустрия, което му осигурява уникална перспектива върху обществените нагласи и комуникацията с различни социални групи. Това му помага не само да изгради солидна политическа кариера, но и да създаде силен личен бранд в политическата сцена.

Той успешно обединява културата с политиката, като същевременно прави тези две сфери достъпни и разбираеми за широката публика. Образованието му в политическите науки, както и специализацията в международните отношения, му дават стабилна основа и задълбочено разбиране на глобалните процеси. Участието му в програмата „Еразмус“ допълнително разширява неговия светоглед и му осигурява международни контакти, които му помагат да бъде компетентен по въпросите на външната политика.

Личността на Михалев се отличава с енергичност и стремеж към постижения, подкрепени от творческо мислене и лидерски потенциал. Неговата амбиция и способност да вдъхновява хората го правят подходящ за водеща роля в политическите процеси. Въпреки че понякога импулсивността може да предизвика предизвикателства, тя често се трансформира в силно желание за промяна и непримиримост към несправедливостите.

Като част от ръководството на „Демократи за силна България“ (ДСБ), Михалев успешно използва своето креативно и иновативно мислене за разработване на политически решения, които съчетават реалностите на политическия процес с потребностите на избирателите. В крайна сметка, не разполагаме с толкова много качествени хора, че да си позволим лукса да ги пренебрегваме или премахваме с лека ръка. Това са личности, на които обществото ни може и трябва да разчита.

Случаят с реакцията на „Военно разузнаване“ и други държавни органи срещу негово изказване изисква внимателен анализ както от правна, така и от морално-етична гледна точка. Свободата на изразяване и парламентарният имунитет са основни елементи на демократичната система. Всяка намеса на държавни институции в политическите дебати трябва да бъде оправдана и балансирана, за да не се злоупотреби с власт и да се предотврати ерозията на демокрацията.

От морално-етична гледна точка, държавните органи трябва да действат с уважение към демократичните норми и свободи. Опитите за заглушаване на опозицията чрез съдебни действия представляват сериозна заплаха за свободата на словото и демокрацията, като съществува риск от възникване на авторитарни тенденции в управлението.

Лалю Метев, 5 октомври 2024 г.