Случаят с осъждането на Прокуратурата за изплащане на обезщетение на адвокат Х.Г.Ч. заради продължително наказателно преследване отваря поле за правен и морално-етичен анализ.

В крайна сметка, както съобщи вчера news.lex.bg, и на втора инстанция Прокуратурата е осъдена да плати 24 000 лв. на адвокат Х.Г.Ч., който в продължение на 8 години е бил обвиняем и подсъдим по дело за измама и обсебване, което накрая е било прекратено.

Това става ясно от Решение № 976/17.09.2024 г. на Софийския апелативен съд (САС). Адвокат Х.Г.Ч. заведе иск срещу прокуратурата за 150 000 лева за неимуществени вреди от незаконните обвинения, но със свое решение от миналата година Софийският градски съд му присъди 24 000 лева. И той, и прокуратурата останаха недоволни от решението и го обжалваха, но сега апелативните съдии са категорични, че макар обвинението да е свързано с професията му и да е рефлектирало върху авторитета му, адвокатът не заслужава по-високо обезщетение.

Казусът, по който адвокат Х.Г.Ч. е бил обвиняем и подсъдим, е започнал през 2008 г., когато мъж е сезирал районната прокуратура в София, че е измамен. Още тогава адвокатът и двама банкови служители са дали обяснения, а през 2010 г. прокуратурата е отказала да започне разследване. Постановлението обаче е било отменено от градската прокуратура и е било образувано досъдебно производство срещу юриста за извършена измама, като в началото на 2011 г. бил привлечен като обвиняем.

Прокуратурата твърдяла, че през 2008 г. в клон на Банка ДСК той заблудил А.В., че ще заведе дело срещу банката, за да бъдат изплатени близо 28 000 лв. от спестовния влог на А.В. За това обаче му трябвали 14 000 лв., които взел от гишето на банката и казал, че парите са за юрист на ДСК, който щял да помогне за изплащане на сумата от спестовния влог. По този начин според обвинението адвокатът причинил имотна вреда на А.В. от 14 000 лева.

На адвокат Х.Г.Ч. била определена гаранция от 1000 лв., а делото било внесено в районния съд през юни 2011 г. Последвали 18 съдебни заседания до началото на 2017 г., когато делото било върнато на прокуратурата заради разминаване в обвинителния акт на датите на изпълнителното деяние и за взетите от подсъдимия пари.

След това на адвокат Х.Г.Ч. било повдигнато ново обвинение, вече за обсебване в големи размери, за това, че незаконно присвоил близо 24 000 лв. на А.В., който пък починал още преди районният съд да прекрати и да върне първото дело на прокуратурата. Новият обвинителен акт бил внесен в съда през есента на 2017 г., който обаче отново го върнал на прокуратурата. Държавното обвинение протестирало определението, но през юни 2018 г. градският съд го потвърдил, а прокуратурата окончателно прекратила делото през септември 2018 г.

Вж. по-подробно тук: https://news.lex.bg/%D0%90%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0---8-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BB-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/

Правен анализ

1. Отговорност на държавата за вреди: Прокуратурата е осъдена да плати обезщетение на адвоката на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), който гарантира компенсация за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на държавни органи. В случая, обвинението срещу адвоката е било повдигнато и поддържано в продължение на 8 години, въпреки че в крайна сметка е било прекратено без осъдителна присъда. Законодателството ясно постановява, че дългото, ненужно наказателно производство нарушава правата на индивида, включително неговото право на справедлив процес в разумен срок, както и неговата лична неприкосновеност и професионална репутация.

2. Дългото съдебно производство: Един от основните правни аргументи на адвоката е неразумно дългият период на воденото наказателно дело. Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) предвижда правото на разглеждане на делата в разумен срок. Близо 8-годишното наказателно производство без резултат нарушава тази норма. Прокуратурата е отговорна не само за повдигнатото обвинение, но и за продължителността на процеса, което е довело до стрес и унижение за адвоката.

3. Размер на обезщетението: Въпреки че адвокатът е поискал 150 000 лв., Софийският апелативен съд (САС) присъжда 24 000 лв., като отчита сериозността на обвиненията и вредите върху професионалната репутация на адвоката. Решението на САС посочва, че не са представени доказателства, че адвокатът е претърпял реални икономически загуби или е прекъснал адвокатската си практика. Според съда липсата на публичност на делото и отсъствието на трайни здравословни проблеми също обосновават по-ниското обезщетение.

4. Липса на пряка причинно-следствена връзка: Въпреки емоционалните твърдения, че годеницата на адвоката го е напуснала заради обвиненията, съдът е категоричен, че подобни факти трябва да бъдат доказани по безспорен начин. Тук също се вижда стриктността на съда при определяне на размера на обезщетението.

Анализ от морална-етична гледна точка

1. Нарушаване на личната неприкосновеност и професионалната репутация: В продължение на 8 години адвокатът е бил обект на публично наказателно преследване, което силно е рефлектирало върху неговата репутация и доверие в професионалния му кръг. Въпреки че не са установени икономически загуби, стресът и унижението, които той е изпитал, не могат да бъдат пренебрегнати. Наказателното преследване на адвокат, който е специалист в правната сфера, има сериозно отражение върху доверието му както пред колеги, така и пред клиенти.

2. Несправедливост на дългото наказателно преследване: Един от най-важните морално-етични аспекти е прекомерната продължителност на делото. Осем години без окончателно решение по обвинението не само отнемат от времето и енергията на адвоката, но и влияят върху неговия живот и психическо здраве. Прекомерното протакане на такива дела е морално неетично, защото това нарушава принципа на справедливост.

3. Отговорност на държавните институции: Прокуратурата, като държавна институция, има етичното задължение да действа в интерес на обществото и да не води дела, които очевидно не могат да доведат до справедливо осъждане. В този случай, след няколко неуспешни опита да се доведе делото до край, държавните органи са имали морален дълг да прекратят преследването по-рано.

Заключение

Казусът подчертава необходимостта от по-добър баланс между правото на държавните органи да повдигат обвинения и защитата на правата на обвиняемите. В конкретния случай има сериозно нарушение на правото на адвоката за справедлив процес в разумен срок и защита на неговата професионална репутация. Това води до отговорност на прокуратурата не само в правен, но и в морален аспект, тъй като ненужно дългото преследване нанася тежки лични и/или професионални щети на засегнатите лица. Като всичко друго в живота това обаче не е всичко, от една страна, а от друга, в реалността нещата си имат винаги и обратна страна, засягаща неприятно много по-често и трети лица, но за това и други пикантни неща ще ни се наложи да ви разкажем някой друг път...

Лалю Метев, пр. юр., 10 октомври 2024 г.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява вероятността този текст да е написан от човек с висока степен на увереност, с вероятност около 95%, поради добре структурираните параграфи, нюансираната употреба на езика и липсата на характерни червени знаци, които често се срещат в текстовете, генерирани от изкуствен интелект, като прекалено формален тон и шаблонен синтаксис.