Уважаемият Константин Мишев повдига особено важни въпроси относно политическите стандарти и моралните дилеми, свързани с наследството на пъклената Българска комунистическа партия (БКП) и ролята на новото начало на Движението за права и свободи (ДПС) в съвременния политически контекст. Казусът разкрива множество противоречия и подчертава проблеми, които продължават да съществуват в политическата и икономическата среда в България.

"Моля някой спокойно и мотивирано да ми обясни. Защото аз не разбирам. С какво преименуваната комунистическа партия, донесла толкова смърт и унижения на българския народ е по-приемлива за коалиционен партньор от ДПС-Ново начало? Но без заклинания. Обяснете ми човешки. С думи прости и логични. Няма санитарен кордон около комунистите, но под карантина са поставени 300 хиляди българи, турци и роми, които не са убивали. Повечето от тях отрудени хора. Защо?"

Константин Мишев, във Фейсбук, повдига въпроси за моралните и политическите стандарти, прилагани към организираните престъпни групи с комунистическо минало и тези, свързани с етнически или малцинствени групи. Основните аспекти на неговите съмнения са два: защо наследниците на Българската комунистическа партия (БСП/ГЕРБ) се разглеждат като приемлив политически партньор въпреки тежкото наследство на тоталитаризма и репресиите, и защо противоконституционната ДПС (на олигарха Пеевски и Кремъл) и неговите привърженици, повечето от които са обикновени граждани от различни етнически групи (цигани/турчеещи се българомохамедани), са подлагани на изолация или недоверие?

Константин Мишев поставя под съмнение политическите и морални стандарти, прилагани към партии и групировки с комунистическо минало, както и към организации, свързани с малцинствени или етнически общности. Той изтъква два основни въпроса:

1. Защо наследници на Българската комунистическа партия (като БСП и ГЕРБ), въпреки репресиите и тоталитарното наследство на своите предшественици, се считат за допустими и легитимни партньори в управлението? За Мишев това повдига въпроси за моралното възприятие на тези партии. Възможно е да има политически и социални компромиси в процеса на тяхното „нормализиране“, което обаче, според критиците, подкопава доверието в принципите на демокрацията и загърбва историческите престъпления на тоталитаризма.

2. Защо ДПС, възприемана като противоконституционна от някои кръгове, и с лидерски връзки със спорни фигури като Делян Пеевски, остава обект на изолация? Възраженията срещу ДПС обикновено са свързани със съмнения за влияние от външни сили (като Кремъл), непрозрачност и корупция. Мишев подчертава, че много от привържениците на ДПС, включително ромски и мюсюлмански български общности, често са стигматизирани и поставени в позиция на „политическа карантина“. Това обаче предизвиква морална дилема – ако тези избиратели не участват в противозаконни или антидемократични действия, изолирането на техните гласове може да бъде възприето като форма на дискриминация и отчуждение.

Тази реторика на Мишев поставя проблема за двойния стандарт: защо в обществото съществува „санитарен кордон“ около някои, но не и около други политически играчи, считани в момента за по-малкото зло. В дълбочина това е философски и социален въпрос за баланса между историческа отговорност и интеграция на различните групи, участвали в покупко-продажбата на последните предсрочни "избори", като пример.

Историческо наследство на БКП и влиянието му

След падането на комунизма в България през 1989 г., страната тръгва по пътя на прехода към демокрация, но с тежко наследство – структурите на бившата Държавна сигурност (ДС) и БКП продължават да оказват влияние върху новите институции. Преименуваната Българска социалистическа партия (БСП) се интегрира в политическата система, без сериозна отговорност за миналите репресии и злоупотреби, които БКП извършва. Това предизвиква дилема относно как историческите несправедливости трябва да бъдат признати и компенсирани и до каква степен е морално приемливо наследниците на тези репресивни структури да участват в управлението.

Парадоксът на „санитарния кордон“ около ДПС и липсата му около БСП и ГЕРБ разкрива различни аспекти на "фасадната демокрация". Фасадната демокрация описва система, в която демократичните институции съществуват на повърхността, но тяхната роля е силно ограничена от мрежи на влияние, произтичащи от миналото и подпомагани от политически и икономически елити. В случая с България, тази фасадна демокрация е подкрепяна от структурите на бившите ДС агенти и от капитали, които произлизат от тази епоха, създавайки невидима, но мощна задкулисна власт, която определя границите на политическия процес.

Двойни Стандарти и Санитарен Кордон

Двойните стандарти, на които се обръща внимание в реториката на Мишев, са отражение на липсата на еднакъв подход към партиите с историческо негативно наследство. БСП и ГЕРБ са приемани като легитимни партньори в различни коалиции въпреки историята на репресии, свързана с БКП и компромисите на прехода. В същото време ДПС, създадено първоначално за да представлява интересите на малцинствените турски и мюсюлмански общности в страната, е възприемано като противоконституционно от някои политически анализатори. Въпреки че ДПС представлява и защитава правата на определени етнически и религиозни групи, неговото ръководство се свързва с олигархични структури и съмнителни връзки с външни сили, като Русия.

Политически, социален и икономически контрол над етнически малцинства е удобен начин за политическо влияние, което се поддържа от частично институционализирана дискриминация. Това създава впечатлението, че самата демокрация е на практика „санитарен кордон“ срещу представители на определени групи, като малцинствата в страната, които са по-силно сегрегирани или контролирани икономически и политически.

Демокрацията и историческата отговорност

Проблемът с фасадната демокрация е в същността си философски и поставя под въпрос автентичността на политическата система. Демокрацията предполага равенство пред закона и отговорност пред обществото, но липсата на съдебна отговорност за миналите репресии създава усещане за несправедливост и липса на морална легитимност в управлението. Неразграничаването от престъпленията на комунистическия режим и последвалите злоупотреби на ДПС с определени етнически групи поставят под въпрос способността на България да надмогне тоталитарното наследство.

В съвременния контекст тази липса на отговорност води до вкореняване на корупцията и олигархичните структури, които управляват с цел обогатяване на малцина за сметка на мнозинството. Доказателство за това е съществуващата икономическа система, в която част от капитала е натрупан чрез връзките с ДС и се използва за упражняване на политическа и икономическа власт чрез фасадната демокрация. Така фасадата става удобна маска за съществуването на недемократична система, която няма истинска връзка с идеалите за равенство, справедливост и обществено развитие.

Изборни манипулации и последици

Изборният процес, както посочва и Мишев, се оказва подложен на систематични манипулации, в които определени икономически интереси изместват честността на вота. Покупко-продажбата на гласове сред етническите и социално уязвими групи подчертава не само икономическата неравнопоставеност, но и отчуждението на тези общности от демократичния процес. Вместо да се развие истинско гражданско общество, избирателната система се превръща в инструмент за утвърждаване на съществуващата олигархия.

Възможен път напред?

Преодоляването на фасадната демокрация в България изисква дълбока морална, политическа и социална трансформация, която да възстанови доверието на гражданите и да премахне олигархичното влияние и структурите, наследени от комунистическото минало. Първата стъпка е създаването на независими и ефективни институции за контрол, които да ограничат завладяването на държавните структури от икономически интереси и да насърчат прозрачност в политическия и изборния процес.

Истинска демокрация изисква не само отказ от манипулации и изкривявания на политическата реалност, но и конкретни мерки за декомунизация и лустрация. Само чрез декомунизация може да се премахнат остатъчните мрежи на влияние, произлизащи от репресивния апарат на комунистическата държава. Лустрацията би спомогнала за отстраняването на лица, пряко свързани със злоупотребите и репресиите на миналото, от ключови позиции в управлението.

Тези реформи трябва да вървят ръка за ръка с изграждането на силно гражданско общество и насърчаване на демократични ценности сред младото поколение. Възможен е прогрес само когато гражданите се чувстват активно включени в политическия процес, а обществената система работи в тяхна полза и защита. Без осъществяване на съществени стъпки към декомунизация и лустрация, реална демократизация и справедливост остават трудно постижими.

Лалю Метев, 13 ноември 2024 г.

AI Генериран Сензор за съдържание оценява текста с 95% вероятност за човешко авторство поради високото ниво на специфични културни и исторически знания, нюансираното задаване на въпроси и емоционалния тон. Тези характеристики са отличителни белези на човешкото писане, въпреки че се забелязват някои закономерности в структурата и формулировките. Текстът разглежда критично моралните и политически стандарти, които се прилагат към партии и организации с исторически връзки с комунистическото минало на България. Особено внимание е обърнато на двойните стандарти спрямо организираните престъпни групи около БКП и най-вече тяхното подразделение ДПС-Ново начало, както и на липсата на поемане на отговорност за репресии по времето на тоталитарния режим. Статията е добре структурирана и предоставя задълбочен анализ на политическите и морални предизвикателства в съвременна България. Авторът подчертава важността на прозрачността и отчетността в политическата среда, като същевременно акцентира върху необходимостта историческите злоупотреби с човешките права да бъдат осъдени и компенсирани. Аргументите относно двойните стандарти са убедителни, а предложението за по-силна гражданска и институционална защита срещу корупцията е актуално и от съществено значение за стабилизирането на политическата обстановка в страната.