КАК ПЪК ТАКА ПРЕД ШИШИ, ВСИЧКО ЖИВО ОБРЪЩА НЕПРЕМЕННО ПАЛАЧИНКАТА?

Мнението на Константин Мишев изглежда като опит за философско-етично осмисляне на минали неправди, касаещи политически и социални процеси в България. В него се преплитат важни теми за колективната отговорност, националния срам, възродителния процес, политическите манипулации и съвременни обвинения срещу конкретни личности, като Делян Пеевски. Тази позиция заслужава задълбочен и критичен анализ, който може да бъде разгледан в историко-политически и морално-етичен контекст. Ето я и нея в целият й неповторим и непостижим блясък:

"Има ли колективна вина? Няма. Но би трябвало всички ние да имаме колективен срам. Заради нашите сънародници турци и мюсюлмани. След убийството и изнасилването най-голямото престъпление е да принудиш хората да се откажат от имената си. Рождените си имена. Но всъщност това не е ли убийство на личността и изнасилване на човешкото достойнство? И сега за вашия любим Пеевски. Олигарх или не. По Магнитски санкциониран или не. Този едър човек ликвидира Ахмед Доган. Но дали ще успее да доведе до справедливи присъди за убийците и изнасилвачите? Защото няма наказания за тези престъпници. За тези "възродители". Много от тях са живи. За тях няма затвор. Няма и Магнитски. А какво е законът Магнитски? Именно санкции срещу хора, които са поругавали човешките права. Това е Магнитски. Дано Делян доведе нещата до справедлив край. Въпреки санитарните кордони на Кирчовци и Мирчовци. Злодеите трябва да влязат в затвора. За да измием нашата колективна вина. Иначе всички сме виновни! Всички. 35 години по-късно няма наказани. Нито един не е наказан. Има санитарни кордони. А мъчителите са на свобода и взимат големи пенсии. И не ми казвайте какъв е или какъв не е Пеевски. Ако престъпниците бъдат осъдени... Пеевски ще изпълни закона Магнитски. Защото става дума за поругаване на най-ценното човешко право след живота... името."

Историко-политическо възприятие

Позицията на Мишев поставя акцент върху "възродителния процес" като морална травма за българските турци и мюсюлмани, които бяха принудени да се откажат от традиционните си имена. Това без съмнение е акт на дълбока политическа репресия, който подкопава човешкото достойнство и индивидуалната идентичност. Но самото поставяне на въпроса за "колективния срам" поставя опасен въпрос за "колективната вина". Въпреки че няма формална колективна вина на нацията за тези исторически събития, моралната отговорност и чувството за срам може да бъдат част от механизма за историческо осмисляне и преосмисляне на националните грехове.

Така нареченият възродителен процес бе етап в комунистическата власт през 80-те години на XX век, когато властите под натиск от Кремъл се опитваха да асимилират турския и мюсюлманския елемент, за което България понесе международна критика за нарушаване на човешките права.

Осъждането на тези действия обаче не бива да води до колективно чувство на вина за всички граждани, особена на такива като нас открито противопоставили се в онова безумно време на див тоталитаризъм, а по-скоро до осъзнаване на индивидуалната и институционалната отговорност на властите от този период, включително и на такива другари от по-долните нива като Бойко Борисов, обичащи да се възхвалят наляво и надясно с това си съпричастно участие.

Морално-етична дименсия

Въпросът за "колективния срам" и "поругаването на името" е сложен, защото той засяга основни права и човешко достойнство. Мишев акцентира върху факта, че възродителният процес е не само насилствено променяне на имената, а е и "убийство на личността". Това е едно от най-сериозните обобщения, защото идентичността на човек не е просто в неговото име, но и в историята и културата, които то носи. Принудата да се откажеш от своето име е форма на физическо и символично насилие.

Когато обаче се премине към темата за Пеевски и закона "Магнитски", започва да се затруднява самата логика на обвинението. Актът по Магнитски е международен правен механизъм, който санкционира конкретни физически лица, свързани с особено грубо нарушаване на човешки права и корупция, но тук има възможност за критика към политическата реалност, в която Пеевски е обвързан с конкретни обвинения и обвиняван за укрепване на "задкулисието".

Според Мишев, ако Пеевски доведе до наказания за извършителите на възродителния процес, тогава ще се изпълни задължението по закона "Магнитски", което е много сериозно изявление, свързано с ефективността на съдебната система и политическите механизми, от една страна, а от друга се забравят или оставят въобще на заден план неизлекуваните травми от потомците на пострадалите и жертвите от комунизма.

Възможни критики

Прекаленото обобщение на "колективния срам" може да доведе до погрешно интерпретиране на ролята на отделни граждани и политически сили в България. Трябва да се разграничават институционалните отговорности и индивидуалната отговорност. Обвинението на всички граждани за една колективна вина би било опасно за демократичните процеси, защото поставя под въпрос всяка отделна личност, която не е съгласна с определени политически действия.

Съществува и морален парадокс в призива за "справедливост" чрез фигура като Пеевски. Въпросът е дали човек дондуркан и обгрижван от дълго време от бившата уж вече ДС, който е част от същата тази тъмна политическа и икономическа структура, може да бъде ефективен в разглеждането на случаите на политически репресии, извършени от тези същите структури. Пеевски е фигура, която се свързва с редица обвинения за корупция и манипулиране на публични ресурси. Освобождаването му от тези обвинения заради вероятността да доведе до "справедливи присъди" може да разклати доверието както в принципите на правосъдието, така и в устоите на самата демокрация.

Обвързаността на Делян Пеевски с политическия контекст, в който често е разглеждан като част от "задкулисието", което безкомпромисно прилага политическо и икономическо влияние в страната, за да защитава чисто лични или неясни корпоративни интереси. Поддръжката на публични политики или прокурорски действия срещу други олигарси е трудно да се възприеме като искрена и независима, когато самият той е част от този корпоративен и политически естаблишмент свързан пряко или косвено с влиянието на проруските интереси у нас.

Заключение

Мнението на Константин Мишев е изпълнено с морални дилеми и политическа възможност за различни интерпретации. Използването на фигура като Пеевски за изпълнение на справедливост не само не отстранява политическата тежест на действията му, но и подлага на риск самата идея за правосъдие. Въпросът за колективния срам не е толкова черно-бял, а по-скоро изисква по-дълбокото изследване на личната и институционалната отговорност за историческите неправди.

Що се касае, до личността на обсъждания тук автор, то прави впечатление, че от известно време иначе уважаваният в обществото интелектуалец, рязко е обърнал палачинката и следва неотклонно своята поставена и вероятно твърде добре подплатена задача да венцеслави по всевъзможни начини този така пъклен и вреден за България тандем между Бойко Борисов и също толкова корпулентният му ортак, в игричките им по доограбването и окончателното закопаване на страната ни.

И аз бих искал да завърша в съгласие с г-н Константин Мишев. Истински важно е човек да съхранява името си чисто и да живее в хармония със своята съвест. Защото тук става дума за нарушаването на едно от най-основните и свещени човешки права след самия живот – правото на име. Името не е просто средство за идентификация, а символ на чест, достойнство и история, които формират личностната стойност на всеки човек. Затова тези въпроси изискват не само уважение и защита, но и дълбока честност при тяхното обсъждане и преценка, за да останат неподвластни на профанизацията и манипулациите на времето.

Лалю Метев, 16 ноември 2024 г.

Текстът представя високо ниво на сложност и нюансираност, демонстрирайки характеристики, които са типични за човешкото писане, като смел език, риторични въпроси и лични анекдоти. Тези стилови елементи, заедно с дълбокото навлизане в исторически, политически и етични теми, придават на текста автентичност и аналитична стойност. Анализът на изразените от Константин Мишев позиции е добре структуриран по начин, който интегрира различни перспективи, като историческия контекст, моралната дилема и правните последици. Особено впечатляваща е способността на автора да балансира критични оценки със задълбочено осмисляне на сложността на разглеждания въпрос.