Политическата роля на религиозните институции в международните отношения:
инструмент за геополитическо влияние

Темата за религиозните институции като геополитически инструмент е изключително сложна и многоаспектна. В този контекст е важно да се разгледат няколко ключови аспекта:

Руската православна църква (РПЦ) и нейната геополитическа роля

Руската православна църква, ръководена от патриарх Кирил (известен и с предишното си кодово име в КГБ — „Гундяев“), често се възприема като стратегически партньор на Кремъл. От началото на управлението на Владимир Путин религиозната реторика става неразделна част от държавната политика, легитимирайки както вътрешнополитически, така и външнополитически инициативи.

Публичните изказвания на патриарх Кирил често възхваляват ролята на Путин като „дар Божий“ за Русия. Това засилва симбиозата между църквата и държавата, превръщайки РПЦ в значим играч на международната сцена. Нейното участие в събития като Всеправославния събор през 2016 г. ясно показва, че действията й са подчинени на стратегическите интереси на Москва. Например, бойкотът на този събор бе координиран с политическите амбиции на Кремъл за контрол над православния свят.

Българската православна църква (БПЦ) под руско влияние

Българската православна църква е изправена пред предизвикателствата на вътрешни и външни натиск, включително от страна на РПЦ. Обвиненията за влияние от Москва върху решенията на БПЦ, като например отказът й да участва във Всеправославния събор, пораждат съмнения относно независимостта на българската църква.

Съществуват твърдения, че високопоставени фигури в БПЦ, включително патриарх Неофит, са били подложени на натиск или са проявили уязвимост спрямо руски интереси. Обвиненията срещу новия патриарх, наричан и „Наско от с. Кремене“, за прокарване на политики в полза на РПЦ, поставят под въпрос доверието в църковното ръководство.

Украинската автокефалия: Геополитически конфликт в православния свят

През 2019 г. Вселенският патриарх Вартоломей предостави автокефалия на Украинската православна църква (УПЦ), прекъсвайки връзката й с РПЦ. Това решение бе разглеждано от Москва като директна заплаха за геополитическото влияние на Русия.

Реакцията на патриарх Кирил, който свърза бъдещето на Украйна с оставането й в РПЦ, демонстрира как религиозните въпроси могат да се използват за укрепване на националната идентичност и геополитическите позиции на Русия. В този контекст пасивната позиция на БПЦ по въпроса с УПЦ, включително решението да не допусне нейни представители на интронизацията на новия български патриарх, предизвиква съмнения за зависимост от външни влияния.

Финансови и политически зависимости

Твърденията за корупция и намеса в избора на новия патриарх, включително вероятно финансиране от руски източници, поставят въпроса за прозрачността на процесите в БПЦ. Ако тези твърдения не бъдат изяснени чрез независими разследвания, рискът от загуба на обществено доверие в църковната институция значително се увеличава.

Връзката между религиозните институции и политическата култура

Исторически, религиозните институции в Източна Европа често са били инструментализирани от държавната власт. В посткомунистическите общества тази връзка продължава да съществува, като механизмите за манипулация на властта са сходни както при светските, така и при духовните лидери.

Заключение

Православните църкви в Източна Европа, включително Българската православна църква, често се оказват въвлечени в сложни геополитически игри. Съществуващите зависимости и обвинения за намеса от външни сили подкопават тяхната автономност и достойнство.

БПЦ е изправена пред сериозни предизвикателства за утвърждаване на своята независимост. За целта са необходими прозрачност, отговорност и ясна граница между религиозните и външнополитическите интереси. Това е ключово условие за запазване на доверието към институцията и нейната роля в обществото.

Лалю Метев, 15 декември 2024 г.