ВЗРИВИ ЛИ ПАТРИАРХА САМ ОБЩЕСТВЕНИЯ МИР?

Темата за именуването на пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“ и последвалата обществена реакция след интервюто на Патриарх Даниил Български от 13.12.2024 г. е многопластова, като съчетава исторически, религиозни и национални аспекти. Настоящият текст предлага критичен анализ на коментара на Иван Стамболов, разглежда проблема през призмата на православните догми, теософията и философията, както и поставя акцент върху значението на сакралните символи в общественото пространство.

Ето част от коментара от преди два дни на Иван Стамболов: „Нова вълна помия по Патриарха. И това не е спор, дискусия или даже караница, а рафинирана, неподправена, нечовешка омраза. Бесовска омраза. Утешителното е, че тези хора не са много, а извън социалните мрежи са дори незабележими като присъствие. А пък тревожното е, че доста от тях са интелигентни, културни и с адекватни позиции по много други обществени въпроси. Но като стане дума за църква и духовенство пощръкляват – точно като онези бесове, които молили Христос да им разреши да се преселят в свинете. Поводът е едно интервю с патриарх Даниил на Илия Вълков за Националното радио. Наред с другите и много по-важни въпроси, той отговаря и на въпрос, свързан с движението за преименуване на храма „Св. Александър Невски“. И точно това възпламени гордия цвят на нацията, защото той, цветът, още от самото начало клейми Даниил като русофил (и, разбира се, Путинист и сътрудник на КГБ), защото веднъж дръзнал да каже, че войната в Украйна е сложна ситуация и за нея не може да има само един виновен. Ето, прочее, за какво се говори в интервюто, защото съм сигурен, че дори и сред най-пламенните му критици има такива, които не са го чели или слушали по радиото: ...“

Коментарът на Иван Стамболов впечатлява със своята острота, категоричност и емоционален заряд. В него се подчертава необходимостта от уважение към историческата приемственост и усилията на предците, което е важно и обосновано. Въпреки това, текстът страда от слабости, които ограничават потенциала му за градивен диалог:

• Крайни оценки: Изрази като „помия“ и „бесовска омраза“ поляризират дискусията и рискуват да отхвърлят валидността на критиките, дори когато те са основателни. Подобен език ограничава възможността за постигане на консенсус.
• Липса на дълбочина: Аргументацията не се задълбочава върху теологичната, историческата и социалната обосновка на (пре)именуването, което е съществена част от проблема.

Пространството около Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ не е просто географска локация; то е място, наситено с памет, молитва и национално самосъзнание. Всяка промяна на неговото име изисква сериозна обществена дискусия, базирана на теологични, исторически и философски аргументи, а не на политическа конюнктура или моментни настроения.

Именуването на сакрални пространства трябва да бъде акт, насочен към укрепване на връзката между поколенията. Истинската промяна идва не от механичното (пре)именуване, а от възстановяването на живата връзка между миналото, настоящето и бъдещето, между духовното и материалното, между Бога и човека.

Обръщаме внимание на обществеността, че наименуването на това площадо пространство пред или около Патриаршеската катедрала досега никога не е било официално разглеждано или обсъждано публично. Освен това е широко известен фактът, че площадът нито в един момент от съществуването си не е носил официално наименование, присъдено по установения ред.

В този контекст, на 16.12.2024 г. късно вечерта внесохме до Председателя на Столичния общински съвет Цветомир Илиев Петров под вх.№ 60174/16.12.2024г. свое Мотивирано предложение за (пре)именуване на пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“ на името на приснопаметния Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (1884–1961). Предложението е подкрепено от обширен аргументативен документ от 102 страници, който разглежда историческите заслуги, духовното наследство и значимостта на митрополит Михаил за православната църква и националната памет.

В този контекст с интерес очакваме Вашите реакции и коментари. Оставаме на разположение за въпроси и бихме се радвали да чуем мнението на утвърдени общественици като Константин Мишев, Александър Йорданов, Ганчо Шишков и други, чийто опит и гледни точки биха допринесли за задълбочен и ползотворен диалог.

Лалю Метев, 17 декември 2024 г.

Напомняме Ви, че на 16.12.2024 г., вчера, късно вечерта – внесохме свое Мотивирано предложение до Председателя на Столичния общински съвет Цветомир Петров под вх.№ 60174/16.12.2024 г. за (пре)именуването на пространството (площада) около храм-паметника „Св. Александър Невски“ на името на приснопаметния ДОРОСТОЛСКИ И ЧЕРВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ МИХАИЛ (в света: Димитър Тодоров Чавдаров, 1884-1961) – съдържащо мотиви изложени в 102 стр.
https://www/books/0004463712b4e25f1e085

В тази връзка, очакваме Вашите реакции и коментари, като оставаме на линия за въпроси.