СТАНОВИЩЕ НА СВЕТИЯ СИНОД от 10.12.2024 г., прот. № 14 – пълен състав
относно: Замяна на името на площада пред ПКСХП „Св. Александър Невски“
с това на „Св. Иван Рилски“

[Припомняме, че Вили Лилков изрази мнението си относно предложението за преименуване на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ в публикация от 26 септември 2024 г. Той уточни, че предложението на общинските съветници от „Синя София“ е за преименуване на площада на името на „Св. Иван Рилски“, а не на самия храм. Зам.-председателят на СОС подчерта, че в знак на уважение Комисията по култура и образование е поискала мнение от Св. Синод по въпроса. Той също така отбеляза, че в много европейски столици централните площади носят имена, свързани с националната история и култура, и изрази очакване за отговор от Св. Синод, след което докладът за преименуване ще бъде внесен за разглеждане в комисиите на Столичния общински съвет и за гласуване на редовна сесия на общинския съвет.]

Становище на Св. Синод на БПЦ – БП относно идеята за
преименуване на площада пред ПКСХП „Св. Александър Невски“

17.12.2024 | Автор: Българска патриаршия

Св. Синод на заседанието си на 10 декември 2024 г., прот. № 14 – пълен състав единодушно заявява отрицателно становище относно преименуването на площада пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Площадът пред катедралата е неразделна част от историята на Родината ни и е неразривна част от всички събития, свързани с Българската православна църква – Българска Патриаршия през последните сто години, което го прави не просто един общински площад, а неизменно историческо място, пряко свързано с Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

Имената на площадите в столиците и големите градове на държавите, членки на Европейския съюз, съответстват с имената на катедралите, построени от вярващите християни през вековете, и неизменно са съхранили своите имена и до днес, независимо от политическата конюнктура. Ще посочим само част от примерите: площадът пред катедралата в Брюксел „Св. Михаил и св. Гудула“ носи името на св. Гудула, площадът „Св. Петър“ в Рим, пл. „Сан Марко“ във Венеция, пл. „Пиаца дел Дуомо“  – Милано. Нещо повече – в редица градове не само площадите, но и всички улици наоколо носят името на катедралата, както е във Виена, Копенхаген, Будапеща, Мюнхен, Солун и Барселона.

Във всички тези градове, както и в любимия ни столичен град София, площадите са именувани след като е бил построен храмът, защото площадът се обособява като значимо място, не само по себе си, а поради огромното духовно значение на храма, който се извисява над него.

Ето защо, Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия единодушно се противопоставя на преименуването на площада пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“  в столичния град София.
 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


НОВОПОСТЪПИЛО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДО СОС от 16.12.2024 г.

София, 16.12.2024 г. – Внесохме онлайн при Председателя на Столичния общински съвет под вх.№ 60174/16.12.2024 г. ново мотивирано предложение за наименуването на пространството (площада) пред и около ПКСХП „Св. Александър Невски“ на името на приснопаметния Митрополит Михаил Доростолски и Червенски (съдържащо мотиви изложени в 102 стр.)

Становището от 10.12.2024 г. на Светия Синод, че пространството около катедралния храм „Св. Александър Невски“ заслужава специално наименование, е основано на дълбоки културни и духовни съображения. За реализирането на тази идея обаче е необходимо решение на Столичния общински съвет, което изисква внимателен и балансиран обществен дебат. Площадът безспорно черпи значимост от символиката и историческата стойност на храма, но общественото обсъждане следва да вземе предвид както правните и гражданските аспекти, така и историческата и културната тежест.

Наименуването на пространството в чест на митрополит Михаил Доростолски и Червенски би отдало заслужено признание на една от най-изтъкнатите личности в историята на Българската православна църква. Тази инициатива не само би почела неговия значим принос, но и би отбелязала по достоен начин 140-годишнината от неговото рождение. Като наместник-председател на Светия Синод в едни от най-трудните за църквата и обществото времена, той укрепва моралните устои на нацията и затвърждава ролята на църквата като духовен стожер. Неговото дело е тясно свързано с храма „Св. Александър Невски“, който той подкрепя като символ на националното единство и православната традиция.

В контекста на стогодишнината от освещаването на храма, отбелязана на 22 и 23 ноември 2024 г., липсата на признание за личности като митрополит Михаил и архимандрит Василий (Трингов) подчертава необходимостта от преосмисляне на подхода към историческата памет. Това е възможност да се отдаде почит на онези, които са допринесли за укрепването на православната вяра и националната идентичност.

Катедралата „Св. Александър Невски“ е не само архитектурен шедьовър, но и жива връзка между поколенията – символ на духовната традиция и националното самосъзнание. В този контекст, увековечаването на името на митрополит Михаил би подчертало приемствеността в духовното водачество, като същевременно засвидетелства признание към личностите, укрепили вярата и културното наследство на България.

Такава стъпка би превърнала пространството около катедралата в не само географски, но и духовен център, който свързва миналото и настоящето чрез личността на достоен духовен водач. Това би добавило ново измерение към посланието на храма като символ на вярата, историята и националната идентичност.

Юридическата осъществимост на подобно предложение е пряко обвързана с нормативната рамка и процедурите, регулиращи наименуването на обществени пространства в Столична община. Съгласно разпоредбите на Закона за административно-териториалното устройство на Република България и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), правомощията за наименуване или преименуване на площади, улици и други обществени обекти се предоставят на общинските съвети. В конкретния случай Столичният общински съвет (СОС) е органът, който следва да разгледа и одобри такова предложение.

Светият Синод, подобно на всяко друго заинтересовано лице или институция, може да подаде по официалния ред писмено предложение до СОС. Такова предложение следва да бъде аргументирано с исторически, културни и духовни основания, като към момента изглежда липсва подобна инициатива.

Наименуването на обществени пространства в столицата изисква провеждане на обществено обсъждане, съгласно разпоредбите на Наредбата за именуване и преименуване на обекти от обществено значение. Този процес гарантира прозрачност и гражданска ангажираност, като предоставя възможност за изразяване на различни мнения и гледни точки.

Пространството около храм-паметника „Св. Александър Невски“ вероятно се класифицира като част от културното наследство на България и е под закрилата на Закона за културното наследство. Всяка промяна или допълнение, свързано с неговото наименование, трябва да бъде съгласувана с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да се осигури спазване на изискванията за опазване на културното наследство.

Едва след приключване на всички нормативно установени процедури, включително общественото обсъждане и съгласуването с компетентните органи, предложението може да бъде внесено за гласуване в Столичния общински съвет.

Лалю Метев, 18 декември 2024 г.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Правен анализ на казуса с преименуването на площада пред
и около Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“

Фактическа обстановка: Съществуват две различни становища относно (пре)именуването на площада пред Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Първото становище е изразено от Св. Синод на БПЦ – БП и е взето единодушно на 10.12.2024 г. Въпреки че становището е взето на тази дата, то става обществено достояние едва вчера, на 17.12.2024 г.

Паралелно с това, на 16.12.2024 г. е подадено предложение за (пре)именуване до Столичния общински съвет. В този контекст, предложението за (пре)именуване не е взело под внимание становището на Св. Синод, тъй като то не е било публично достъпно към момента на подаването на предложението.

Мотиви за преименуването: Св. Синод акцентира върху историческото и духовно значение на площада, като място, неразривно свързано с катедралата „Св. Александър Невски“, която е важен духовен и исторически символ на България. Това становище е морално и културно обосновано, като подчертава важността на запазването на историческото наследство.

В контекста на предложението, подадено към Столичния общински съвет, се разглеждат допълнителни аргументи за отдаване на признание на митрополит Михаил Доростолски и Червенски, като част от историческата и културна традиция на България. Въпросът за наименуването на обществени пространства включва също правни и културни съображения.

Юридическа рамка и спазване на процедурните изисквания:

1. Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА): Законът дава правото на местните органи да вземат решения относно наименуването на обществени пространства, включително площади и улици, в рамките на тяхната компетентност. В този контекст, Столичният общински съвет има право да разгледа и приеме или отклони предложението за (пре)именуване на площада, като спазва процедурните изисквания, включително общественото обсъждане.

2. Обществено обсъждане и съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН): Според ЗМСМА и съществуващата правна уредба, всяко предложение за наименование на публични пространства, което касае културни и исторически обекти, подлежи на съгласуване с компетентни органи, като НИНКН. Общественото обсъждане на предложението е задължително, за да се осигури участие на обществото в процеса на вземане на решение. В случая, предложението за (пре)именуване на площада в чест на митрополит Михаил Доростолски трябва да бъде разгледано в контекста на тези изисквания.

Юридическа оценка: Становището на Св. Синод е важно от културна и духовна гледна точка, като подчертава значението на историческото наследство и традицията. Въпреки това, това становище не съдържа конкретни правни основания за възражение срещу предложението за (пре)именуване, а по-скоро представя морални и духовни аргументи. Според правната уредба, местните власти са напълно свободни да вземат решение за наименуването на площада, като следват съществуващите процедури. Становището на Св. Синод не пречи на местните власти да упражняват тези правомощия.

Предложението за (пре)именуване, подадено до Столичния общински съвет, е в съответствие с правните изисквания. То включва задължителното обществено обсъждане и съгласуване с НИНКН, което осигурява спазването на законодателните норми и гарантира, че всички правни изисквания за наименуване на публични пространства ще бъдат спазени. Възможността за юридически възражения срещу предложението би била допустима единствено в случай на нарушение на процедурни правила или липса на съгласуване с компетентните органи.

Заключение: Становището на Св. Синод изразява духовни и културни позиции, които не ограничават правото на местните власти да вземат решение за (пре)именуването на площада. То добавя важен морален и исторически контекст, който може да повлияе на обществения дебат. Въпреки това, предложението за (пре)именуване, подадено в Столичния общински съвет, е в съответствие с всички законови изисквания, включително процедурите за обществено обсъждане и съгласуването с НИНКН. Спазването на тези правила е решаващо за правилността на процеса и за осигуряването на правната валидност на бъдещото решение.

Лалю Метев, пр. юр., 18 декември 2024 г.

Вили Лилков: Във връзка с коментарите, че „Безродници искат да преименуват храм „Св. Александър Невски“ уточнявам, че предложението на общинските съветници от Синя София е за преименуване не на храма, а на площада с името на най-почитания български светец Иван Рилски. Във връзка с това и в знак на уважение Комисията по култура и образование е поискала мнение от Св. Синод за преименуването на площада. Напомням, че във всички европейски столици централните площади носят имена, свързани с тяхната история и култура, а София е изключение. Очакваме отговор на Св. Синод, след което докладът за преименуване ще бъде внесен за разглеждане в комисиите на СОС и за гласуване на редовна сесия на общинския съвет.

Лалю и Владислав Метеви: Митрополит Михаил, като наш скъп братовчед и бележит архиерей на светата ни Православна църква, общественик, проповедник и мисионер, е уникална фигура, която съчетава в себе си духовност, интелект и социална активност. Неговото наследство в църковния и социалния живот на България продължава да бъде вдъхновение за съвременните поколения духовници и вярващи. Въпреки че името на площад „Ал. Невски“ е дълбоко вкоренено в съзнанието не само на софийската, но и на българската общественост, смятаме, че неговото преименуване би било уместно, ако се замени с името на един от най-изявените български духовници и предстоятели, свързани с Катедралния храм. Това би било акт на почит към тези духовни водачи и начин да се подчертае значението на храма за българската църква и култура. Един от най-значимите представители е Митрополит Михаил Доростолски и Червенски, чийто принос за развитието на Българската православна църква е неоспорим. Той е един от епископите, осветили храма, и е защитавал Църквата в трудни времена на войнстващ атеизъм, противопоставяйки се твърдо на безбожието. Името на „Митрополит Михаил Доростолски и Червенски“ би било подходящо за новото наименование на площада, тъй като то ще почете паметта на този стожер на духовността и ще подчертае значението на настоящата Патриаршеска катедрала и ставропигиален храм-паметник за българската църква.