ЗА СНИШАВАНЕТО ПО МИТОВСКИ ИЛИ РЕАЛИИТЕ НА БКП-ГЕРБИСТКИТЕ СТАНДАРТИ

Александър Йорданов Александров: „Ако парламентарно представените партии отхвърлят поискания от правителството мандат от Народното събрание за подписване на споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и отбраната с Украйна, това ще означава, че техният евроатлантизъм е въздух под словесно налягане. Или толкова много се съобразяват с прокремълски партии като БСП например, че отсега е ясно що за правителство ще излъчи подготвяната четворна коалиция. Близко до ума е, че кабинет с участието на бившата комунистическа партия няма да посмее да си наруши рахатлъка и да подпише такова споразумение с Украйна. Защото то е директно срещу руските интереси, а техен основен проводник през годините е именно БСП. Така че в момента партиите, които твърдят, че са евроатлантически са пред изпитание. Те трябва да положат тест по евроатлантизъм и по антипутинизъм. Поздравявам премиера Главчев за добре свършената работа и се надявам, че той ще подпише това споразумение, а редовното правителство само ще го потвърди с политиката си. Снишаването по живковски не е добра политика. И все пак: в България винаги надеждата умира последна.“

Реакцията на Александър Йорданов Александров е наситена с политически страсти и ясно очертава неговата позиция по отношение на националната политика, евроатлантическата ориентация и геополитическите предизвикателства. Неговите думи отразяват дълбокия идеологически разлом в българската политика, породен от историческите и геополитически връзки на страната.

Йорданов прави категорична оценка на политическите партии, заявявайки, че подкрепата за споразумение с Украйна би била лакмус за тяхната истинска преданост към евроатлантическите ценности. Според него, отказът би поставил под съмнение заявените им позиции и би подчертавал готовността им да се съобразяват с партии, които той определя като прокремълски, като БСП.

В този контекст той изразява съмнение в искреността на партиите, претендиращи да бъдат евроатлантически, и настоява, че подкрепата за Украйна е не просто политически акт, а символ на принципна позиция в защита на свободата, демокрацията и независимостта.

Тезата на Йорданов отразява дилемата между принципиалността и опортюнизма в политиката. Въпросът е дали партиите ще останат верни на заявените си ценности, или ще се поддадат на конюнктурни сметки и исторически обременени съображения. Това поставя акцент върху фундаменталния въпрос: какво означава да бъдеш евроатлантически настроен?

Евроатлантизмът, в своята същност, е не просто геополитическа ориентация, а етична позиция, основана на принципите на свобода, върховенство на закона, човешки права и международна солидарност. Подкрепата за Украйна в настоящия контекст може да се разглежда като изпитание за тези принципи, тъй като тя символизира ангажимент към тези идеали срещу натиска на авторитарни режими.

Историята на България, белязана от сложни отношения с Русия и съветското наследство, хвърля сянка върху съвременната политика. БСП, като наследник на бившата комунистическа партия, често е обвинявана в симпатии към Кремъл, което затруднява позиционирането й в контекста на евроатлантическите отношения.

Реакцията на Йорданов отразява също така страха, че евентуално съглашение с БСП в рамките на коалиция би подкопало усилията за задълбочаване на евроатлантическата интеграция на България. Това поставя въпроса за устойчивостта на националната политика и нейния капацитет да се противопоставя на външни влияния, когато те противоречат на националните интереси и ценности.

Тезата на Йорданов изтъква, че събитията около това споразумение представляват нещо повече от обикновено политическо решение – те са тест за зрелостта на българската демокрация. Отговорността на политическите партии в този момент се свежда до това да демонстрират способност за морална устойчивост, въпреки политическия риск и общественото мнение.

Подписването на такова споразумение с Украйна би било знак, че България не само декларира, но и действа в съответствие с принципите на евроатлантическата солидарност. Отказът би могъл да се интерпретира като акт на конформизъм и склонност към „снишаване“ – термин, който Йорданов използва като препратка към политиката на диктатора Живков, характеризираща се с избягване на конфронтация.

Реакцията на Александър Йорданов е ярък призив за принципност в политиката и ясна демонстрация на евроатлантическа солидарност. Той настоява, че настоящият момент е критичен за българската политика, тъй като той ще покаже дали страната е способна да се утвърди като надежден партньор в международните отношения.

В дълбочина, неговите думи са призив за преосмисляне на ценностите, които определят националната идентичност и бъдещето на България в европейския и глобалния контекст.

Лалю Метев, 18 декември 2024 г.