2. zahariada
3. kvg55
4. iw69
5. varg1
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. djani
10. getmans1
11. leonleonovpom2
12. hadjito
13. tota
14. bezistena
2. leonleonovpom2
3. katan
4. shtaparov
5. ka4ak
6. mt46
7. ambroziia
8. teodordetchev
9. milena6
10. donkatoneva
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. bateico
6. kalpak
7. savaarhimandrit
8. djani
9. sekirata
10. monbon245

Прочетен: 885 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.01 12:25

Класическата философия от Платон до Кант подчертава разделението между светската и духовната власт. Намесата на църковни лидери в политиката, както се забелязва напоследък у нас, изкривява ролята на религиозната институция. Тя трябва да бъде морален ориентир, а не инструмент за светска власт.
Казусът с вписването на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) в регистъра на вероизповеданията и последвалите реакции поставя болезнени, но важни въпроси за същността на вярата, институционалната църква и моралното лидерство в едно общество, изправено пред духовна криза. Това събитие не е просто пореден спор в църковните среди; то изразява дълбоки напрежения, които отекват в сърцата на вярващите и изискват нашето лично отношение и размисъл.
Ролята на традицията в Православието
Православието е вяра, която акцентира върху приемствеността и съхраняването на свещените традиции. Старостилното движение представлява ревностен опит за запазване на литургичния календар и обредността от времето преди реформата на новия стил. За мнозина този стремеж е консервативен, но за други той разкрива дълбок копнеж към автентичност и чистота на вярата. Този копнеж заслужава не просто разбиране, но и уважение като свидетелство за отдадеността към духовния път.
Каноничното предизвикателствоБПЦ разглежда вписването на БПСЦ като разколническо действие, но нека се замислим: дали наистина става дума за "разкол" или за легитимен плурализъм в рамките на православната традиция? Единството на вярата е основен принцип, но то не изключва различия в практиките, когато те не засягат догматичните основи. Може би сме свидетели на болезнен, но необходим диалог за това как традицията може да съжителства с нуждата от индивидуално духовно самоопределение.
Старостилството и универсалността на ЦъркватаСтаростилното движение показва, че вярата може да процъфтява дори извън установените йерархии. Това предизвиква въпроса: служи ли институционалната църква на вярващите, или очаква от тях безусловно подчинение, независимо от нейните слабости? Църквата трябва да бъде обединяващата сила, която води вярващите към Бога, а не бюрократичен апарат, който поставя пречки пред духовния живот.
Разделението между светско и духовноВъв времена, когато границите между светската и духовната власт често се замъгляват, не можем да останем безучастни. Намесата на църковни лидери в политиката компрометира мисията на Църквата да бъде морален ориентир. Тя трябва да стои над светските изкушения и да вдъхновява с пример за смирение и духовна чистота.
Моралното лидерствоВ обществото, което очаква духовно ръководство, действията на църковните лидери не могат да бъдат оправдани, когато те са мотивирани от светски интереси. Действията на патриарха – посещения в партийни централи и политически лобизъм – будят разочарование. Вярващите очакват Църквата да е живото въплъщение на Христовата любов и истина, а не инструмент за преследване на институционални цели.
Правото на различиеСтаростилците ни напомнят, че истинската толерантност се изразява в уважение към различието. Те защитават своето право на религиозно самоопределение, без да накърняват правата на другите. Това е пример, който всички ние можем да вземем присърце – да приемаме другия с любов и разбиране, особено когато става дума за въпросите на вярата.
Християнската любов и единствоРазделението между БПЦ и БПСЦ е тревожен сигнал за това как административни и канонични спорове могат да замъглят основния принцип на християнството – любовта към ближния. Вместо да гледа на старостилците като заплаха, БПЦ би могла да ги възприеме като част от общото духовно богатство и да потърси диалог, основан на взаимно уважение и братство.
Свободата на съвесттаСвободата на съвестта е една от най-големите добродетели, които християнството проповядва. Старостилците искат да служат на Бога според своите разбирания и убеждения. Тази свобода е не само тяхно право, но и дар, който трябва да бъде защитаван.
Покаяние и смирениеЦърковните лидери, чиито действия са повлияни от страх или светски интереси, трябва да търсят покаяние. Покаянието не е само личен акт – то може да бъде институционален процес, който да възстанови доверието на вярващите в Църквата. Искрено се молим за това покаяние, защото то е пътят към истинското духовно обновление.
Казусът с БПСЦ не е просто административен въпрос. Той е изпитание за всички нас – за способността ни да приемаме различието, да отстояваме свободата на съвестта и да търсим пътища към обединение. Нека използваме тази криза като възможност за духовно израстване и се стремим към Църква, която е жива, мислеща и отворена за предизвикателствата на нашето време. Истинската вяра не се налага, тя се живее – в тишината на смирението, в дълбоката молитва и в искрената любов към Бога и ближния.
В такава връзка, мнението ни отразява дълбока загриженост за текущото състояние на Българската православна църква (БПЦ) и нейната роля спрямо държавата, както и за тревожните процеси на политизация и „путинзация“ в православния свят. Тези въпроси са от ключово значение за запазване на баланса между религиозната автономия, политическата независимост и демократичните принципи.
Сравненията с Русия, Грузия и Сърбия ясно илюстрират риска църковните институции да бъдат използвани за политически цели. В България действията и решенията на БПЦ често се възприемат като подкрепящи определени държавни или политически интереси. Това не само подкопава моралния ѝ авторитет, но и отчуждава част от вярващите, като разклаща доверието в нейната духовна мисия.
Ролята на държавата в религиозните делаОпасенията за намесата на държавата в религиозните въпроси, включително легитимирането на „истински православна“ църква, са напълно основателни. Казусът с регистрацията на Българската старостилна православна църква (БСПЦ) подчертава необходимостта от ясна и недвусмислена правна рамка, която да гарантира свободата на вероизповедание, без да дава на държавата прекомерна власт.
Отказът на изпълнителната власт да изпълни съдебно решение на Върховния касационен съд (ВКС) представлява сериозно нарушение на принципа за разделение на властите и показва тревожни тенденции към отслабване на правовата държава.
В Русия примерите за арести на свещеници и откритата подкрепа на патриаршията за политиката на Кремъл подчертават как една религиозна институция може да бъде инструментализирана за пропаганда и контрол. Ако подобни процеси се задълбочат в България, БПЦ рискува да загуби автономията си и да стане средство за политическа манипулация, вместо духовен стожер.
Ерозия на доверието в БПЦВсе по-широко разпространеното възприемане на БПЦ като „патерица на политиката“ е опасна тенденция, която заплашва да подкопае както нейното духовно, така и социално влияние. Тази ерозия на доверие води до отслабване на ролята ѝ като обединител на вярващите и морален коректив в обществото.
Усилване на поляризацията сред вярващитеРазделението между основната БПЦ и старостилните общности е пример за нарастваща поляризация в православното общество. Липсата на диалог и взаимно уважение създава предпоставки за религиозно напрежение, което може да се превърне в сериозен социален проблем.
Тоталитаризация на църковно-държавните отношенияАко тенденциите към намаляване на независимостта на съдебната система и религиозните институции продължат, България рискува да поеме по пътя на авторитарните режими, при които църквата и държавата са свързани в ущърб на демокрацията и свободата на вероизповеданията.
Ключовите препоръки включват:Правна реформа: Гарантиране на прозрачна и недискриминационна процедура за регистрация на религиозни организации. Ограничаване на правомощията на държавата за намеса в религиозните дела.
Диалог и толерантност: Насърчаване на открит диалог между различните православни общности. Изграждане на платформи за взаимно разбирателство и уважение.
Прозрачност в църковно-държавните отношения: Ясно разграничение между ролята на държавата и автономията на църквата. Редовни публични отчети за взаимодействията между религиозните и политическите институции.
Укрепване на съдебната система: Осигуряване на независимост на съдебната власт като гарант за върховенството на закона. Строго спазване на съдебните решения от изпълнителната власт.
Извод
Налице е твърде тревожна ситуация, която поставя под въпрос както независимостта на БПЦ, така и основополагащите принципи на демокрацията в България. За да се избегне бъдещо влошаване, е необходимо да се предприемат спешни действия за укрепване на демократичните институции, защита на религиозната автономия и насърчаване на плурализма. Само чрез прозрачност, диалог и правна стабилност може да се предотврати рисковата политизация и институционална криза в религиозната и обществена сфера.
Върховният касационен съд по решението от 16 декември 2024 г. относно вписването в Регистъра на изповеданията:
-
Съгласно Решение № 12/15.07.2003 г. по к.д. № 3/2003 г. на Конституционния съд, признаването на юридическо лице на „Българска православна църква – Българска патриаршия“ не нарушава правото на свободно сдружаване. Това се отнася както за източноправославните християни, така и за инославните християни и лица, които изповядват друга вяра. Единственото различие се състои в условията и реда за придобиване на юридическа правосубектност, без това да засяга нито свободата на избор на вероизповедание, нито правото да се упражнява това в общност.
-
Държавата няма право да ограничава правото на вероизповедание или да се намесва във вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено проявление.
-
В случая става въпрос за малка православна общност от „старостилци“, която не е част от „Българска православна църква – Българска патриаршия“ поради доктринални различия относно календара, използван за богослуженията на неподвижни празници (неприемане на новоюлианския календар). Те нямат формална връзка със структурата на БПЦ и не претендират за имуществото на БПЦ – БП.
-
Не отговаря на истината, че за първи път се регистрира религиозна институция, съдържаща в наименованието си „православна българска църква“, извън „Българска православна църква – Българска патриаршия“. В публичния регистър по чл. 18 от Закона за вероизповеданията през 2007 г. е вписана религиозна институция с наименование „Истинно Православна Българска Църква“.
Според чл. 13, ал. 3 от Конституцията на Република България, източното православие е признато за традиционна религия в страната. Тази разпоредба обаче не предвижда монопол върху представителството на православната вяра, нито изключва възможността за съществуването на други православни общности, които да функционират независимо. Конституцията в чл. 37, ал. 1 гарантира свободата на съвестта, мисълта и вероизповеданието, като посочва, че тези права са неотменими.
Законовият контекстЧл. 10 от Закона за вероизповеданията конкретизира статута на Българската православна църква (БПЦ) като „правоприемник на Българската Екзархия“ и изразител на традиционното православие. Законът обаче не забранява регистрацията на други религиозни организации, включително такива, които се идентифицират с православната традиция, ако отговарят на изискванията на закона.
Според чл. 18, ал. 1 от закона, религиозните общности могат да се регистрират по съдебен ред, като се представи устав, който съответства на изискванията за правоспособност. Законът не предоставя на държавата правото да отказва регистрация на религиозна организация единствено на основание, че същата има претенции за принадлежност към православието.
Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет е изразила становище, че регистрацията на Българската православна старостилна църква (БСПЦ) би противоречала на уредения в закона статут на БПЦ. Този аргумент почива на предпоставката, че само БПЦ може да представлява православието в България, което е в противоречие със свободата на вероизповедание.
Особено спорен е аргументът, че наименованието и уставът на новоучредената църква са в противоречие със законовите разпоредби. Докато е важно да се избегнат заблуждения сред обществото относно идентичността на религиозните организации, държавата няма правомощия да ограничава религиозната свобода единствено въз основа на подобни опасения, ако няма доказателства за реална злоупотреба.
Отказът за регистрация на БСПЦ, въпреки решение на Върховния касационен съд (ВКС) в полза на религиозната свобода, поставя сериозни въпроси относно върховенството на закона и разделението на властите. ВКС е последна инстанция, чийто решения са задължителни за изпълнителната власт. Дирекция „Вероизповедания“ и Министерският съвет, като част от изпълнителната власт, са длъжни да се съобразят със съдебното решение, независимо от техните вътрешни становища.
Принципът на плурализъм във вероизповеданиятаЕвропейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), ратифицирана от България, гарантира свободата на религията в чл. 9. В решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно е подчертавано, че държавите-членки трябва да избягват предоставянето на монопол върху представителството на дадена религия. Забраната на регистрация на БСПЦ може да бъде разглеждана като нарушение на този принцип.
Рискове от политизация на религиозните въпросиИзявлението на премиера, че БПЦ е „една и неделима“, съдържа рискове от политическа намеса в религиозните дела. Макар държавата да признава БПЦ като традиционно вероизповедание, тя не може да отнема правото на други религиозни общности да се организират и регистрират, ако спазват закона.
Препоръки за действия:- Преразглеждане на позицията на дирекция „Вероизповедания“: Въз основа на съдебното решение на ВКС, дирекцията следва да предостави обективна оценка, която да съответства на Конституцията и Закона за вероизповеданията.
- Законодателни промени: Уточняване на критериите за регистрация на религиозни организации, за да се избегнат случаи на субективна преценка и неоснователни откази.
- Съобразяване с международните стандарти: България следва да осигури свобода на вероизповедание в съответствие с ЕКПЧ и решенията на ЕСПЧ.
- Укрепване на съдебната независимост: Изпълнителната власт трябва да гарантира спазването на съдебните решения и да се въздържа от изявления, които биха могли да се тълкуват като натиск върху съда.
Юридически, регистрацията на Българската православна старостилна църква отговаря на изискванията на националното и международното право, което подчертава важността на религиозната свобода като основно човешко право. Морално и етично обаче, реакциите и риториката около случая разкриват недостатъци в диалога и разбирателството между различните религиозни и политически субекти. Обществени фигури, включително другарите Борисов и Костадинов (Копейкин), следва да избягват политизация на теми, свързани с вероизповеданията, за да не се задълбочава и без това разтящото обществено разделение.
Казусът с регистрацията на старостилната църква повдига ключови въпроси за баланса между религиозната свобода и ролята на бутафорната ни като цяло псевдодържава в регулирането на вероизповеданията. Държавата трябва да спазва принципите на Конституцията и международните ангажименти на България, като се въздържа от ограничения, които биха нарушили правото на свободно изповядване на религия. Подобен подход не само ще укрепи демократичните устои на обществото, но и ще гарантира равноправието и свободата на всички граждани.
Лалю Метев, пр. юр., 30 декември 2024 г.
Тагове:
В Бровари, близо до Киев е разрушен щаб ...
„Докато те убиваха мъже, аз изнасилвах ж...
Закон за вероизповеданията: Законът ясно дефинира, че традиционното вероизповедание в България е източното православие, представлявано от Българската православна църква (БПЦ). Същевременно този закон не забранява съществуването на други религиозни общности, които не оспорват авторитета или имуществото на БПЦ. Решението на ВКС отразява тази позиция, като отбелязва, че Старостилната църква няма претенции към БПЦ.
Юридически конфликт с каноничните правила: Въпреки че новорегистрираната църква не е канонична и не е в общение с останалите православни църкви, българското законодателство и съдебната практика не се занимават с каноничността, а с правната рамка за религиозна регистрация.
Патриарх Даниил: Позицията му е разбираема от канонична гледна точка, но изказванията, които подчертават несъгласието с регистрацията, могат да бъдат възприети като опит за ограничаване на религиозната свобода. Това е етичен въпрос, тъй като БПЦ би следвало да демонстрира духовно лидерство, основано на разбирателство и диалог.
Моралната тежест на решението: Регистрацията на Старостилната църква в условия на демократично общество е морално оправдана, тъй като гарантира правото на религиозна свобода. Въпреки това, разделението между общностите може да доведе до недоверие и поляризация сред вярващите.
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев