Дискусиите, представени чрез цитатите, засяга значими теми, свързани с Българската православна църква (БПЦ), нейното положение в обществото и влиянието на политическите структури върху нея. Дебатът включва исторически контекст, съвременни политически анализи и критика на настоящата ситуация в БПЦ.

Ivan Sotirov: Всички комуняги и кадесари, воглаве с инсталирания от тях Президент, реват за единството на БПЦ. Проблемът на БПЦ не е формалната регистрация на БПСЦ, за чието съществуване никой нямаше да разбере, ако тази тема не беше яхната от тези политическите мародери свързани с БКП и ДС. Проблемът на БПЦ са БКП, ДС и техните производни, които винаги са водили война за унищожаването и обезличаването на нашата църква, за да я превърнат в политически инструмент на Кремъл срещу България. Тази година ще се навършат 100 години от началото на чудовищния акт на взривяване на Катедралния храм “Света Неделя”, точно на Велики четвъртък, от БКП по нареждане от Москва. От БСП, официалната наследница на БКП, както и от нейните високопоставени кадри във властта, още няма извинение за това сатанинско деяние, а само гнусни опити за оправдание. И докато такива като другаря Радев правят всичко възможно да превърнат БПЦ в стожер на режима на техните кремълски господари, тя няма да може да изпълнява пълноценно ролята си на духовен стожер на православните българи. С тези действия, в услуга на престъпния кремълски режим, тези хора разделят нацията и са заплаха за националната ни сигурност!
Goran Blagoev: Това отдавна го твърдя и аз. И не само вярна креатура на Москва я правят. Правят в послушно оръдие на държавата от което БПЦ отслабва и губи, губи много...
Веселин Макавеев: Goran Blagoev Особено с избора на новия проруски патриарх!
Иван Марков: Ето едно диаметрално от Вашето мнение, с което съм склонен да се съглася. Коментирайте моля: https://www.facebook.com/share/1DfynuRGS4/
Георги Фотев: Къде са националните медии за такива гласове??? Borislavova Точно!

Youlian Doytchinov: Не бива да се регистрира Втора православна църква при това старостилна, което е типично за руското православие. Слава Богу в това отношение нашата църква се различава от руската и сме единна православна църква, която отчита църковните празници по Грегорянския календар, единствено прави изключение неточното изчисляване на Великден, защото по ред причини за да сме заедно на този най-голям празник с всички православни църкви правим изключение само за него, а би трябвало и този най-голям празник да отбелязваме по Грегориянския календар т.е. да взимаме за отправна точка астрономическото Пролетно равноденствие, а не 3 април. При католическата църква всички празници се отбелязват по Грегориянския календар, хубаво е това, че обръщат внимание на научните и астрономически достижения и всичко това го свързват с разкриването на Бога във всички тези проявления и го обясняват с Божието присъствие и тайнства, което развива и Богословието като наука, докато нашата църква е обърнала гръб на тези Божествени прояви и се прави, че не ги вижда или просто не може да обясни. Би било добре да следваме добрия пример и БПЦ да създаде отдели - Наука, Астрономия и всичко което е необходимо за да следваме еволюцията, доближаваща ни до Божественото. Русия иска чрез нейната църква да доминира в България, поне за сега де юре сме независима от руската. Представете си колко руски църкви ще изникват като гъби, особено по Черноморието. Това ще доведе до сепаратизъм - отдавна познат руски приьом, коварен и подъл план, също като Санстефано. Не бива никога да го допускаме! Иначе старостилието е един атавизъм към който не бива да се връщаме‼ Броят на руските църкви имат огромно значение - утвърждават руското присъствие и го разширяват, след църквите ще последват училищата, после ще дойде и руската администрация, а и типично по руски обичай и армия, която да брани руската колония... Не забравяйте, че по нашето черноморско крайбрежие живеят много руснаци - регистрирани са над 500 000 руски имота. Открай време е цел на Русия черноморската полуса, както наричат нашата територия. Писал съм за това, прочетете по-горе на първата публикация. Не само нарастналият брой руснаци е заплашителен, но тези имоти, които имат на черноморието ги използват да правят бизнес, предават си ключовете един на друг и така целогодишно се ползват, т.е. упражняват туристическа дейност без да плащат патент на държавата. С това крайно много ущетяват икономиката ни. Надявам се поне сега когато станахме шенгенска страна допускането на руски граждани да става по-трудно и да загубят интерес към България.
Viktorija Pandurova: А защо русоробът Данаил е против обичното му руско старостилие, не разбирам ?!
Youlian Doytchinov: Viktorija Pandurova Защото целия Синод е против, с което не може да не се съобрази.
Maia Bukurova: Viktorija Pandurova Щото ще имат конкуренция за благоволението на Мацква. Както копейкин, буци, радев и т.н се надпреварват кои ще са по-мили на путин и митрофанова!
Viktorija Pandurova: Maia Bukurova, да, вероятно.
Maria Naslednikova: Хм. Страх ме е, че новият дядо сата, пардон, Данаил ще ни бутне към гундяев. Помнете ми думата, обикновено предвижданията ми са доста точни.
Ognian Gelinov: Ами ако възникнат не две, а три православни църкви, четири, пет, какво ще стане? Пречи ли им на протестантите и на католиците, че имат различни деноминации, секти, църкви, и т.н.? Въпросът за властта в църквата ли е? Нали Бог е един!
Maria Naslednikova: Старостилната църква се базира на отричането на простичък астрономически факт, от там и неприемането на григорианския календар. Ау, ужас! Папата е поръчал да изчислят как точно се е движила земята.
Elena Top: Не вярвам на Сатанаил ! Освен, че голям % от килимявките се оказаха от ДС, сега си имаме патриярх Путинист !
Nina Jankova: Време е БПЦ да се очисти от ДС и руското разрушително влияние.
Angelinka Davidkova: Сериозно аргументиран анализ
Георги Стефанов: Не е само Великден! И Гергьовден! В цял свят, даже в Гърция !!!! е на 23 април! Четете Захари Стоянов, Записките! Пише: 23 април, Гергьовден, сняг покри въстанието!!!!!
Оги Мицов: На Великден се появява Благодатния огън. Нека това не се забравя! Колкото до науката....
Youlian Doytchinov: Броят на руските църкви имат огромно значение - утвърждават руското присъствие и го разширяват, след църквите ще последват училищата, после ще дойде и руската администрация, а и типично по руски обичай и армия, която да брани руската колония... Не забравяйте, че по нашето черноморско крайбрежие живеят много руснаци - регистрирани са над 500 000 руски имота. Открай време е цел на Русия черноморската полуса, както наричат нашата територия. Писал съм за това, прочетете по-горе на първата публикация. Не само нарастналият брой руснаци е заплашителен, но тези имоти, които имат на черноморието ги използват да правят бизнес, предават си ключовете един на друг и така целогодишно се ползват, т.е. упражняват туристическа дейност без да плащат патент на държавата. С това крайно много ущетяват икономиката ни. Надявам се поне сега когато станахме шенгенска страна допускането на руски граждани да става по-трудно и да загубят интерес към България.

Основните теми в дискусиите

1. Ролята на БКП и ДС в историята на БПЦ: Основният аргумент в изказванията на Иван Сотиров и другите участници в дискусията е, че структурите на БКП и Държавна сигурност (ДС) са използвали БПЦ като инструмент за политически цели. Коментира се, че тези влияния са продължили и след 1989 г., като според участниците това е довело до обезличаването на църквата и превръщането ѝ в инструмент на външна политика, по-специално на Кремъл.

2. Атентатът в храм „Света Неделя“: Иван Сотиров споменава взривяването на храма през 1925 г. като „сатанинско деяние“ на БКП, извършено под диктовката на Москва. Този исторически акт е представен като пример за дълбоко разрушителната роля на комунистическата идеология върху БПЦ и българската идентичност.

3. Ролята на Президента Румен Радев и „политическите мародери“: Според коментиращите Радев и други политици, свързани с наследниците на БКП, допринасят за превръщането на БПЦ в проводник на интересите на Русия. Това е представено като заплаха за националната сигурност, която разделя обществото и подкопава авторитета на църквата.

4. Изборът на патриарх и международното влияние: Участниците в дискусията критикуват избора на новия патриарх, определен като „проруски“, и изразяват тревога от международното влияние върху БПЦ, по-специално от страна на Москва. Подобни критики са чести в дебатите за независимостта на църквата от външни и вътрешни политически фактори.

Дискусията, ръководена от Youlian Doytchinov, обединява редица позиции по въпроса за старостилната православна църква, влиянието на Русия в България и по-широките социално-икономически и културни последици. Основните аспекти на дебата включват:

1. Старостилната православна църква и Грегорианския календар: Участниците се противопоставят на възможността за създаване на втора старостилна църква в България, изтъквайки, че това е свързано с влиянието на руското православие. Подчертава се различието между българската и руската православна църква, като първата следва Грегорианския календар за повечето празници. Въпросът за отбелязването на Великден според стария Юлиански календар се разглежда като отстъпка към общото православие.

2. Политическите и културни последствия от създаване на нови православни църкви: Обсъжда се възможността за засилване на руското влияние чрез църкви, които могат да прераснат в културни и политически инструменти. Опасенията включват възникване на сепаратизъм, икономически злоупотреби от страна на руски граждани и нарастване на зависимостта на България от Русия.

3. Църквата и науката: Някои участници критикуват Българската православна църква (БПЦ) за липсата на ангажимент към науката и необходимостта от модернизация. Предлага се БПЦ да създаде отдели по наука и астрономия, за да укрепи връзката между богословието и научните достижения.

4. Политическа и историческа реторика: Сравнения с исторически прецеденти като Санстефанския договор и руското влияние през вековете служат за укрепване на аргументите против нови руски православни църкви. Изразяват се тревоги за ролята на патриарха и неговите възможни връзки с Русия.

Изложение по темата

Българската православна църква е преминала през сложни исторически етапи, включително Османското владичество, борбата за църковна независимост, възстановяването на Българската екзархия през 1870 г., както и дългия период на влияние на комунистическия режим (1944–1989). През този период, особено след 1944 г., църквата е била подложена на системен контрол от страна на ДС, което е довело до компрометиране на редица духовници и църковни структури.

Исторически, Българската православна църква (БПЦ) е играла централна роля в запазването на българската културна идентичност. Въпросът за календара и старостилието не е само богословски, но и геополитически. След Освобождението, Русия използва религията като средство за влияние в България, а тази стратегия остава актуална и днес.

Проблемът с политическата зависимост

Една от ключовите теми в дискусията е независимостта на БПЦ. Влиянието на държавата върху църквата по време на комунизма е исторически факт, но въпросът е дали това влияние продължава и днес. Обвиненията към настоящото ръководство на БПЦ за връзки с Русия и ролята на политически фигури като президента Радев в този процес подчертават продължаващото недоверие към църковната институция.

Национална сигурност и духовен авторитет

Друг важен аспект е свързан с националната сигурност. Ако БПЦ действително е инструмент за чуждо влияние, това би могло да има сериозни последствия за националното единство и културната идентичност. Освен това, подобна ситуация би накърнила авторитета на църквата като духовен стожер.

Ролята на медиите и обществото

Георги Фотев подчертава липсата на внимание от страна на националните медии към подобни дебати. Тази тема заслужава внимание, тъй като прозрачността и информираността са ключови за изграждането на доверие между БПЦ и българското общество.

Влиянието на календара върху православното единство

Придържането на БПЦ към Грегорианския календар за повечето празници е практическо решение, което обаче същевременно пази православното единство чрез изключението за Великден. Въпреки това, включването на научни принципи в изчисляването на празниците може да укрепи авторитета на църквата и да намали обвиненията в ретроградност.

Опасностите от политизиране на църковните въпроси

Създаването на втора православна църква би могло да доведе до разединение и дори до форми на сепаратизъм. Примерите от историята показват, че религиозните институции често са използвани за укрепване на политически и културни влияния. Руският интерес към Черноморието и натрупването на значителен брой руски имоти в региона подчертават тези опасения.

Ролята на БПЦ в съвременната България

Въпреки критиките, БПЦ остава важна институция, която трябва да съчетава духовните си функции с активен ангажимент към обществото. Създаването на отдели за наука, култура и образование би могло да обнови образа ѝ и да я направи по-актуална за днешното общество.

Мнение

Дискусиите относно бъдещето на Българската православна църква (БПЦ) разкриват дълбоки тревоги и разделения в обществото, които изискват внимателен анализ и отговорност от страна на всички участници в обществените дебати. Независимостта на БПЦ от политически и чужди влияния е от решаващо значение за укрепването на националната идентичност и за поддържането на общественото доверие в институцията. Историята на България и настоящите геополитически обстоятелства подчертават необходимостта от осъзнаване на ролята на БПЦ като духовен и морален водач, но и като стожер на националната устойчивост.

Исторически и духовен контекст

От историческа перспектива БПЦ винаги е била неразривно свързана с националната идентичност, играейки ключова роля в борбата за независимост, особено чрез учредяването на Българската екзархия през 19-ти век. Тази борба е не само религиозна, но и национална, поставяйки БПЦ в центъра на усилията за съхранение на културната и духовна идентичност. Историческият опит сочи, че чуждите църковни институции често са били използвани като инструменти за политически натиск и геополитическо влияние. Сегашните тревоги за възможно създаване на нови старостилни православни църкви в България не са лишени от основание. Подобни формации, особено ако се подкрепят от външни сили, биха могли да се превърнат в проводник на чужди интереси.

Геополитически рискове и влияние

Пример за такъв риск е използването на Православната църква като инструмент за разширяване на влиянието от страна на Русия. Броят на руските граждани и имоти в България, особено по Черноморието, както и потенциалът за създаване на руски старостилни църкви, подчертават възможността за културна и политическа експанзия. Исторически аналогии показват, че подобни процеси често водят до отслабване на националните институции и до дестабилизация.

Философски и богословски измерения

В духовен аспект БПЦ трябва да балансира между традицията и модерността. Противоречията между юлианския и григорианския календар и дебатите около тях са символ на по-дълбоки богословски и културни различия. БПЦ има уникалната възможност да съчетае уважението към традицията с отвореността към научни и астрономически открития, което би могло да обогати богословието и да укрепи връзката с модерното общество.

От философска гледна точка въпросът за нови църковни формации трябва да бъде разглеждан през призмата на свободата на вероизповедание и правото на самоопределение. Тези основополагащи принципи на демокрацията не могат да бъдат компрометирани, но не трябва и да служат като параван за чуждо вмешателство или дестабилизиращи действия.

Юридическа рамка и държавен контрол

В юридически план държавата трябва да играе активна роля в защитата на интересите на България. Законодателството следва да наложи строги изисквания към регистрацията на нови религиозни организации, за да се гарантира, че те не служат на политически или икономически интереси, противоречащи на националната сигурност. Прозрачността и отчетността в дейността на църковните институции са от ключово значение, като в същото време трябва да се запази тяхната автономия.

Заключение

Българската православна църква е ключов елемент от националната идентичност и духовното наследство на България. Съхранението на нейната независимост и адаптацията й към съвременните предизвикателства са от изключителна важност за бъдещето на страната. В тази връзка диалогът, реформите и ясното разграничаване от политически и чужди влияния са жизненоважни за запазването на ролята на БПЦ като духовен водач и морален стожер.

Бъдещето на БПЦ изисква задълбочен обществен и институционален диалог. Църквата трябва да остане духовен и морален водач, защитник на националната идентичност и традиция. Чрез активни реформи, отвореност и категорично противопоставяне на външни влияния, БПЦ може да укрепи своята позиция като морален стожер и фактор за национална устойчивост в един сложен и променящ се свят.

Лалю Метев, 4 януари 2025 г.