ОТ КЪДЕ ИЗВИРА ЗЛОБАТА НА ДРУГАРКАТА САЧЕВА КЪМ БЪЛГАРЩИНАТА?

Политическите и социалните конфликти в България често се проявяват чрез ярко поляризирани мнения и действия. Настоящият случай с позицията на Деница Сачева по отношение на назначаването на полицай с противоречива репутация във връзка с насилие по време на протестите срещу управлението на ГЕРБ не е изключение. Този казус не само изисква правен и морален анализ, но и отразява по-дълбоките институционални и етични разломи в българското общество.

Другарката Деница Сачева, същата, която нарече пенсионерите „ненужни“ и твърдеше, че няма пари за тях, вместо да замълчи, публикува във Facebook статус, в който защитава полицай, известен с насилие над студенти по време на протестите. Назначението на този човек на нова позиция предизвиква основателно възмущение.

Нека напомним на г-жа Сачева, че насилието никога не е било пример за достойнство или морал. Да защитаваш насилник само защото е част от твоята политическа структура, е не само безпринципно, но и показва липса на емпатия и етични стандарти.

Младите хора, които протестираха тогава, не са престъпници, а напротив – те са образовани и отговорни граждани, които искаха справедливост. Протестите имаха за цел да променят системата, а не да разрушават обществото.

По повод публикацията на Сачева:

Статусът ѝ, освен че омаловажава основателното недоволство на протестиращите, се опитва да прехвърли вината за политическото напрежение изцяло върху тях. Вместо да предложи решения или диалог, той е изпълнен с обвинения, които разделят обществото.

Протестите не бяха заради омраза или разрушение, а заради желание за справедливост, прозрачност и промяна. Те бяха акт на активна гражданска позиция, а не хаос или насилие, каквито внушения се правят.

Да се защитава полицай, чист милиционер, чието име се свързва с насилие, и да се опитва това да бъде представено като професионализъм, е не само цинично, но и оскърбително за жертвите на тези действия.

Обществото не е забравило нито протестите, нито причините за тях. Опитите за изопачаване на фактите само затвърждават усещането за безнаказаност и липса на морал в политическите среди.

Насилието и институционалната отговорност

Едно от най-фундаменталните човешки права е правото на мирен протест, гарантирано както от Конституцията на Република България, така и от международни актове като Европейската конвенция за правата на човека. Насилието над протестиращи, особено млади хора, които упражняват това право, представлява не само правонарушение, но и морална деградация на институциите, отговорни за защита на обществения ред.

Позицията на другарката Сачева, защитаваща полицай, свързан с насилие, повдига два основни въпроса: от една страна легитимност на употребата на сила от страна на органите на реда, и от друга, етичност на подкрепата към лица, уличени в злоупотреба със служебно положение.

Заявлението, че полицаите "изпълняват своите задължения" не може да служи като извинение за прекомерна употреба на сила, особено когато тя е насочена срещу мирни граждани.

Оценка на изявлението на Сачева

В своя статус другарката Сачева демонстрира не само липса на емпатия към жертвите на полицейско насилие, но и опит за пренаписване на моралните стандарти. Нейната реторика, базирана на разграничаването между "добри" и "лоши" сили, е симптоматична за поляризацията в обществото. Това разделение не само подкопава демократичните принципи, но и създава предпоставки за институционално насърчаване на безнаказаност.

Да се защитава полицай с разбиранията на милиционер и с доказана история на насилие под предлог на професионализъм е опасна форма на морална релативизация. Подобна позиция не само подкопава доверието в институциите, като легитимира употребата на сила срещу граждани, но и неглижира социалния и моралния дълг на държавата да защитава най-уязвимите.

Отговорност и цинизъм

Значителна част от статуса на г-жа Сачева е насочена към омаловажаване на протестите и тяхното значение. В тази реторика се крие дълбок цинизъм, който отказва да признае легитимността на гражданската активност и нейния принос за демократичното развитие. Критиките към протестиращите, наричани "яростни" или "омразни", целят не само дискредитиране на участниците, но и прехвърляне на вината за социалното напрежение върху самите граждани.

Това е форма на манипулация, която отклонява вниманието от системните проблеми на корупцията, злоупотребата с власт и липсата на отчетност.

Перспектива на човешките права

Основният въпрос тук е как държавата и нейните представители третират правото на протест и как защитават гражданите си от злоупотреба с власт. Подкрепата към насилствени действия подкопава ценностите на демокрацията и човешките права. В случая с полицая, защитаван от Сачева, обществото не вижда наказание или отговорност, а по-скоро награда за действия, които противоречат на тези принципи.

Моралният компас на обществото

Този случай повдига въпроса за моралния компас на българското общество. Едно общество, което толерира насилие над граждани, рискува да загуби своята способност за солидарност и състрадание. Г-жа Сачева, със своето изказване, изглежда предпочита да постави лоялността към политическата структура над универсалните морални принципи.

Призив за морална и институционална отговорност

Деница Сачева, като политическа фигура, има моралния дълг да представлява интересите на всички граждани, а не само на своята милиционерска група. Защитата на лица, свързани с насилие, е не само безпринципна, но и противоречи на основните ценности на демокрацията и върховенството на закона.

Политиците, които оправдават такива действия, трябва да бъдат подлагани на публична и правна отчетност. В противен случай обществото ще продължи да бъде разделено, а институционалната криза ще се задълбочава.

Г-жо Сачева, помнете, че властта трябва да служи на обществото, а не да оправдава злоупотребите с него.

Лалю Метев, 20 януари 2025 г.