Ал. Митовски: Ќе си ги „шитнеме“ ли и Св.Кирил и Методиј за Св.Сава и Вардарска Бановина?

Мнението на Александар Митовски засяга множество сложни и преплетени теми – исторически, религиозни, национални и геополитически. То поставя въпроси за идентичността, църковната независимост и политическите стратегии на Балканите, като същевременно изразява загриженост за опитите за асимилация чрез религията и културните традиции.

Анализ на позицията на Митовски

Митовски ясно изразява своето безпокойство относно засилващото се влияние на Сръбската православна църква (СПЦ) и политиката на Белград върху Македония. Той поставя под въпрос:

Ролята на Сръбската православна църква – Празнуването на св. Сава в Скопие се интерпретира като опит за културно и религиозно утвърждаване на сръбската идентичност в Македония, което Митовски определя като форма на асимилация.

Историческите претенции и влияние – Митовски напомня за вековното напрежение между Охридската архиепископия и СПЦ, като подчертава, че действията на св. Сава през XIII век са възприемани като нарушаване на каноничния ред.

Политическата апатия в Македония – Критиката му се насочва и към липсата на съпротива или осмисляне на тези тенденции от страна на македонските власти и обществото.

Църковна независимост и идентичност

Православието отдава огромно значение на принципа на автокефалията – всяка поместна църква да е независима и да служи на духовните и националните нужди на своя народ. Исторически, този принцип е основополагащ за Охридската архиепископия, която е една от най-древните институции на Балканите.

Създаването на Сръбската църква, макар и признато от Вселенската патриаршия, се случва в контекст на политически компромиси. Действията на св. Сава, макар и вдъхновени от пастирска грижа за народа му, поставят началото на вековни спорове с Охридската архиепископия. Богословски, това напомня, че всяко действие, дори с добри намерения, трябва да бъде внимателно премислено спрямо дългосрочните му последици за църковния ред и единството на вярата.

Религията като инструмент за асимилация

Една от най-големите заплахи за православната идентичност на народите е превръщането на вярата в инструмент за политическо господство. Църковните празници, културните обичаи и каноничният ред не са просто духовни категории – те формират основата на националната идентичност. Използването на фигури като св. Сава за утвърждаване на политически претенции нарушава православния дух, който призовава към единство в Христа, а не към разделение на етническа основа.

Ролята на Охридската архиепископия

Охридската архиепископия е била център на духовно и културно просвещение в Югоизточна Европа. Нейната история е тясно свързана с българската идентичност, както и с мисионерската дейност на св. св. Кирил и Методий. Богословски, всяко усилие за омаловажаване на ролята на тази архиепископия е в противоречие с православната традиция, която почита историческите корени и приноса на всяка поместна църква.

Есхатологичен поглед

Според православната есхатология, разделенията и конфликтите на земята са преходни в сравнение с вечността в Христа. Въпреки това, Църквата е призвана да бъде „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) и да защитава своите вярващи от опити за духовна асимилация. Македонската православна църква, както и всяка друга поместна църква, носи отговорност за опазването на вярата и традициите си от външни намеси.

Българската православна църква и отношенията със съседите

Връзките между БПЦ и МПЦ – Българската православна църква има историческа и канонична връзка с Охридската архиепископия. Тя би могла да използва този момент, за да засили диалога с МПЦ и да предложи духовна подкрепа в лицето на нарастващото сръбско влияние.

Геополитически последици – Утвърждаването на сръбското влияние в Македония може да доведе до засилване на напрежението в региона. За България това е потенциална заплаха за нейното културно и историческо наследство в Македония.

Ролята на БПЦ като посредник – Българската православна църква може да изиграе ролята на обединител, като насърчи диалог между православните църкви на Балканите. Това би било в духа на православната традиция, която се стреми към единство и съгласие.

Заключение

Митовски поставя важни въпроси, които изискват както философско-богословски, така и политически анализ. В основата на всичко стои стремежът към запазване на православната идентичност и каноничния ред. България и Българската православна църква трябва да реагират активно на тези процеси, като подкрепят Македонската православна църква и утвърдят православното единство на Балканите, основавайки се на истината и любовта в Христа.

Лалю Метев, 27 януари 2025 г.