С 6 гласа „за“ срещу 3 „против“, оня ден, съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да удължи срока на временната комисия, разследваща връзките на съдии с групата около Мартин Божанов-Нотариуса.

Предложението за продължаване на работата на комисията беше внесено от Атанаска Дишева и подкрепено единствено от нея, Олга Керелска и Даниела Марчева. Мнозинството обаче застана зад позицията на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова, че удължаване не е необходимо. С това решението на ВСС сложи край на работата на комисията, без ясна перспектива кой ще подготви заключителния ѝ доклад и дали изобщо ще бъде изготвен такъв.

Комисията беше създадена на 13 февруари 2024 г. – две седмици след убийството на Божанов – със срок от три месеца, впоследствие удължаван. Причината – разкритията на съдиите Владислава Цариградска и Цвятко Лазаров още през 2020 г. за действаща престъпна мрежа срещу магистрати, разкрития, останали без последствия цели четири години.

И тук се докосваме до въпроса за правосъдието у нас – дали то е процес на установяване на истината и въздаване на справедливост, или е театрална постановка, в която правилата служат не за закрила на обществото, а за неговото подчинение?

Свидетелски показания разкриха зловещи детайли за проникването на престъпни структури в прокуратурата, съда, следствието и полицията. Бившият районен прокурор на София дори говори за „престъпно семейство“ в рамките на държавното обвинение. Тези твърдения не бяха просто отхвърлени – те бяха заглушени. Вместо решителни действия и изчистване на системата, получихме институционален отказ от разследване и продължаване на работата на комисията.

Мълчанието на ВСС по този въпрос напомня на мълчанието на Пилат Понтийски пред Христос – безучастно умиване на ръце пред лицето на несправедливостта. Както казва св. Августин: „Държава без справедливост е само голяма банда разбойници.“

Новината за решението отсъства от официалното прессъобщение на ВСС, както и от страницата му. „Дневник“ се свърза с пресцентъра на ВСС, откъдето обясниха, че липсата на информация е поради факта, че „няма взето решение“. Властта не просто се отказа да действа, но и отрича самия акт на бездействието си.

Уверенията, че обобщаващ доклад „все пак ще бъде изготвен“, звучат като обещание, че съдът в Йерусалим ще преосмисли процеса срещу Христос. Въпросът не е дали ще има доклад, а кой ще го напише, по чие нареждане и дали ще служи на истината или на удобството на онези, които предпочитат истината да остане погребана.

Законността и справедливостта не могат да бъдат сведени до процедурни хватки и институционални трикове. Истината може да бъде укрита, но не и унищожена. Тя живее в съвестта на хората и чака своя час. Както ни напомня библейската мъдрост: „Няма нищо тайно, което да не се открие, нито скрито, което да не се узнае“ (Матей 10:26).

Днес едно решение бе заглушено, но утре ще проговорят нови факти, нови гласове, нови поколения. Историята учи, че никое общество не може да се самозалъгва вечно – рано или късно сметката за липсата на правосъдие се плаща. И тази цена е висока – разпад на институциите, беззаконие и морална пустош.

Въпросът не е дали, а кога обществото ще поиска отговори. И тогава тези, които днес заглушават правдата, ще трябва да застанат пред съда на историята.

Лалю Метев, пр. юр., 29 януари 2025 г.