Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.02 00:59 - Нови разкрития за патриарха!
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02 01:07


Проф. Дилян Николчев: Патриарх Даниил признава,
че е бил свидетел на убийство в манастир

„Горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта! По-добре би било за него да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни едного от тия малките.“ (Лука 17:1-2)

Проблематиката за връзката между моралната отговорност, правосъдието и църковната институция отново изплува в публичното пространство след разкритията на проф. Дилян Николчев. В свое участие в предаването „ЕвроДикоф“ богословът разкри, че настоящият патриарх Даниил е бил пряк свидетел на побоя, довел до смъртта на отец Стефан Камберов. Трагичният инцидент се е разиграл в манастира „Св. Пантелеймон“ през 2002 г., в разгара на кризата, породена от разкола в Българската православна църква (БПЦ).

Юридически и канонични аспекти на случая

Отец Стефан Камберов, по онова време свещенослужител от алтернативния синод, е бил принудително изгонен от манастира по нареждане на лица, свързани с Неврокопския митрополит Натанаил. При завръщането си той предприема гладна стачка в знак на протест. Впоследствие е подложен на жесток побой, довел до смъртта му. Според обвинението в престъплението са участвали свещеникът Малин Сакарев и клисарят Борис Еринин, като съдебното производство срещу тях разкрива тежки нарушения в процесуалната работа. Въпреки наличието на свидетели от близък ромски катун, които сигнализират полицията, разследването е било забавено, а критични доказателства, включително ДНК материали, изчезват.

Противно на очакванията, съдът квалифицира деянието не като особено жестоко убийство, а като такова, извършено чрез средна телесна повреда. В резултат на това подсъдимите получават присъди под 6 години лишаване от свобода, което според проф. Николчев представлява сериозно нарушение както на принципите на правосъдието, така и на моралните устои на обществото. Впоследствие Малин Сакарев, един от осъдените, възобновява своята свещеническа дейност, без да бъде официално низвергнат от църковните власти.

Измеренията и отговорността на църковния клир

„Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а ги изобличавайте“ (Ефесяни 5:11).

Според каноните на православната църква, духовници, уличени в тежки престъпления, следва да бъдат незабавно низвергнати от духовния сан. В случая с убийството на отец Стефан Камберов, Неврокопският епархийски съвет е бил длъжен да предприеме църковно-наказателни мерки спрямо обвиняемите. Това обаче не се е случило, което налага намесата на Светия Синод – действие, което идва със значително закъснение и поражда съмнения относно ангажираността на църковната институция към моралните ѝ задължения.

Още по-притеснителен е фактът, че патриарх Даниил, който в онзи момент е бил монах, е бил свидетел на случилото се, но не е успял или не е пожелал да предотврати трагедията. Макар че, според твърденията, той е носил вода на гладуващия отец Камберов, неговото бездействие в критичния момент повдига сериозни въпроси за личната и институционалната отговорност на духовните лидери.

Съвестта като върховен съдник

„Една несправедливост, извършена срещу един човек, е заплаха за справедливостта навсякъде“ – Мартин Лутър Кинг.

От философска и богословска гледна точка този случай илюстрира дълбоката дилема между индивидуалната съвест и институционалната лоялност. Християнската етика изисква категорично осъждане на злото, независимо от йерархичните зависимости. В този смисъл бездействието на патриарх Даниил може да се интерпретира не само като пропуснат шанс за справедливост, но и като сериозен компромис с основополагащите принципи на православната духовност.

Призивът на проф. Николчев към патриарх Даниил да разкрие кои висши духовници са имали връзки с Държавна сигурност и да предаде тази информация на Комисията по досиетата е в съзвучие с необходимостта от морално прочистване на Църквата. Дали подобна стъпка ще бъде предприета, остава въпрос на лична отговорност и институционална воля.

Къде е границата между греха и прошката?

„Правдата възвисява народа, а грехът е позор за племената“ (Притчи 14:34).

Трагичният случай с отец Стефан Камберов е не просто криминален инцидент, а символ на по-дълбоки морални и институционални проблеми в Българската православна църква. Той ни напомня, че истинската справедливост не е въпрос на формална присъда, а на морална позиция и действие. Ако институцията, която трябва да бъде духовен фар на обществото, се примирява с престъпления в собствените си редици, то самата ѝ легитимност е поставена под въпрос.

Въпросът, който остава отворен, е дали патриарх Даниил ще намери сили да даде своя отговор не само пред историята, но и пред собствената си съвест.

Лалю Метев, пр. юр., 2 февруари 2025 г.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 4283762
Постинги: 1531
Коментари: 2024
Гласове: 20209
Архив
Календар
«  Февруари, 2025  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728