2. zahariada
3. iw69
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. mt46
8. djani
9. wonder
10. tota
11. getmans1
12. ambroziia
13. hadjito
14. genadi2000
2. katan
3. leonleonovpom2
4. shtaparov
5. ka4ak
6. mt46
7. teodordetchev
8. ambroziia
9. milena6
10. dobrota
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. kalpak
6. bateico
7. sekirata
8. savaarhimandrit
9. djani
10. monbon245

Прочетен: 53 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02 01:31
Дионисий и прокуратурата за смъртта на отец Стефан Камберов
Възможно ли е глава на Българската православна църква да е станал свидетел на ужасяващо престъпление? Такъв въпрос повдига архимандрит Дионисий в интервю за „ФрогНюз“, като твърди, че настоящият патриарх Даниил е присъствал на изтезанието и убийството на отец Стефан Камберов в продължение на 14 часа. Прокуратурата, от своя страна, излезе с прессъобщение, отричайки „неверни твърдения в онлайн издания“ относно патриарха и представители на Българската православна църква, без да споменава директно Дионисий.
Юридическа перспектива
Обвинението, което архимандрит Дионисий отправя, поставя редица въпроси от правен характер. Ако има свидетелски показания, подписани пред прокурор, които са били заличени или укрити, това би представлявало сериозно нарушение на закона. В българското наказателно право съществуват норми, регулиращи задължението на всеки гражданин да съобщава за престъпление, особено когато става дума за убийство (чл. 205, ал. 1 от НК). Ако тези твърдения са верни, това би поставило под въпрос не само моралната, но и наказателната отговорност на замесените лица.
Допълнително, възниква въпросът дали прокуратурата е предприела необходимите действия за разследване на тези твърдения или се ограничава само до отричане на публикации в медиите. Ако институциите игнорират или потулват доказателства, това би било не само юридически, но и обществено-политически проблем. „Отдалечи се от неправда и не върши беззаконие, и ще имаш увереност пред Бога“ (Йов 11:14-15).
„Истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32) – този библейски принцип изисква от духовните водачи да бъдат светлина в тъмнината, а не нейни зрители. Ако действително висш духовник е бил свидетел на такова престъпление и не е предприел действия за предотвратяването му, то пред нас стои не просто правен, а дълбоко морален и богословски проблем.
В християнската традиция съществува ясна разграничителна линия между греха на действие и греха на бездействие. В Притчи 24:11-12 се казва: „Избавяй обречените на смърт и не се дръпвай назад от онези, които се водят на погубление.“ Бездействието пред злото е равносилно на съучастие. Ако патриарх Даниил е присъствал и не е сигнализирал за престъплението, възниква въпросът дали неговото мълчание не го прави съпричастен към него.
В случая с отец Стефан Камберов не става дума само за насилие в контекста на църковните борби от 90-те години, а за въпрос на съвест. Доколко един духовен лидер може да остане в бездействие пред актове на крайна жестокост? Християнската етика призовава не просто да се осъжда злото, а да се действа срещу него. Според мислителя Едмънд Бърк: „Единственото, което е нужно, за да тържествува злото, е добрите хора да не правят нищо.“
Ако твърденията на Дионисий са верни, а патриархът е останал пасивен пред тези ужасяващи събития, възниква въпросът за неговата морална легитимност като духовен водач. От друга страна, ако тези твърдения са клеветнически, това би било сериозно нарушение спрямо църквата и би подлежало на наказателна отговорност. „Не свидетелствай лъжливо против ближния си“ (Изход 20:16).
Дионисий твърди, че тази информация се използва като средство за контрол върху патриарх Даниил. Ако това е вярно, това поставя въпроса доколко институционалната църква е свободна в решенията си или е подвластна на външни фактори. Християнството учи, че духовният водач трябва да се ръководи от Божията воля, а не от политически или други зависимости: „Не можете да слугувате на Бога и на мамона“ (Матей 6:24).
Това повдига и по-широкия въпрос за връзката между религиозната власт и държавата в България. Възможно ли е определени институции да държат компрометираща информация като лост за влияние върху духовните лидери? Ако да, това би било сериозен удар срещу самата идея за свободна и независима църква. „Горко на онези, които наричат злото добро и доброто зло“ (Исая 5:20).
Казусът с архимандрит Дионисий и обвиненията срещу патриарх Даниил разкрива не само юридически и морални дилеми, но и по-дълбок екзистенциален въпрос за същността на духовното водачество. Истината за убийството на отец Стефан Камберов не бива да бъде предмет на манипулация, а на ясно и безпристрастно разследване. Защото „каквото е покрито, ще се открие; и каквото е тайно, ще се узнае“ (Лука 12:2).
Крайно време е Българската православна църква и държавните институции да дадат ясен и недвусмислен отговор: било ли е извършено престъпление, кой носи отговорност и дали върховният духовен водач на България е бил съучастник или жертва на политическа манипулация? Истината е единственият път към възстановяване на доверието – както в църквата, така и в държавността.
Лалю Метев, пр. юр., 2 февруари 2025 г.
Тагове:
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев