Сонята на Тиквата захапа Дончева заради Шиши

Соня Колтуклиева: „Това, което й признавам на Татяна Дончева е, че блести като модна икона. Неподражаема! По-скептична съм към нейните постижения на политичка. Учудена съм от фриволните й публични изявления на юристка. Дори Надежда Йорданова е по-внимателна. Не искам да кажа, че е на равнището на Лена Бориславова, но е на светлинни години от нивото на Людмил Рангелов.
И така … Днес поразяващата уста се присмя на главния прокурор Борислав Сарафов за повдигнатото обвинение на Лена, а на ДАНС, че Агенцията е участвала в разследването, понеже трябвало да се занимава само с националната сигурност. Пък и с ирония обясни как това обвинение е слаба работа, нищо няма да последва. Тя, Дончева е монологична - слуша само себе си, но все пак - да й съобщя какво показаха моите консултации и размисли.
1. Предложението към главния прокурор дойде от прокурора от Софийска градска прокуратура Надежда Иванова. Аз съм публикувала в ПИК нейните аргументи, които никой дотук не оспори. Борислав Сарафов не се е разбързал, както казва Дончева, защото публикациите на Биволъ са от 2021 година, оттогава са и сигналите на сдружение „Да защитим Корал” до службите.
2. Проблем на националната сигурност е когато някой - Кирил Петков, в случая - става служебен министър на икономиката и после министър председател с документи с невярно съдържание. С измама. Той участва в управлението на държавата и я представлява в чужбина. Разследващият журналист Асен Йорданов много правилно се е обърнал към ДАНС.
3. Не може да се подминават с ехидна усмивка случаите на фалшиви подписи и подмяна на документи. Така постъпват рейдърите - крадци на фирми; по този начин на възрастни и болни хора се отнемат апартаменти; вършат се безброй престъпления. Квалифициран състав е, когато фалшифицират документи недобросъвестни лица, свързани с властта и облечени във власт. Умът ми не го побира как адвокат Татяна Дончева неглижира подправянето на документи?! Ми, ако това е “много важно, голяма работа”, да я наема да ми прехвърли дялове от „Лукойл” - може да са съвсем малко, ама при цена от 3 милиарда при продажба, все ще се облажа и за нея ще има. Нали така?!“

Критичен анализ на изказването на Соня Колтуклиева

Лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева заяви в ефира на „Денят започва с Георги Любенов“, че Бойко Борисов и Делян Пеевски управляват държавата в тандем, като използват медиен ресурс за прокарване на определени послания. Според нея в БСП се формира ново вътрешнопартийно разпределение на силите, в което Кирил Добрев и Драгомир Стойнев определят водачите на листи, докато Кристиан Вигенин е позициониран в Брюксел.

Дончева разкри, че преговорите за новото прокомунистическо правителство водено от Росен Желязков са започнали с условието БСП да участва, но министрите да бъдат одобрени от Бойко Борисов. Тя подчерта, че Пеевски запазва влияние в ГЕРБ, а реалният показател за това ще бъде разпределението на зам.-министерските постове и ръководните длъжности в агенциите. В заключение Дончева сравни опитите на Пеевски да играе обществена роля с „читалищен театър“ по пиесите на Кръстьо Пишурка.

Изказването на Соня Колтуклиева, от своя страна, представлява публицистично-политически коментар, наситен с емоционални квалификации и силно субективни оценки, което обуславя нуждата от критичен анализ както на аргументите, така и на стилистичните похвати, използвани от нея.

1. Фриволността като аргумент срещу Дончева

Колтуклиева още в началото на текста си се опитва да дискредитира Татяна Дончева като юрист и политик, като подчертава единствено нейните модни качества. Този похват има за цел да я омаловажи, без обаче да ангажира реална правна или политическа критика към нейните изявления. Употребата на сравнения с други юристи (Надежда Йорданова, Лена Бориславова и Людмил Рангелов) има внушителен, а не аналитичен характер, тъй като не се подкрепя с конкретни примери от юридическата практика.

2. Поразяващата уста и критиката към прокуратурата

Колтуклиева посочва, че Дончева се е присмяла на действията на главния прокурор Борислав Сарафов по отношение на обвинението срещу Лена Бориславова. В този контекст Дончева всъщност изразява скептицизъм спрямо адекватността и юридическата обоснованост на обвинението. Самото формулиране на обвинение не означава автоматично, че то е юридически издържано, а критичната позиция към прокуратурата не е непременно „фриволна“, а може да бъде легитимно правно мнение.

3. Аргументът за ДАНС и националната сигурност

Колтуклиева защитава тезата, че ДАНС има право да разследва случая, тъй като Кирил Петков е станал министър с документи с невярно съдържание. Дончева обаче визира нормативната уредба, според която ДАНС следва да се занимава с разследване на заплахи за националната сигурност в по-тесен смисъл – шпионаж, тероризъм, организирана престъпност с международни връзки и т.н. Фалшифицирането на документи, дори когато засяга публични лица, попада по-скоро в компетентността на прокуратурата, а не на контраразузнавателните органи. В този смисъл Дончева може да има основание за критика, че използването на ДАНС за този тип казуси би могло да се възприеме като инструментализиране на службите за политически цели.

4. Фалшификацията на документи и правната тежест

Колтуклиева изразява възмущение, че Дончева „неглижира“ подправянето на документи. Това обаче е некоректно твърдение, ако адвокат Дончева просто посочва, че конкретното обвинение е слабо обосновано или няма да доведе до сериозни правни последици. В правото е важно не просто дали има формално нарушение, а дали то е доказуемо, правно релевантно и достатъчно тежко, за да обоснове наказателна отговорност. Всяко престъпление има степен на обществена опасност, която се преценява в контекста на правоприлагането.

5. Използването на сарказъм като метод на аргументация

Колтуклиева прибягва до сарказъм и хиперболизация, сравнявайки подправянето на документи със схема за придобиване на акции в „Лукойл“. Това обаче не е аргумент, а риторичен похват, който цели дискредитиране на Дончева чрез преувеличение. Подобен начин на изразяване не допринася за сериозен правен дебат, а по-скоро търси емоционално въздействие върху читателя.

Заключение

Критичният анализ на изказването на Соня Колтуклиева показва, че нейната атака срещу Татяна Дончева е по-скоро емоционална и стилистично агресивна, отколкото правно аргументирана. Адвокат Дончева изразява правно мнение, базирано на юридическа експертиза, докато Колтуклиева използва медиен сарказъм и субективни квалификации, за да я дискредитира. В този смисъл позицията на Дончева остава по-юридически издържана и професионална в сравнение с публицистичното изложение на Колтуклиева.

Лалю Метев, пр. юр., 9 февруари 2025 г.