Понятието „фашизъм“ често се използва като политическа стигма, но в своята същност то обозначава идеология, основана на авторитаризъм, култ към държавната мощ и вождизма, потискане на личните свободи и агресивен национализъм. Независимо от историческите му проявления, ядрото на фашизма остава непроменено – върховенството на държавата над индивида, унищожаването на политическите противници и възхвалата на милитаризма като върховна ценност.

В контекста на съвременните геополитически реалности и вътрешнополитически конфликти в България, логичният въпрос е: кой днес олицетворява истинския фашизъм? Онези, които отстояват националния суверенитет на България и Украйна, или онези, които защитават имперската агресия на путинска Русия, стремяща се да наложи „руския мир“ чрез репресии, насилие и война?

Страхът от народния гняв

Гражданското недоволство в България растяло, според някои, а управлението все по-ясно демонстрира неспособност да се вслуша в гласа на народните водачи. Вчера, няколко стотици българи изразиха недоволството си пред представителството на Европейската комисия в София, символ според тях на бюрократичния натиск и икономическите зависимости, които страната ни търпи. Протестът не беше организиран само от „платени агитки“, а бе спонтанна реакция на олигарха Пеевски и контролираното изцяло от него МВР срещу задушаващия го модел на управление, който уж превръщал България в периферия на чужди интереси.

Очаквано, медийните среди, зависими от грантове и политически протекции, побързаха да заклеймят протестиращите, наричайки ги „екстремисти“ и „вандали“. Но истинският страх на управляващите милиционери не е от това, че трябва да го изграят театро, а от нарастващата народна ярост, която може да ги изправи пред историческа отговорност.

Време е правителството на ортаците Пеевски и Борисов да чуе гражданите си. Над 600 000 души вече поискаха референдум за еврото – искане, което трудно ще може да бъде пренебрегнато. Президентът на конци, директно зависим от Кремъл, също носи отговорност – той има възможността да свика референдум и да заеме ясна позиция.

Растящото напрежение в обществото не е просто претекст срещу едно или друго управление – това е сигнал, че българският народ няма да приеме повече решения, които се взимат без участието на Пеевски. Демокрацията означава власт, която черпи образно казано своята легитимност от народа, но най-вече на политическите сделки зад кулисите.

Християнството проповядва мир, любов и справедливост. Бог е дарил човека със свободна воля, а всяка идеология, която я потъпква, се изправя срещу самата същност на християнския свят. В този смисъл рашизмът – агресивната, неоевразийска доктрина на Кремъл – е не просто политическа заплаха, а дълбоко антихристиянско явление.

Руският режим не само проповядва насилие и завоевателна политика, но и използва самата Църква като инструмент за легитимация на войната. Московската патриаршия се е превърнала в политически придатък на властта, който благославя убийства, разрушения и агресия. Това изопачено „православие“ напомня за цезаропапизма – опасното сливане на светската и духовната власт, при което държавата си присвоява правото да определя кое е добро и зло.

Истинското православие е несъвместимо с деспотизма. Бог не желае насилие между народите, нито стремеж към имперска експанзия. Затова рашизмът – като форма на неоевразийски империализъм – е не само политически, но и духовен враг на България и на християнската цивилизация като цяло.

Историята ни учи, че всяко общество преминава през сблъсъци между свободата и деспотизма. В модерната епоха тези борби се изразяват в противопоставянето между демократичните общества и авторитарните режими.

Днешният свят е разделен между нации, които отстояват свободата на личността и суверенитета, и режими, които преследват глобален контрол чрез пропаганда, агресия и терор. Българските националисти, които подкрепят Украйна, защитават принципа на националното самоопределение, срещу имперската агресия, насочена към унищожаването на една независима държава. Това не е просто военен конфликт – това е битка за цивилизационния избор на един народ.

От другата страна стоят проруските групи в България, които възприемат „руския мир“ – евфемизъм за авторитарен контрол, репресии и терор – като алтернатива на европейската демокрация. Техният модел е този на имперска подчиненост, а не на национално достойнство. Така дихотомията между свобода и деспотизъм, между суверенитет и подчинение на чужда воля, става все по-ясна. Въпросът вече не е само геополитически – той е морален и екзистенциален.

Въпросът кои са истинските фашисти в България трябва да се разгледа чрез конкретните действия и идеологически характеристики на различните политически лагери.

✅ Подкрепят националния суверенитет и независимостта на държавите.
✅ Отхвърлят имперската политика на Путин.
✅ Признават правото на народите да се самоопределят.
✅ Стоят на страната на демократичните ценности.

❌ Одобряват агресията срещу независими държави.
❌ Насаждат омраза срещу Запада и Европейския съюз.
❌ Използват методи на политически терор и пропаганда.
❌ Работят срещу националните интереси на България.

Тези характеристики показват, че проруските групи носят чертите на класическия фашизъм – те възприемат насилието като инструмент за политическо налагане, поддържат култ към авторитарната власт и целят унищожаването на демократичните институции.

Истинските фашисти в България не са онези, които защитават независимостта и суверенитета на нациите срещу империалистическата агресия. Истинският фашизъм е проруската агентура, която се стреми да подчини страната ни на московските геополитически амбиции и да я превърне в послушен сателит.

Днес България е изправена пред ясен избор:

• Да остане част от свободния свят, отстоявайки своя суверенитет, демокрация и национална идентичност.
• Или да попадне под влиянието на „руския мир“ – свят на потисничество, бедност и страх.

Този избор е не само политически, но и морален. България трябва да заеме ясна позиция – и тази позиция е на страната на свободата, националното достойнство и цивилизационния напредък.

Рашизмът е истинският враг. Фашизмът днес носи руско лице.

Лалю Метев, 23 февруари 2025 г.