Историята е безпристрастен съдник – тя разкрива онези, които разбират знаците на времето, и погубва онези, които ги пренебрегват. Днес България отново се намира на кръстопът, както неведнъж в своето хилядолетно съществуване. Геополитическите трусове, разломът на световния ред и войната, която се разгаря по нашите граници, ни поставят пред съдбовен избор: ще останем ли част от цивилизования свят или ще позволим да бъдем отново хвърлени в бездната на чужди амбиции и гибелни идеологии?

Ние, българите, сме народ, който носи в сърцето си както белезите на игото, така и възторга на освобождението. От Кубрат до времето на Търновград, от падането му до Възраждането, от модерната ни държавност до днешния ден – всяко поколение е било поставено пред своето изпитание. Днешното не е по-различно. Светът се тресе от конфликти, цивилизационни сблъсъци и ценностен хаос. В този вихър ние трябва да отговорим на въпроса: ще бъдем ли народ със свободен дух, който чертае собствената си съдба, или ще останем марионетки в ръцете на чужди сили?

Като държава на границата между Изтока и Запада, България винаги е била обект на съперничество. В миналото върху нас се стоварваха имперски домогвания – на Византия, на Османската империя, на Русия, на Запада. Днес България е част от евроатлантическото семейство, но дали духът ни е свободен? Докато принадлежим на Европа по договори и институции, в съзнанието на мнозина битуват отровните сенки на миналото, които разколебават нашата национална цялост. Пропагандата, дезинформацията и хибридната война са не по-малко опасни от военните заплахи.

Русия продължава да разширява сферата си на влияние чрез подривни методи, като използва носталгията, страховете и разделението в обществото ни. Това не е новост – още през вековете на византийското и османското владичество външните сили се опитваха да ни разединят. Но народът, който оцелява и след почти седем века чуждо господство, има сили да се противопостави и днес.

Истинската битка не е само срещу външните врагове, а срещу вътрешната апатия, цинизма и духовния разпад. Както казва св. апостол Павел: „Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу светоуправниците на тъмнината от този век“ (Еф. 6:12). Ние трябва да бъдем готови за тази борба – не само с оръжие, но и със сила на духа, разум и единство.

Времето на неутралност е отминало. Ние не можем да стоим встрани, докато светът гори. България трябва да укрепи своята армия, да се противопостави на дезинформацията и да застане твърдо в защита на своята независимост. Пътят ни не е в изолацията, а в съюза със свободните народи. Това не е просто политически избор – това е морален и исторически дълг.

Ако България иска да оцелее и да просперира, тя трябва да утвърди своята национална идентичност и да осъзнае, че свободата не е даденост, а ежедневно извоювана победа. Националната ни сигурност не може да бъде заложник на икономически зависимости или на страх от големи сили. Всяко поколение има своята съдбовна мисия – нашата е да защитим това, което предците ни са ни оставили, и да осигурим бъдеще за идните поколения.

Свободата и достойнството са по-ценни от илюзорните обещания за „братска помощ“. Историята ни е научила, че всеки път, когато сме предавали своя суверенитет в чужди ръце, сме заплащали с кръв, разрушение и духовно падение. Днес сме изправени пред същото изпитание. Изборът е наш – ще продължим ли напред с гордо изправена глава, или ще позволим на миналото да ни погълне?

Да помним думите на Христос: „Познайте истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32). Истината е, че свободата ни зависи от нас самите. Нека бъдем достойни за нея.

Лалю Метев, 23 февруари 2025 г.