Украйна – война на волята и отказ от компромиси

Събитията, които се разгръщат на геополитическата сцена днес, са не просто поредица от военни, дипломатически и политически решения, а резултат от дълбоки исторически процеси и цивилизационни сблъсъци. В този контекст, действията на партия „Израждане“ и реакцията на българските институции трябва да бъдат разглеждани не като изолирани феномени, а като симптоми на една по-широка тенденция – кризата на демократичните институции в Източна Европа и влиянието на реваншистки сили върху тях.

Кремъл отдавна използва различни инструменти на „хибридната война“ – дезинформация, културно влияние и вътрешнополитически разкол, за да отслаби Европа отвътре. Акциите на „Израждане“, които целят саботиране на европейските интеграционни процеси и внасяне на разкол в обществото, са поредното проявление на тази тактика. Те не само засилват вътрешните противоречия в България, но и представляват част от по-голямата стратегия на Москва да дискредитира НАТО и ЕС, като насажда съмнения в тяхната ефективност и единство.

Едновременно с това, неадекватната реакция на българските институции показва липсата на реална стратегическа визия за противодействие на подобни провокации. Правителството и органите за сигурност изглеждат неспособни да формулират ефективен отговор на хибридните заплахи, което поставя страната в уязвима позиция спрямо геополитическите процеси в региона.

Приемането на декларацията на Народното събрание за „неучастие във военни действия“ в Украйна също се вписва в тенденцията за вътрешна политическа нестабилност и стратегическо късогледство. С този акт българските депутати не само се поддадоха на популистки натиск, но и подкопаха ролята на България в международния ред. България исторически е била част от европейската отбранителна архитектура, а сега се самоизолира, подкопавайки доверието на съюзниците си.

Освен това, подобни декларации създават опасен прецедент – държави, които се възприемат като ненадеждни партньори в рамките на НАТО и ЕС, могат да бъдат пренебрегнати в ключови стратегически решения, особено в контекста на сигурността в Черноморския регион.

В реториката на Доналд Тръмп ясно личи тенденция към опростяване на сложни геополитически процеси чрез анахронични сравнения. Смесването на Ялтенската конференция от 1945 г. със съвременните събития в Украйна е показателно за повърхностния му подход към международните отношения. Исторически, Ялта бележи преразпределението на сферите на влияние в Европа след Втората световна война – но днес подобно разделение е невъзможно без фундаментално нарушаване на установения международен ред.

От друга страна, реалната ситуация на фронта показва разминаване между реториката на прокремълските среди и фактите. Русия, която традиционно разчиташе на собствен военно-промишлен комплекс, днес е принудена да внася боеприпаси от Северна Корея и дронове от Иран, което свидетелства за изчерпване на ресурсите ѝ. В същото време, Украйна е развила автономен военно-промишлен сектор, произвеждащ стотици хиляди дронове месечно, което радикално променя динамиката на войната.

Докато САЩ все още са основен фактор в подкрепата за Украйна, Европа разполага с достатъчен икономически и военен капацитет, за да компенсира евентуално намаляване на американската помощ. Проблемът е, че липсват лидери с ясна визия за европейската отбрана и стратегическото позициониране на континента в глобалната система. Германия и Франция, които традиционно са двигатели на европейската интеграция, демонстрират колебливост и несигурност, което допълнително отслабва позицията на ЕС.

В този контекст, Украйна продължава да се бори не само на бойното поле, но и на дипломатическия фронт. Киев вече ясно даде да се разбере, че няма да приеме никакво примирие, което не съответства на националните му интереси и военни възможности. Исторически, компромисите с агресор, който не признава суверенитета на дадена държава, рядко водят до устойчив мир. Това е урок, който Украйна и западните ѝ партньори изглежда са усвоили, но който все още остава неразбран в определени политически кръгове в България и други държави с проруски настроения.

Геополитическата реалност на съвременния свят изисква дълбока историческа осъзнатост и стратегическо мислене. България, като част от европейската общност, не може да си позволи да бъде пасивен наблюдател в тази трансформация. Нейната роля трябва да бъде активна и съобразена с принципите на сигурността и стабилността, които са в основата на европейската цивилизация. В противен случай, рискуваме да се окажем периферна и маргинализирана държава, неспособна да защитава нито националните си интереси, нито демократичните ценности, които исторически са формирали идентичността ни като част от европейското семейство.

Лалю Метев, 25 февруари 2025 г.