КС, ЦИК и прокурорската намеса

Анализът на събитията, свързани с изборите и прокурорската намеса, поставя сериозни въпроси относно правната и институционалната сигурност в България, както и за ефективността на процесите, които регулират изборите. Както подчерта председателят на Конституционния съд (КС) Павлина Панова, реакцията на прокуратурата — искането за подробни документи и обстоятелства по висящото дело — буди основателни съмнения и създава усещане за неяснота, а дори и за възможен натиск върху независимия съдебен орган.

Панова отбелязва, че Конституционният съд се намира в изключително трудна ситуация, тъй като се създава впечатление, че прокурорската проверка, започнала още преди завършването на делото по изборите, цели да постави под въпрос не само дейността на съда в процеса на проверка на доказателства, но и цялостната му независимост. Липсва обяснение защо исканията на прокуратурата за документация, свързана с експертизи и вътрешни процедури на съда, трябва да бъдат обосновани, като основната цел на тези искания не е проверка на изборните резултати, а на самия процес на работа на съда.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че действията на прокуратурата съвпадат със сигналите за липсващи бюлетини в седем секции, което добавя допълнителен контекст към исканията за документи. Конституционният съд поставя въпроса защо се изискват документи за самата работа на съда по време на висящото дело, когато основният проблем изглежда да е свързан със съхранението и обработката на изборните книжа. Исканията на прокуратурата изглеждат не само неясни, но и несъразмерни, като не предлагат пряка връзка с проблема с липсващите бюлетини.

Независимо от отказа на Конституционния съд да предостави исканите документи, последните му изявления ясно показват сериозността на ситуацията. Съществува усещането, че прокуратурата не само извършва проверка, но и цели да изгради предварително становище относно самия процес на събиране и проверка на доказателства в рамките на съдебния процес. Това поставя под въпрос не само институционалната независимост на Конституционния съд, но и цялостната ефективност на правосъдието в България.

Ситуацията е изключително сериозна, тъй като поставя на изпитание не само процедурните принципи, но и правовия ред, на който се основава функционирането на държавата. Ако се създаде усещането за натиск върху независимия съд, това сериозно подкопава общественото доверие в правосъдието и в институциите, които трябва да гарантират законността. Без ясни обяснения какво точно изисква прокуратурата, действията на институциите не отговарят на обществените очаквания за доверие в тях в такива чувствителни ситуации.

Представителите на Конституционния съд също изразиха съмнение относно ефективността на сътрудничеството между ЦИК, „Информационно обслужване“ и прокуратурата, като подчертаха, че липсата на синхрон в техните действия забавя не само работата на съда, но и процеса на установяване на действителността на изборите. В този контекст се засилва усещането, че институциите в България не само не работят ефективно заедно, но и че съществуват елементи, които се прикриват или целенасочено забавят разкриването на истината.

Анализът на събитията, свързани с изборите и липсващите бюлетини, разкрива сериозни несъответствия в процеса на гласуване и преброяване, които пряко засягат демократичния процес. Проблемът с „откраднати гласове“, които не само са извънредни, но и сериозно подложени на съмнение от всички участващи институции, изисква задълбочен и отговорен анализ.

В началото на случая заместник-председателят на ЦИК Росица Матева съобщава, че липсващи бюлетини са били открити след официалната проверка от Конституционния съд. Въпросните 780 гласа, които вероятно са били подменени или неправомерно изключени от изчисленията, се оказват основен елемент в разплитането на проблема. Възниква въпросът: защо Конституционният съд не беше своевременно сезиран, и защо не бе изготвен официален доклад по случая? Може ли да се доверим на оценките на съда, когато става въпрос за решения с такова значение за изборния процес?

Наблюденията на професор Красимир Калинов подчертават липсата на адекватна реакция от страна на Конституционния съд в моментите, когато е трябвало да се вземат решения относно секциите с липсващи бюлетини. Ясно е, че изборите се оказаха не само предизвикателство, но и повод за съмнение относно правилността на целия процес. Както той посочва, изборите, протекли при многобройни нередности, следва да бъдат разглеждани като частично или напълно незаконосъобразни.

Възможността за манипулации с гласове и липсата на отговорност за подобни действия поставят под въпрос ефективността на съществуващата правна рамка. Това нанася тежък удар върху доверието на гражданите в изборната система, като много от тях започват да вярват, че резултатите могат да бъдат манипулирани в полза на определени обществени и политически интереси. Сигналите за „откраднати гласове“, изчезнали бюлетини и несправедливо изключване на партийни представители от парламента са симптоми на сериозни структурни проблеми, които изискват незабавно разкриване и коригиране.

Само след като тези проблеми бъдат разгледани в пълния им мащаб, ще може да се предприемат адекватни мерки за възстановяване на доверието в изборния процес. Това изисква не само промени в институционалните механизми, но и създаване на ефективни механизми за контрол, които да гарантират, че изборите ще бъдат не само справедливи, но и прозрачни.

Въпросът не е само дали изборите ще бъдат касирани, а как ще бъдат отстранени тези сериозни дефекти в системата. Важно е да не се допуска прехвърляне на отговорността от една институция на друга, без да се понесат реални последствия за тези, които са допуснали тези манипулации. Изборите са не само част от политическата ни система, но и от правото на всеки гражданин на честен и демократичен вот. Защитата на това право е от основно значение.

В заключение, случващото се изисква не само анализ, но и сериозна обществена дискусия относно бъдещето на правната и институционална структура в България. Независимостта на Конституционния съд е основополагаща за функционирането на демокрацията и правовия ред в страната. Всяка намеса, която подкопава тази независимост, е не само юридически проблем, но и социален, тъй като поставя под съмнение доверието в самата държава.

Какво стои зад безпрецедентното изявление на съдия Павлина Панова? Съществува ли опасност от конституционен преврат?

Изявлението на председателя на Конституционния съд, Павлина Панова, предизвиква сериозни притеснения за подкопаване на основни принципи на правосъдието и разделението на властите. Според адвокат Велислав Величков, то може да се разглежда като сигнал за „преврат“, който блокира нормалното функциониране на съда. Величков подчертава, че Конституционният съд е последната инстанция по въпросите на изборите и тълкуването на Конституцията, и ако други държавни органи се намесват в процеса, това не само че е нецелесъобразно, но и опасно за демокрацията.

Ситуацията се усложнява допълнително, когато прокуратурата започва разследване, след сигнал от Информационно обслужване, което преди това отказа да предостави документи на съда. В същото време прокуратурата игнорира сериозни изборни нарушения, включително фалшификации и купуване на гласове, а се фокусира върху действията на народните представители. Това поставя под въпрос не само независимостта на Конституционния съд, но и основите на правовия ред в България.

Подобни действия разкриват опасността от политическа намеса в съдебната власт и заплахата от подкопаване на демократичните институции. Ако не реагираме категорично, рискуваме да се озовем под контрола на произволни политически сили, което би означавало загуба на независимостта на правосъдието и нарушаване на основните принципи на правото.

През последните 12 часа абсурдността на събитията в България е достигнала ново неприемливо ниво. В национално обръщение председателят на Конституционния съд, съдия Павлина Панова, алармира за опит за намеса в независимостта на съда. Тя изрази загриженост, че действията на други държавни органи се използват за подкопаване на основните принципи на правото и разделението на властите.

В този контекст, Информационно обслужване, ръководено от г-н Филипов, внезапно се „съгласява“ да предостави данни на съда, въпреки че първоначално отказа. Това поставя въпроси за мотивите на този орган. Междувременно, народните представители от ППДБ настояват всички документи по делото да бъдат публични, за да се успокои общественото напрежение и Конституционният съд да вземе решение.

Още по-стряскаща е ситуацията, когато прокуратурата, ръководена от г-н Сарафов, започва разследване по сигнал от Информационно обслужване, което преди това се опита да възпрепятства решението на съда. В същото време, прокуратурата пренебрегва сериозни изборни нарушения – като фалшифицирани протоколи и купуване на гласове – и се фокусира върху народните представители и тяхната жалба.

Това е явен опит за натиск върху съдебната система и подкопаване на правовия ред. Ако не реагираме категорично, рискуваме да загубим независимостта на правосъдието и да се окажем под контрола на произволни политически сили. Сега е моментът да защитим Конституционния съд и основите на демокрацията в България, като категорично отхвърлим всеки опит за подкопаване на правовия ред.

Лалю Метев, пр. юр., 11 март 2025 г.