Добро утро, Българийо! Или по-скоро – добро утро на онези, които още не са заспали в летаргията на безразличието.

Какво става днес ли? Същото, което се случва всеки ден – бавно, методично и почти художествено разрушаваме страната си. Внимателно, като истински майстори на самоунищожението, заличаваме миналото, окарикатуряваме настоящето и съсипваме бъдещето.

Заветът на забравените (или „Преспиване с национален нихилизъм“)

България, милата ни България, не е просто „потънала в мрак“, тя сама държи свещта и радостно я доближава до барутния си погреб.

• Свободата и независимостта? Купени с кръв, продадени за постове и фондове.
• Идентичността? Културен аксесоар, носен при нужда.
• Честта и достойнството? В музей, в архива, но не и в Народното събрание.

Някой ще каже – „ама не всичко е толкова зле“. Разбира се, не е. Още не сме се самозапалили колективно.

Българският гений: Как да си съсипеш държавата в три лесни стъпки

1. Предай всичко, което ти е оставено – героите на миналото умират два пъти: веднъж физически и веднъж, когато ги превърнем в бутафорни портрети по училищните стени.
2. Изпразни от съдържание онова, което звучи добре – „демокрация“ означава да избираш между различни нюанси на едно и също разочарование.
3. Скарай се с всички, за да не се обединим никога – защото народ, който не може да се обедини, е по-лесен за манипулиране от дете с шоколад в ръката си.

Но чакайте – не е ли време да извикаме „Достатъчно!“?
Разбира се. Викаме го на всеки протест, в коментарите във Facebook, на чашка ракия в петък вечер.
Но после? После пак заспиваме.

Истината е проста – никой няма да дойде да ни оправи. Нито от изток, нито от запад, нито пък поредният „спасител“.

България е ранена, но не е умряла. Въпросът е: ще я оставим ли да си отиде, или ще я събудим от комата?

Историята ни е пълна с възходи и падения – но дали този път ще изберем да бъдем главните герои, а не просто статисти в собствения си разпад?

Лалю Метев, 12 март 2025 г.