Случаят с партия „Величие“ и разминаванията в изборните резултати разкрива тревожни пропуски в организацията и контрола върху изборния процес. Макар и малка по численост, разликата от 21 гласа, която първоначално лиши формацията от парламентарно представителство, в комбинация с установените 32 неотчетени гласа, поставя под въпрос точността на отчитането на вота и принципа на равнопоставеност на политическите субекти.

От конституционна гледна точка казусът засяга три основни принципа:

1. Прозрачността на изборния процес – Конституционният съд (КС) е органът, който следи за законосъобразността на изборите. След като самият той установява несъответствия и иска преизчисление, логично е държавните институции да му съдействат. Вместо това „Информационно обслужване“ не изпълнява разпореждането, а подава сигнал до прокуратурата, която изземва материалите и забавя процеса. Това поражда съмнения за институционална намеса, която може да накърни доверието в изборната система.
2. Равнопоставеността на участниците – Ако разминаванията в отчетените гласове се отразят върху крайния изборен резултат, това би било съществено нарушение на избирателните права на засегнатите кандидати и партии. Възниква въпросът дали подобни пропуски са случайни или резултат от системен дефект в организацията на вота.
3. Правото на гражданите на честни избори – Демокрацията изисква всеки глас да бъде отчетен коректно. Независимо дали става въпрос за „Величие“, ГЕРБ, ДПС-Ново начало или друга партия, дори един неправомерно елиминиран вот е удар по демократичния процес.

• Липса на институционална отговорност – ЦИК твърди, че не е възпрепятствала КС, но същевременно не е осигурила своевременно яснота по въпроса. Действията на „Информационно обслужване“ също изглеждат противоречиви – от една страна, те твърдят, че са предали материалите на прокуратурата, а от друга, уточняват, че оригиналните протоколи не са били предадени.
• Популистко поведение на политическите партии – Изказвания като тези на Хамид Хамид („кой скри, кой открадна и кой изяде бюлетините?“) насочват вниманието към сензационни твърдения, вместо към реално търсене на отговорност. Вместо конструктивен дебат за подобряване на изборния процес, сме свидетели на политическа разправия и взаимни обвинения.
• Обществено доверие в демократичния процес – Всяка подобна криза разклаща доверието на гражданите в изборите. Ако няма категоричен и навременен отговор на въпроса за реалните резултати, това ще създаде опасен прецедент за бъдещи избори и ще даде основание за недоверие в институциите.

Партия „Величие“ не успя да премине 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание (НС), като ѝ липсваха едва 21 гласа. Впоследствие обаче се установи, че 32 нейни гласа не са били отчетени. Това разкри директорът на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов по време на изслушване в парламента. Остава неясно дали окончателното преизчисляване на резултатите ще доведе до промяна в разпределението на мандатите.

До изслушването на Ивайло Филипов се стигна, след като в понеделник вечерта председателят на Конституционния съд (КС) Павлина Панова направи безпрецедентно обръщение към нацията по БНТ. Тя алармира за опити да се възпрепятства работата на съда по делото за законността на парламентарните избори от октомври 2024 г.

КС установи съществени разминавания между реалните и отчетените резултати в част от проверените секции и възложи на Централната избирателна комисия (ЦИК) да преизчисли вота, а на „Информационно обслужване“ – да нанесе корекциите. Вместо да изпълни указанията, държавната компания подаде сигнал до прокуратурата, която иззе изборните материали, фактически блокирайки процеса.

Филипов съобщи пред депутатите, че в седем проблемни секции липсват общо 780 гласа. Освен за „Величие“, разминавания са установени и за други партии:

• „ДПС-Ново начало“ – 242 гласа (основно в една секция в Старозагорско)
• ГЕРБ-СДС – 134 гласа
• „Възраждане“ – 103 гласа
• „Продължаваме Промяната – Демократична България“ – 92 гласа (основно в секция в столичния район „Триадица“)
• „БСП-Обединена левица“ – 55 гласа
• „Има такъв народ“ – 35 гласа
• МЕЧ – 33 гласа
• Алианс за права и свободи – 13 гласа

„На видеонаблюдението ясно се вижда, че в прозрачните урни в тези 7 секции има и хартиени, и машинни бюлетини“, заяви Филипов. Той допълни, че е подал сигнал до прокуратурата, защото според него ситуацията компрометира изборния процес.

Пред депутатите беше изслушана председателката на ЦИК Камелия Нейкова, която категорично отхвърли обвиненията, че комисията е възпрепятствала работата на КС. „От самото начало оказваме пълно съдействие на съда“, заяви тя.

Нейкова разкри, че в понеделник ЦИК е получила писмо от „Информационно обслужване“, в което се твърди, че всички документи по делото са предадени на прокуратурата. Малко по-късно обаче самата компания на практика опроверга това твърдение, уточнявайки, че не е предоставяла на прокуратурата оригиналните протоколи, изпратени от КС.

Междувременно „Информационно обслужване“ поиска удължаване на срока за обработка на данните, като се аргументира с инсталирането на нов сървърен софтуер. В отговор ЦИК предостави всички необходими протоколи и флашки, за да може процесът да продължи.

Представители на „ДПС-Ново начало“ настояха депутатите да изслушат експертите, работили по конституционното дело. Според Хамид Хамид единствено те могат да разкрият „кой скри, кой открадна и кой изяде бюлетините“. Той стигна още по-далеч, отправяйки остри нападки към председателката на ЦИК Камелия Нейкова и настоявайки за нейната оставка.

„Аз не разбрах, г-жо Нейкова, къде са изчезналите бюлетини? Участвате ли в схема за вкарване на „Величие“ в парламента?“ – попита Хамид, засилвайки напрежението в залата. Изказването му предизвика бурни реакции, а журналистката Полина Паунова от „Капитал“ го определи като „недостойно за депутат“.

„Информационно обслужване“ трябва да приключи повторното въвеждане на данните до сряда в 9:00 часа. В същото време общественото напрежение се засилва, а политическите лидери продължават с взаимните обвинения. Дали „Величие“ ще прескочи изборната бариера и ще влезе в парламента, ще стане ясно след окончателното обобщаване на резултатите.

Извод: Моментната политическа ситуация е безпрецедентна и разкрива сериозни недостатъци и неправомерности, които водят до загуба на доверие в избирателната система и функционирането на държавните институции. Основният проблем произтича от забавено и нееднозначно изпращане на данни от „Информационно обслужване“ към ЦИК, което поставя под въпрос както самите резултати от изборите, така и липсващите бюлетини и непълнотите в отчетите.

Неизпълнение на институционални задължения: Ако данните, подадени от „Информационно обслужване“, не съвпадат с тези на Конституционния съд, това може да доведе до оспорване на изборните резултати и да постави под съмнение правото на глас на гражданите и самата коректност на изборния процес.

Правен механизъм за проверка: Процесът на проверка на данните и последващото препращане на резултатите към Конституционния съд е от съществено значение, но в същото време поставя под съмнение ефективността на съществуващите контроли и възможността за манипулиране на изборния процес. При съмнения в резултатите, Конституционният съд има ключова роля в осигуряването на справедливост и прозрачност.

Недобросъвестност и липса на отговорност: Коментарите на председателя на НС, Наталия Киселова, отправят сериозни обвинения за умишлено неизпълнение на задължения, което налага морална отговорност на избирателните органи и техните служители. Липсата на отчетност и възможността за манипулации с изборните резултати подкопават доверието в държавните институции и демократичните процеси.

Етика на публичната служба: Тези събития поставят въпроса за етиката в публичната служба, особено що се отнася до отговорността на тези, които управляват изборния процес. Правните и етичните стандарти изискват пълна прозрачност и отговорност, за да се гарантира, че волята на гражданите ще бъде адекватно изразена и отчетена.

Обобщение: Ситуацията е сериозна както от конституционно-правна, така и от морално-етична гледна точка. Кризата с изборните резултати и обвиненията за умишлени пропуски в работата на институциите налагат спешно разглеждане на съществуващите механизми за проверка и контрол. На първо място стои възстановяването на доверието в избирателния процес и осигуряването на максимална прозрачност и отчетност от страна на тези, които управляват и контролират този процес.

Лалю Метев, пр. юр., 12 март 2025 г.