Катастрофичен анализ на парламентарния абсурд

Бай Ганьо вече не просто организира избори – той разпитва и държи сметка на експерти с десетилетия опит, чиято единствена „вина“ е, че разкриха изборните нарушения. И така, скъпи зрители на театъра на абсурда, днешният акт от пиесата „Демокрацията е в опасност, но не питайте защо“ завърши с бурни овации – но не за експертите, които преброиха гласовете, а за онези, които се правят, че не разбират числата.

Този разказ има всичко – Бай Ганьо в ново амплоа, избори като циркова арена, а „магията“ – добре познатите ни изборни трикове. Държиш тона на границата между сатиричното и апокалиптичното, което пасва на актуалния български политически пейзаж.

Но дали Бай Ганьо наистина е магьосник? Или просто умело използва древното правило: „Когато фактите не ти изнасят, обвини огледалото, че лъже“?

Ето как работи магията:

1. „Изборни чудеса“ – от урни с бездънни гласове до невидими протоколи. Вълшебната дума: „техническа грешка“.
2. „Куфарчето с фокуси“ – натъкмяване на списъци, сигнали до прокуратурата (но само срещу неудобните) и класическата илюзия: „Всичко е законно!“
3. „Магията на заетостта“ – винаги няма време, но има оправдания. Политическата реторика: „Аз работя за народа, но народът не разбира това.“

Финалът е ясен – народът започва да си задава въпроси, да гледа зад завесата, да се съмнява. А магията работи, само докато публиката вярва в нея.

Дали този спектакъл ще продължи? Зависи. Ако зрителите си тръгнат, илюзионистът ще остане сам на сцената – с празно куфарче и без аплодисменти.

Събуждаш се една сутрин, прекарваш десетилетия в изучаване на числа, модели и вероятности, а после осъзнаваш, че най-опасният престъпник в страната си ти. Не си откраднал, не си убивал, просто си броил бюлетини. Но не както трябва – защото „правилното“ броене означава да включиш и несъществуващите гласове, а празните чували да са пълни поне с ентусиазъм.

Вместо да изчакат заключението на Конституционния съд, депутатите решиха, че е по-добре да проведат разпит на хората, които броиха гласовете. Този демократичен разпит се проведе в обстановка, в която едните цитираха прокуратурата, другите цитираха себе си, а вещите лица цитираха... Изборния кодекс.

Резултатът? Шок и ужас – експертите са броили правилно! Но как може това да е вярно, когато самата истина не се вписва в удобния наратив? Затова логиката трябва да бъде преобърната: математикът лъже, законът е погрешен, а бюлетините са се самоунищожили в чувалите – очевидно по волята на някакъв зъл гений.

Сред новите доказателства, които разтърсиха парламента, бе съдържанието на някои от изборните чували. Вместо бюлетини, там бяха открити фенер, кибрит и запалка – очевидно комплект за оцеляване в тежки условия. Ако добавим и една тенджера, бихме могли да организираме "Survivor: Изборен кодекс edition", където победителят ще бъде този, който успее да разбере логиката на изборния процес.

И така, скъпи зрители на демократичния спектакъл, днешният епизод на „Изборна сага: Кой брои и защо няма за какво?“ ни предлага неочаквани сюжетни обрати, драматични диалози и сюжет, достоен за антиутопия на Джордж Оруел, ако Оруел беше български депутат.

Някъде между „1984“ и „Кафка в Багдад“, в нашия парламент се разиграва новаторски формат на демократично разследване – изслушване на вещите лица, които, за нещастие, са се осмелили да установят факти. Факти, които очевидно не са в полза на онези, които предпочитат бюлетините да се броят като магически карти на таро – разтълкувани според астрологичния прочит на изборния кодекс.

Естествено, ПП-ДБ твърдят, че това е безпрецедентен натиск – защото, разбира се, независимото вещо лице е най-големият враг на тези, които тълкуват правото като пластелин, който трябва да се моделира спрямо нуждите на деня.

Докато експертите обясняват, че математиката не е конспирация, а „0“ в клетка с бюлетини означава точно толкова бюлетини, някои депутати предлагат по-креативни интерпретации. Например:

• Станислав Балабанов (ИТН) решава, че проверяващите лъжат. Е, ако броенето на празен чувал като празен е „лъжа“, значи и физичните закони са под въпрос.

• Хамид Хамид (ДПС - Пеевски) пита защо никой не е сигнализирал за липсващите бюлетини. Проф. Красимир Калинов му напомня, че точно това са направили през януари. Явно, за някои хора демокрацията има забавено отразяване, като пропуснат мач по телевизията.

• Тошко Йорданов (ИТН) разгръща теорията на конспирацията: дали вещите лица не са нарязали бюлетините „на машинката, дето ги прави на саздърма“, и заменили вота на народа с две ножици? Не става ясно защо точно ножици – може би като символ на ампутираната ни изборна честност?

И докато всичко това се разиграва, Конституционният съд все още не може да вземе решение дали има основание за преразглеждане на изборния резултат. Защо? Защото в държава, където изборните документи пътуват с празни чували, а после някой пита „ама защо не ни казахте по-рано?“, истината е просто още един изгубен багаж в този политически терминал.

Ако трябва да извлечем философски урок от всичко това, то той е следният: най-сигурният начин да не загубиш изборите е да се увериш, че гласовете просто… изчезнат.

Дами и господа, седнете удобно, закопчайте коланите и се дръжте здраво – политическият лунапарк отново набира скорост! Днешният епизод на „Избори по български“ ни предлага нов вълнуващ атракцион – „Преизчисли си депутатите“.

Очевидно никога. Или поне докато някой не натисне правилния калкулатор. Вече не сме в ерата на бюлетини и протоколи – сега сме в дигиталния век, където един файл ту се появява, ту изчезва, а резултатите се „коригират“ в зависимост от нуждата на момента.

• 2204 секции са дали нови числа, които могат да разместят целия парламент.
• ЦИК приема, но не разбира как така бюлетини липсват, но пък има нови депутати.
• Конституционният съд е „почти готов“ с решението си – само дето чака официалния повод да го обяви.

Как така 1/6 от изборните секции могат да пренаредят парламента? Много просто – „една бюлетина съответства на един глас“, освен когато не съответства“. Нали знаете, математика и политика никога не са били приятели.

• Ако изчезналите бюлетини се появят – чудо!
• Ако гласовете не стигат – преизчисление!
• Ако някой загуби мястото си – демократично неразбиране!

В този процес истината не е важна, а крайният резултат. Някой винаги ще е недоволен, но важното е онези с властта над числата да са доволни.

Народът се чуди – ако депутати си тръгнат, това значи ли, че не са били законно избрани? И ако не са били – тези няколко месеца какво правиха? Гласуваха закони, даваха интервюта, заемаха постове – и сега изведнъж... ги няма?

Но нека бъдем честни – не е важно кой ще бъде в парламента, важно е дали това ще промени нещо. Ако очаквате нови лица да донесат нов морал, нова визия и нова отговорност... спомнете си, че говорим за българския парламент.

Историята ни учи, че избори се печелят не с бюлетини, а с контрол върху преброяването. А щом сега сме в етап „преизчисление“, значи не просто броенето е било съмнително, а цялата система е една голяма, клатеща се въртележка.

Парламентът днес е такъв, утре друг, но основният проблем си остава – докато гражданите приемат тези цифрови фокуси като неизбежност, магията ще продължава.

И така, седнете отново, пригответе се – предстои следващото преизчисление!

Лалю Метев, 12 март 2025 г.