МЕЧ обявява стачни действия и гражданско неподчинение от сряда

„Наталия Киселова извърши безпрецедентен акт. Това, което тя изчете от трибуната на Народното събрание, няма никаква правна стойност. Парламентарната група на МЕЧ не се е разпадала – днес тя трябваше да бъде попълнена до 11-членен състав, но Киселова възпря двама наши депутати да положат клетва“, заяви лидерът на МЕЧ Радостин Василев на импровизиран брифинг пред парламента.

„Още в сряда тя определи петък като ден за клетва, но час преди това обяви, че ПГ на МЕЧ се е разпаднала. Това решение е абсолютно незаконосъобразно, взето еднолично и под външен натиск от БСП, ИТН и ГЕРБ. То не може да породи правни последици“, подчерта той.

Василев категорично заяви, че никой не е напускал МЕЧ и че групата не може да бъде „пробита“. По думите му, фактът, че двамата депутати не са положили клетва в рамките на една седмица, не дава основание на председателя на парламента да прекрати съществуването на групата.

„В случая нямаме напуснали народни представители, а такива, които все още не са се заклели. Това е срам и позор! Наталия Киселова трябва незабавно да подаде оставка! Никога няма да позволя тя отново да заеме трибуната на Народното събрание“, категоричен беше председателят на МЕЧ.

Партията ще подаде сигнал до прокуратурата срещу Киселова за превишаване на правомощия, като според Наказателния кодекс подобно деяние се наказва с лишаване от свобода от 1 до 8 години.

„МЕЧ обявява стачни действия и гражданско неподчинение от сряда. Ако това незаконно решение не бъде преразгледано, ще считаме действията на председателя на парламента за умишлен саботаж. Виждаме как един човек, обслужващ интересите на организирана престъпна група, водена от Тошко Йорданов, Бойко Борисов и Кирил Добрев, злоупотребява с властта си“, заяви Василев.

„Нито могат да ни купят, нито да ни уплашат, нито да ни откажат. Не могат да разбият МЕЧ и затова прибягват до най-долнопробните методи, за да разпаднат групата ни“, заключи той.

Анализ на казуса през призмата на Конституцията,
законността и действащото право

Конституционен и правен контекст

Казусът засяга основни принципи на парламентарното право, правния статут на народните представители и функционирането на парламентарните групи в Народното събрание. Ключовите въпроси, които трябва да бъдат анализирани, са:

• Законността на решението за разпадане на ПГ на МЕЧ;

• Дали отказът да се допуснат двама депутати до клетва представлява превишаване на правомощия;

• Законосъобразността на предприетите ответни действия от страна на МЕЧ, включително стачни действия и гражданско неподчинение.

Според Конституцията на Република България, член 67, народните представители придобиват пълните си правомощия след полагане на клетва. Това означава, че без този акт те не могат да упражняват правата си като депутати. Въпросът дали парламентарната група се разпада при невъзможност двама народни представители да положат клетва, трябва да се анализира в контекста на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), който регламентира статута на парламентарните групи.

Член 15 от ПОДНС определя, че една парламентарна група престава да съществува, ако членовете ѝ намалеят под минимално изискуемия брой, който в повечето парламенти е пет депутати. Ако групата запазва поне този минимум, тя не може да бъде разпусната еднолично от председателя на парламента, а само при изрично предвидени в правилника обстоятелства, каквито тук не са цитирани.

Следователно, ако няма формално напуснали депутати, а само такива, които все още не са положили клетва, аргументът на председателя за разпускане на групата може да бъде оспорен като незаконосъобразен.

Действията на председателя на НС и възможността за превишаване на правомощия

Ако председателят на парламента самоволно е обявил разпад на ПГ на МЕЧ, това може да представлява нарушение на парламентарния ред и превишаване на правомощия, което би могло да има юридически последици. Възможните правни последици включват административно оспорване (пред Конституционния съд или чрез вътрешен парламентарен механизъм) и евентуална наказателна отговорност по чл. 282 от НК (злоупотреба с власт), ако се докаже умисъл за умишлено нарушаване на закона.

От друга страна, за да има основание за такова обвинение, следва да се установи, че председателят умишлено е възпрепятствал конституционните права на народните представители. Ако решението е взето въз основа на съществуващи норми или тълкувания, то би могло да бъде защитимо като акт на парламентарна процедура, а не на превишаване на властта.

Законността на стачните действия и гражданското неподчинение

Конституцията на Република България гарантира правото на стачка (чл. 50) и правото на гражданско неподчинение (чл. 44 и 45, свързани с правото на сдружаване и протест), но с определени ограничения. В конкретния случай, следва да се разгледат два аспекта:

Доколко стачката е приложима в парламентарен контекст?

В класическия смисъл стачката е инструмент на наетите работници срещу работодателя и не е характерен механизъм за народните представители. В този смисъл, „стачка“ на парламентарна група може да бъде символично политическо действие, но не и формален правен акт с последици за законотворческия процес.

Гражданското неподчинение и границите на законността

Ако „гражданското неподчинение“ на МЕЧ включва мирни протестни действия, това би било напълно законно. Ако обаче се стигне до блокиране на институции, отказ от изпълнение на законови процедури или действия, които нарушават обществения ред, това може да доведе до правни санкции.

Политически и правни изводи

✅ Решението за разпускане на ПГ на МЕЧ изглежда юридически съмнително, ако няма доброволно напуснали депутати, а само такива, които не са положили клетва.

✅ Председателят на парламента може да е превишил правомощията си, ако не е имал правно основание да обяви разпад на групата.

✅ Обявяването на „стачка“ и „гражданско неподчинение“ е политическо действие, което може да има обществена тежест, но не поражда преки правни последици за статута на парламентарната група.

✅ Сигналът до прокуратурата срещу председателя на парламента може да бъде правно оспорим, тъй като следва да се докаже умисъл и превишаване на правомощия.

Лично мнение: Казусът показва как политическите спорове в парламента могат да придобият институционален характер, при което юридическите аргументи често се смесват с политически мотиви. Дали решението на председателя на парламента е незаконосъобразно, ще зависи от тълкуването на парламентарния правилник и евентуалното сезиране на Конституционния съд. Възможно е случаят да доведе до прецедент относно критериите за разпад на парламентарна група и правомощията на председателя на Народното събрание.

Лалю Метев, пр. юр., 21 март 2025 г.