„Следва сръбският сценарий“: Партия МЕЧ обявява стачка и гражданско неподчинение

Политическата сцена у нас се нажежава, след като партия МЕЧ официално обяви, че преминава към стачни действия и гражданско неподчинение. Лидерите на формацията предупредиха, че страната може да се изправи пред „сръбския сценарий“ – серия от масови протести, блокади и институционален натиск, ако управляващите не се вслушат в исканията им.

Според изявлението на партията, решението е провокирано от „грубо погазване на демократичните принципи“ и „отказа на властта да се съобрази с волята на гражданите“. Лидерът на МЕЧ заяви, че действията им ще бъдат „цивилизовани, но категорични“, и призова всички недоволни граждани да се включат в протестите.

Очаква се в следващите дни партията да оповести конкретния план за протестни действия, а общественото напрежение да продължи да ескалира.

В 6:30 ч. сутринта – време, в което нормалните хора спят, а философите размишляват върху битието, – от парламентарната трибуна бе възвестено едно малко политическо апокалиптично събитие: парламентарната група на партия МЕЧ вече е просто спомен в стенограмите. Официално се „разпадна“, защото – о, ужас! – броят на депутатите ѝ се срина до сакралната деветка. Разбира се, няма как да не се направи аналогия със средновековните схоластични дебати за числото девет – символ на финалната завършеност, но и на очакваното прераждане. Дали партия МЕЧ ще възкръсне, или ще остане като политическа ектоплазма в архивите, предстои да видим.

Причината за тази политическа метафизика? Решението на Конституционния съд, което, подобно на някогашните декрети на византийските императори, разтърси основите на представителната демокрация у нас. Самуил Савов, който едва миналата седмица произнесе тържествената си клетва, реши, че депутатстването не е за него, и хвърли оставка. На негово място трябва да дойде Пламен Петков, но той явно е усвоил средновековната концепция за „божественото изчакване“ – не бърза, не се обажда, не смята за нужно да участва в този земен спектакъл. Илиян Илиев пък, следвайки стоическите принципи, реши, че няма нужда да се мъчи с депутатска заплата, а наследникът му Иван Иванов изпада в екзистенциално колебание – да поеме кръста на народния представител или да си остане у дома.

Докато тази драматургия се разиграваше, управляващите демонстрираха любимото си занимание – игнориране на реалността. Бюджетът? Приет, без излишни разисквания – защото диалогът е надценен. Прагът за регистрация по ДДС – върнат на 100 хил. лв., защото данъчната система е като неопределеността в квантовата механика – един ден е едно, друг ден е друго. Пощите? Трансформирани в универсални магазини! Очаквайте скоро пощаджийката да ви носи не само писма, а и кисело мляко, лютеница и – защо не – резервни части за трактора. Все пак държавата има амбицията да бъде всеобхватна, макар че единственото, което ѝ убягва, е правовият ред.

Ако си мислите, че това е достатъчно за един ден, има и бонус! Делян Пеевски – човекът, за когото дори в правните факултети няма единно становище дали е сенчест фактор или явление sui generis, – вече си има „човек“ в Конституционния съд. Неговото име е Орлин Колев, избран вместо Йонко Грозев – без много дебати, без аргументация, без дори опит за оправдание. Просто така, защото парламентарната арифметика е най-висшето математическо изкуство у нас.

За финал – управляващите си подариха 19 милиарда нов държавен дълг. От тях 7 милиарда са просто ей така, за „резерв“. В традицията на библейските притчи за десетте таланта, ние също се доверяваме на принципа „да се умножи богатството“, само че в случая – дългът. А за какво ще се ползват тези милиарди? Това не е въпрос, който простосмъртният избирател има право да задава.

Ако всичко това ви изглежда като абсурдна политическа гротеска – изчакайте още малко. Скоро ще видите кантар за сирене в пощата, а пощальонът ще ви го доставя заедно с няколко сметки и неизменното предизборно обещание за „по-добро бъдеще“.

P.S. Снимката, разбира се, е просто за разкош – защото „момчето работи за хората“. Кои хора, не се уточнява.

(по коментар на Стела Николова)