Братя и сестри в Христос, ученици на Платон, последователи на Августин и бедни наследници на Софроний! Човешката природа е склонна към грях, а грехът – към институционализиране. Днес сме свидетели не просто на разпад на държавността, но и на трансформация на политическия абсурд в нова теологическа догма. Заповядайте в храма на вселенската корупция, където олтарът е изграден от сделки, свещениците носят каскети, а богослужението се провежда в закрити заседания.

Първо действие: Титани на безсрамието

Партията на фалшивото „Възраждане” се яви на сцената с драматично предложение – да предадем държавата в ръцете на двама политически симбионти, на два образа, изваяни сякаш по метафизичните закони на Прокрустовото ложе: единият властелин на амнезията, другият – повелител на задкулисните сделки. Така тандемът Пеевски и Борисов ще застанат на кормилото не просто като обикновени властници, а като новозаветни наместници на съдбата народна, с благословията на църквата на вечната безотговорност. Амин!

Второ действие: Гешефтурата и светото беззаконие

Изпълняващият функциите като наследник на Светия християнсоциалист-патриот, когото съдбата ориса да бъде поставен начело на правоохранителната институция, се оказа не просто човек на закона, а пророк на безнаказаността. „Бог ще съди“, казват те, но безбожниците знаят, че във времето на каскетената теокрация земният съд се отлага в безкрайността, а правото се трансформира в геометрия на политическата изгодност.

Виждаме ново апостолско послание: „Върховенството на закона е илюзия, когато законът принадлежи на върховете.”

Трето действие: Финансовият постник от Сибир

Ето го и нашия нов-стар икономически гуру – след дълги години школуване сред сибирските дебри, той се завръща, за да заеме отново кормилото на държавния бюджет. Постничеството му бе тежко, но плодотворно – сега, зареден със свежи идеи за финансова аскеза, ще ни покаже как да живеем с малко, докато малцина живеят с много. Вместо в дрънголника, той получи престол в храма на държавното управление, защото истинските праведници в тази земя не са онези, които дават, а онези, които умеят да взимат.

Четвърто действие: Духовният банкрут на демокрацията

Президентът, който говори за сянката на задкулисието, а в същото време сам стои в здрача на собствената си неяснота, оплаква съдбата на държавата, докато ортаците Пеевски и Борисов дирижират управлението като опозиционни симфонисти в концерт за един народ и безкрайна заблуда. ДПС – вечното „ново начало“, ново само по козметичната си фасада, но старо като греха, продължава да изпълнява ролята на мистичния невидим диригент на властовата хармония.

Борисов се кълне в опозиция, докато управлява, а Пеевски отрича да управлява, докато налага решения. И тъй като фарсът трябва да се доизиграе, те периодично сменят ролите си в един безкраен спектакъл.

Финал: Да пазим здравето си, защото държавата е неизлечима

Хора, спасението е в бягството – не физическо, а интелектуално, духовно, нравствено. Държавата, така или иначе, върви към саморазрушение, превърнала се в пародия на самата себе си. Простотията и невежеството триумфират, а тези, които вярват, че могат да я „оправят“, вероятно не разбират, че всяко усилие за реформа се превръща в нов фарс. Останете здрави, защото здравето е единственото, което още можем да спасим. Всичко останало вече принадлежи на забравата.

Лалю Метев, 27 март 2025 г.