ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И РЕЛИГИОЗНАТА СВОБОДА

Решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по казуса с Българската православна старостилна църква (БПСЦ) и промените в Закона за вероизповеданията има значителни правни и конституционни последици. Този въпрос засяга ключовия баланс между суверенитета на държавата, правото на религиозните общности на регистрация и международните задължения на България по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Решението подчертава необходимостта националното законодателство да съответства на принципите за защита на религиозната свобода, залегнали в международните правни стандарти.

Юридически контекст и религиозна свобода

Свободата на мисълта, съвестта и религията е фундаментално право, защитено от член 9 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Всяко ограничение на това право трябва не само да отговаря на изискванията за необходимост в едно демократично общество, но и да бъде пропорционално на преследваната легитимна цел.

В решението по делото „Българска православна старостилна църква и други срещу България“ (жалба № 56751/13) ЕСПЧ установява нарушение на това право. Съдът категорично отхвърля аргументите на българските съдилища, че отказът за регистрация на БПСЦ е обоснован със сходство в имената и доктриналната идентичност с Българската православна църква (БПЦ). Според ЕСПЧ религиозните общности имат право на институционална идентичност, а държавата не може произволно да отказва регистрация въз основа на доктринални съображения. Това решение утвърждава принципа, че намесата на държавата в делата на религиозните организации трябва да бъде обоснована, пропорционална и съобразена с международните правозащитни стандарти.

Проблемите с реформата от януари 2025 г.

Новата реформа, която забранява използването на термина „православна“ в наименованията на религиозни организации, е в открито противоречие с установената съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Основните ѝ юридически недостатъци могат да се обобщят по следния начин:

Противоречие с член 9 на ЕКПЧ – В своето решение по делото „Българска православна старостилна църква срещу България“, ЕСПЧ постановява, че ограничения върху имената на религиозни организации са допустими само в случаите, когато съществува реална опасност от подвеждане на обществото. Това означава, че държавата не може произволно да ограничава използването на религиозни термини, ако те не водят до заблуда или злоупотреба с общественото доверие.

Нарушение на член 11 от ЕКПЧ (свобода на сдружаване) – Отказът за регистрация на религиозни общности на основание използване на определени термини води до потискане на правосубектността им. Това сериозно затруднява тяхното нормално функциониране, включително правото им да се организират, да разпространяват вярванията си и да осъществяват религиозни практики, което е в пряко противоречие с основополагащите права по ЕКПЧ.

Затрудняване на изпълнението на решенията на ЕСПЧ – България има безусловно задължение да изпълнява решенията на ЕСПЧ, включително тези, свързани с правата на религиозните общности. Въвеждането на новата правна рамка, която ограничава правото на регистрация на религиозни организации на основата на тяхното наименование, усложнява прилагането на съществуващите решения на съда. Това може да доведе до нови осъдителни решения, както и допълнителни санкции, включително финансови, които ще затруднят изпълнението на задълженията на България към международните институции.

Възможни последици за България

Ако законодателните изменения, свързани с регистрацията на религиозни организации, не бъдат преразгледани, България може да се сблъска с редица сериозни правни и политически последици:

Допълнителни осъдителни решения от ЕСПЧ – Неспазването на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) може да доведе до нови осъдителни решения срещу България. Това ще доведе до финансови санкции и ще задължи страната да изпълни решенията под международен натиск, което ще усложни отношенията ѝ с европейските институции и ще постави страната в позиция на правен дефицит.

Политически последици в рамките на Съвета на Европа – Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да предприеме по-строги мерки срещу България за неизпълнение на съдебни решения, което може да включва политически санкции, публичен осъдителен натиск и ограничаване на политическото участие на страната в ключови процеси в рамките на Съвета на Европа.

Конституционен спор в България – Новият закон може да бъде оспорен пред Българския Конституционен съд, ако се установи, че той противоречи на основните принципи на религиозната свобода и равнопоставеност. Това може да доведе до конституционен процес, в който да бъде оценена съвместимостта на новите регулации с Конституцията на България, което ще доведе до допълнителни правни и институционални трудности.

Правна препоръка

С цел да се избегнат сериозните правни и политически последици, България следва да предприеме следните действия:

Преразглеждане на законодателните изменения – Необходимо е да се преразгледат последните промени в законодателството, така че те да не водят до дискриминация спрямо нерегистрираните православни общности. Законодателството трябва да гарантира равенство на всички религиозни организации, без да поставя някои от тях в по-неблагоприятно положение в сравнение с други.

Въвеждане на алтернативен механизъм за регистрация – Следва да се създаде алтернативен механизъм за регистрация, който да позволява религиозните организации да се разграничават помежду си по ясни критерии, без това да води до ограничаване на свободата на вероизповедание. Този механизъм трябва да е прозрачен и да се базира на принципите на демократичността, правовата държава и равенството.

Използване на добри практики от други европейски страни – България може да се възползва от добри практики на други европейски държави, които успешно защитават исторически установената национална църква, като същевременно не ограничават правото на съществуване на други религиозни общности. Подобни подходи могат да бъдат полезни за гарантиране на баланс между защита на традицията и правата на религиозните общности.

Заключение

Настоящата ситуация поставя България в противоречие с нейните международни правни ангажименти. Макар държавата да разполага с правомощия за регулиране на религиозните организации, подобни ограничения следва да бъдат пропорционални, обосновани и съобразени с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека. Ако реформата от януари 2025 г. не бъде преразгледана, страната рискува не само допълнителни осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека, но и засилен международен натиск, който може да доведе до финансови санкции, дипломатически последствия и вътрешноправни предизвикателства.

Лалю Метев, пр. юр., 29 март 2025 г.