Министерството на образованието и науката обяви въвеждането на задължително изучаване на предмета „Добродетели и религии“ от ПЪРВИ клас. Това поставя множество въпроси не само по отношение на същността на предмета, но и на неговото практическо прилагане и етично значение. Въпросът, който възниква пред нас, не е просто какво ще се учи, а какво ще бъде значението на този курс за формирането на личностните и духовни нагласи на младите хора в съвременното общество.

1️⃣ Учебниците и тяхната религиозна съобразеност
Българската православна църква вече е изготвила учебниците за предмета „Добродетели и религии“ за 1-ви до 12-ти клас, които са одобрени от МОН. Това осигурява, от една страна, съответствието на материалите с религиозните и етични норми на Църквата, но от друга страна поставя въпроса доколко това е достатъчно за съвременната образователна среда. Каква е истинската цел на този предмет? Дали тя е само да въведе децата в концепцията за добродетелността и етиката, или се цели и нещо повече – възпитание на младите хора в дух на религиозно разбирателство и съжителство в мултикултурна и многорелигиозна среда? Подготовката на учебниците е само началото – големият въпрос е как ще се възприеме и интерпретира този материал в класната стая, и как ще бъде формирано отношението на учениците към различията в религиозните и философските възприятия.

2️⃣ Забрана за религиозна пропаганда в училище
Законът категорично забранява религиозната пропаганда в образователната система, което поставя интересен парадокс. Какъв е смисълът на преподаването на „религии“ в училище, ако същевременно се забранява пропагандирането на религиозни учения? Това не води ли до необходимостта да се концентрираме върху добродетелността и етичните принципи, които религиите предлагат, а не върху самите религиозни учения? И ако е така, как ще се предотврати рисковете от повърхностно представяне на религиозните традиции? Наистина ли можем да извадим добродетелност и етика извън контекста на религиозните учения, които са техни корени и носители през вековете? Нещо повече, въпросът остава: дали това „абстрахирано“ преподаване няма да доведе до обезличаване на самото понятие за добродетелност, която е всъщност дълбоко свързана със специфичните религиозни и философски рамки?

3️⃣ Преквалификация на учители и недостатъчна подготовка
МОН поставя под въпрос капацитета на училищната система да осигури квалифицирани преподаватели по предмета. Няма обучени учители за този курс, което повдига сериозния въпрос за нуждата от преквалификация на учителите. Подготовката на учители, които да преподават в съответствие с етиката и религиозните учения, изисква не само дълбоки познания в съответните области, но и изключителни педагогически умения. Те трябва да са не само преподаватели по етика, но и водачи, които да обучават учениците на толерантност, разбиране на различията и културно многообразие. И тук възниква въпросът – доколко при такава преподготовка не съществува риск от изкривяване на целите на предмета?

4️⃣ Църквата като основен консултант по съдържанието на предмета
Ролята на БПЦ в процеса на разработването и преподаването на учебниците е не само важна, но и централна. Това поставя въпроса за възможния конфликт на интереси и изключителността на религиозната перспектива, която Църквата ще наложи. Ще бъде ли БПЦ единственият орган, който ще определя какви добродетели и етични норми трябва да се преподават? Може ли този курс да се разглежда като представител на всички религиозни и философски учения? Не рискуваме ли да създадем едностранчив курс, който да игнорира значението на други религиозни традиции, философски течения и възприятия? Това поставя нуждата от откритост и инклузивност в процеса на създаване на образователни програми, които трябва да обогатяват учениците, а не да ги ограничават.

❗ Няма да се преподава християнство или други религии
Това твърдение е особено значимо, защото поставя въпроса: защо изключваме всички религии от учебния процес? В съвременното глобализирано общество, където многообразието на религии и философски учения е не само неизбежно, но и необходимо, може би е добре да се възползваме от тази уникална възможност да преподаваме основни принципи на различни религиозни и философски учения. Защо не издигнем критичното мислене и разбирането на многообразието на религиозните традиции като основна част от образованието, което подготвя младите хора да живеят в съвременното многокултурно общество? Какво ще постигнем, ако затворим учебния процес изцяло в една религиозна или философска рамка? Няма ли това да породи нови форми на културни и религиозни предразсъдъци?

Преподаването на НЕрелигия
Понятието „нерелигия“ е изключително значимо и същевременно многозначно. Какво точно означава то в контекста на образованието? Ще се концентрираме върху моралните добродетели – любов, милосърдие, справедливост – но дали ще го правим без привързаност към конкретни религиозни учения и традиции? Тук възниква сериозният въпрос – може ли концепцията за добродетелност да бъде отделена от контекста на религиозните традиции, които са формирали основните етични принципи през вековете? Истинската духовност не е просто въпрос на морални ценности, а е интегрална част от религиозната практика, свързана с конкретни вярвания, символи и обреди. И ако целта е да се избегне всякакъв религиозен елемент, как ще се осигури, че тази абстракция няма да доведе до объркване или липса на дълбочина в разбирането на духовността и добродетелността?

Заключение
Образованието, което ще предлага предметът „Добродетели и религии“, трябва да намери внимателен баланс между уважението към религиозната свобода и необходимостта от формиране на етични нагласи в съвременното общество. Без значение как ще бъде реализиран предметът, той трябва да се стреми да бъде отворен и инклузивен, да формира у младите хора не само добро възпитание, но и разбиране на различията, толерантност и критично мислене. Тези ценности ще ги подготвят да бъдат отговорни и активни членове на обществото. Трябва да осигурим, че обучението ще отразява духа на взаимното уважение и съжителство между различни култури, религии и философски възприятия, като същевременно запазва дълбочината и автентичността на етиката и духовността, които водят към истинската добродетелност и човешко развитие.

Лалю Метев, 8 април 2025 г.