Презумпцията за невинност, закрепена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6, §2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, представлява неотменимо право на всяко лице, обвинено в престъпление. Нейната цел е да гарантира, че обвиняемият не се разглежда като виновен преди да е установена вина по безспорен начин и с влязла в сила присъда на независим съд.

Съответно всяка публична интерпретация, включително от страна на съдебни органи или медии, която предполага вина преди доказването ѝ, представлява нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ, съгласно практиката на ЕСПЧ – дело „Алане срещу Турция“ (Alanyurt v. Turkey, жалба № 48606/06) и „Матико срещу Словения“ (Matko v. Slovenia, жалба № 43393/98).

В този контекст, основанията на съда да остави в сила мерките за неотклонение спрямо Петков и Божанов – аргументирани чрез абстрактно твърдение за „влияние“ и „рискове за разследването“, без конкретни доказателства за действия, които препятстват органите на досъдебното производство – могат да се тълкуват като непропорционални и потенциално нарушаващи презумпцията за невинност.

Съдебният акт от Софийския градски съд визира обединение на обвинения срещу две лица – Кирил Петков и Божидар Божанов – които са юридически обособени както по фактическа обстановка, така и по правна квалификация. Въпреки това те са разглеждани в общо производство, което поражда съмнения за т.нар. „съдебна икономия“ с цената на процесуални компромиси.

➡️ Според чл. 216 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), отделянето или обединяването на дела следва да бъде мотивирано с оглед икономия на процесуални действия и избягване на противоречиви решения, но не и с цел укриване на доказателствена самостоятелност на обвиненията, както би могло да се предполага в случая с Божанов – формално привлечен като обвиняем, но де факто и потенциален свидетел по твърденията за натиск спрямо Йоловски.

а) Обвинението срещу Кирил Петков – принуда по чл. 143, ал. 1 от НК

Според обвинението Петков е упражнил психологически натиск (verbal coercion), за да принуди Йоловски да съгласува действията си с Божанов. В тази връзка следва да се подчертае, че чл. 143, ал. 1 от НК изисква деянието да бъде извършено чрез сила, заплашване или друго принудително въздействие, като водещ критерий е ограничаване на свободната воля на жертвата.

⚖️ Въпросът дали вербален натиск в рамките на политически разговор, дори и в остър тон, може да се квалифицира като престъпление от този вид, е изключително спорен. Тълкувателната практика на ВКС подчертава, че едва в случаи на реална, незаконосъобразна и конкретна заплаха за вреда, пряко насочена към волята на лицето, може да се приеме наличието на престъплението.

Освен това, липсата на преки доказателства, извън показанията на самия Йоловски и неговата съпруга, поставя под съмнение обективността на обвинението.

б) Обвинението срещу Божидар Божанов – злоупотреба със служебно положение (чл. 282 от НК)

В случая Божанов е обвинен в това, че е предал флашка с класифицирана информация на подчинен служител, като това действие според прокуратурата е дало предимство на определен икономически субект.

➡️ На първо място, за да е налице престъпление по чл. 282 от НК, следва да се установи: наличие на длъжностно качество; умишлено неизпълнение на служебни задължения или извършване на действие, което нарушава служебните задължения; настанал вредоносен резултат, включително възможност за настъпване на такъв.

⚖️ От изтеклата информация по делото не се установява доказано причиняване на вреда, нито наличие на преднамереност, както и дали действително е предадена класифицирана информация, съгласно чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, или става въпрос за вътрешна проектна документация без секретен характер.

Следователно липсва достатъчна фактическа яснота, за да бъде изградена правна увереност в състава на обвинението.

СГС мотивира отказа си да отмени гаранциите с риска Петков и Божанов да повлияят на разследването, позовавайки се на техните „широки връзки“ в администрацията и националната сигурност.

➡️ Подобни абстрактни аргументи не са достатъчни, за да се обоснове ограничаване на правото на защита и лична свобода, особено когато няма данни обвиняемите да са възпрепятствали разследването по какъвто и да е начин – условие, посочено и в тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., както и в практиката на ЕСПЧ – „Смирнова срещу Русия“ (Smirnova v. Russia, жалби № 46133/99 и 48183/99), където съдът подчертава, че всяка превантивна мярка трябва да бъде обоснована с конкретни доказателства за реален риск.

Фактът, че показанията на Йоловски, съдебни експертизи и други материали по делото са достъпни публично още преди изслушване в съдебна зала, поставя сериозни съмнения относно допустимостта и автентичността на доказателствата. Това може да компрометира не само хода на разследването, но и да наруши правото на справедлив процес по чл. 6, §1 от ЕКПЧ.

Обвиненията срещу Кирил Петков и Божидар Божанов, разглеждани през призмата на правната логика и принципа in dubio pro reo, изглеждат изградени върху неясни, недоказани и вероятно политически мотивирани твърдения. При липса на категорични доказателства за виновност, запазването на паричната гаранция и продължаващото медийно внушаване на вина може да се тълкуват не като правосъдие, а като инструмент за репутационен натиск.

Правната система следва да гарантира, че всеки обвиняем ще получи справедлив процес, в който неговите права няма да бъдат нарушени под предлог за „предпазване на разследването“ или „обществен интерес“, когато тези основания не са подкрепени с реални и конкретни факти.

Лалю Метев, пр. юр., 13 април 2025 г.