Богохулството на другаря Борисов мина всякакви граници! 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи изявление в парламента на Велика сряда — деня, в който се обсъждаше вотът на недоверие към правителството — и обясни защо според него Великден е най-светлият празник и „се намираме в най-хубавите дни на християнската религия“. В типичния си стил той разказа за страданията на Христос със следните думи:

„Великден за мен е най-светлият празник, защото нашият Господ са го мъчИли по най-отвратителния начин — тръни му забивАли в главата, пирони в ръцете, вързАли го на дървото, на кръста. И когато всички се отрекли от него, изведнъж се показАл отгоре и казал: ‘Ту-туу’. Даже накарАл Тома Неверни — понеже имал много дупки от пироните — и му казал: ‘Добре, избери си една, мушни си пръста, да видиш, че има, ама само в една, нема да ме мушиш нали по цялото тяло’...“

„Някак си това е толкова валидно и за нашите нрави, че аз затова този празник ми е някак си най-хубавото, което може да се случи“, каза цинично Борисов, докато на фон се чуваха също толкова неуместни подхилквания от страна на парламентарни журналисти зад кадър.

Това изказване на Бойко Борисов, особено направено на Велика сряда — свещения ден, отбелязващ последните стъпки от страданията на Христос преди Разпятието — може с основание да бъде възприето като богохулно, вулгарно и лишено от нужното благоговение към основополагащите християнски истини.

Използването на изрази като „забивАли му тръни в главата“, „вързАли го на дървото“, „казал: ‘Ту-ту’“, и дори гротескната препратка към Тома Неверни – „мушни си пръста, ама само в една“ – превръщат една от най-сакралните сцени в цялото християнство в неуважителен и почти пародиен разказ, който граничи с кощунство. Това е не просто неуместен тон — това е дълбоко неразбиране (или неуважение) към духовната тежест на страданията на Христос и към чувствителността на вярващите.

Подобен език, особено в публична институция като Народното събрание, и от човек, заемал най-високия държавен пост, свидетелства не само за липса на религиозна култура, но и за сериозен дефицит на етически усет към времето, мястото и стойността на словото.

Да се говори така за Христос в момент, когато християнският свят съпреживява Неговото страдание и мъчителен път към Голгота, е равнозначно на риторично оскверняване. Това не е просто лична „интерпретация“ — това е злоупотреба със свещеното наследство на един цял народ, за който православната вяра е исторически носител на идентичност и морал.

Също така, да се представя този акт на саможертва и божествено възкресение като „валиден за нашите нрави“ под формата на фолклорно-саркастично клише, принизява сериозността на целия християнски морал до провинциален анекдот.

Няма морална неутралност в подобни думи. Това не е просто „хумор“, не е „народен изказ“, а опасна банализация на свещеното. И ако едно общество престане да реагира срещу подобно оскверняване, това вече не е просто криза на говоренето — това е криза на съвестта.
 

Публично становище
в отговор на изказването на Бойко Борисов, направено в Народното събрание на Велика сряда:

Ние, като граждани, вярващи и хора с чувство за отговорност към обществения морал, заявяваме своето възмущение и несъгласие с начина, по който г-н Бойко Борисов се изказа за Христовите страдания. Подобен език, насмешливо-циничен по своята същност, не само не подобава на народен представител, но и представлява подигравка със самото ядро на християнската вяра.

Настояваме за публично извинение към вярващите, към Българската православна църква и към всички, за които Христовата саможертва не е повод за евтини метафори, а най-светлият израз на любов, вяра и надежда.

Призоваваме и останалите институции, духовници и граждански организации да осъдят подобни прояви на духовна неадекватност и риторично осквернение.

Лалю Метев, 16 април 2025 г.

Богохулство (от гръцки blasphemia) означава оскверняване на Божието име, подигравка със свети неща и светотатствено отношение към вярата. То е не просто груба реч, а израз на духовна поквара и невъжение към тайнството на Божието присъствие. В Стария завет богохулството се наказва със смърт (Левит 24:16), а в Новия завет – с духовна смърт, т.е. отделяне от благодатта.

Примери за богохулство в думите на Борисов:

Опростачаването на разпятието и възкресението – с езика на каруцар: „тръни му забивали в главата... вързали го на дървото на кръста...“.

Изразът „Ту-туу“ – използван като алюзия за нещо като свръхестествен сигнал или появата на влак, е напълно неуместна и кощунствена метафора спрямо събитието на Божественото възкресение, което е централно за вярата.

Грубиянско описване на срещата с апостол Тома, редуцирана до: „Избери си една дупка да мушнеш пръста“ – това е унижение на св. апостол Тома, който всъщност изповядва: „Господ мой и Бог мой!“ (Йоан 20:28).

Великден (Възкресение Христово) е празник на победата над смъртта, израз на Божествената любов и изкупление на човешкия род. То е най-светият ден в християнската година. От богословска гледна точка, всяка груба, снизходителна или иронична реплика, особено произнесена в навечерието на Възкресение, е оскърбление към същината на християнската надежда.

Коментарите в дискусията разгърнала се в Mediapool, примерно, отразяват дълбоко морално и духовно възмущение:

tstetsko1941 пита защо няма духовник, който да анатемоса Борисов, което свидетелства за усещането, че църковното мълчание е срамно съучастие.

Гран плас говори за „четириединството“ между милиция, Партия, бухалка и „Господ“ – намек за лицемерието в употребата на религиозен език от политически фигури, които дълбоко не живеят с вярата.

Велика България нарича Борисов „богохулника Бойко Методиев“ и съжалява, че той е лице на страната.

Марко Василев нарича речта „обяснение на идиотче за сакралната християнска митология“ – подчертава се инфантилното и кощунствено ниво на изказа.

Изказването на Бойко Борисов не просто показва невежество, а е активно поругаване на тайнството на Христовото страдание и възкресение. От гледна точка на православната вяра, подобно изказване:

– Нарушава втората Божия заповед: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“ (Изх. 20:7).

– Демонстрира отсъствие на духовен страх и благоговение.

– Заслужава обществено осъждане и пастирско назидание, което до този момент отсъства.

Призив: Ако църквата и обществото премълчат, се рискува духовна ерозия – защото хулата срещу светинята, останала безответна, узаконява безбожието като норма.