Изказването на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова отново демонстрира онова, което философът Хана Арент нарече „баналност на злото“ – трансформацията на агресията в институционален език, прикрит зад високопарни обвинения и семантични инверсии. В поредната си тирада, публикувана в социалната платформа Telegram, Захарова обвинява Европейския съюз в „бандитизъм“, „шантаж“, „тероризъм“ и „мафиотски подход“, по повод съвсем легитимната и дипломатически обоснована позиция на Европейската комисия спрямо участието на сръбския президент Александър Вучич в тържествата по случай 9 май в Москва.

„Така действат пиратите, така действа мафията, така действат изнудвачите и престъпниците, така действат терористичните клетки“ – пише Захарова, като вплита в едно реторическо изречение целия паноптикум на криминалния речник, за да обрисува съюз, основан върху правото, демократичните ценности и международната солидарност. Това е класическа проекция – именно онези, които реално прилагат терористични методи, се стремят да прехвърлят вината върху институциите, които се съпротивляват на тяхната агресия.

Твърдението, че Европейската комисия е „изоставила демокрацията“, е не просто безпочвено – то е цинично, ако не и откровено кощунствено, особено изречено от представител на режим, който потъпква свободата на словото, забранява независими медии, вкарва в затвора опозиционери и води непредизвикана, разрушителна война срещу суверенна държава.

Захарова, в стил типичен за тоталитарната реторика, обвинява другите в това, което самата тя – и режимът, който представлява – вършат без колебание: шантаж, заплахи, политически натиск и милитаристични церемонии, които обслужват култа към държавната мощ, а не паметта за реалните жертви на Втората световна война. Когато символите на победата над фашизма биват употребени за оправдаване на нова форма на империален фашизъм, това вече не е историческа памет – това е подмяна и светотатство.

Участието на представители на трети страни в парада в Москва не е символ на „демократично изразяване на волята“, а на политическа солидарност с режим, извършващ военни престъпления в XXI век. Именно поради това позицията на Европейския съюз не е „шантаж“, а морална хигиена. Това е призив за разграничение – и за отговорност. Свободният свят не може и не трябва да бъде безразличен към това, кой седи на трибуната до агресора.

Езикът на Захарова не е просто дипломатическа провокация – той е симптом за дълбока ценностна девалвация. Нейната реторика не познава границите между правда и пропаганда, между историческа памет и неоимперска митология. Подобен език е сам по себе си насилие – семантично насилие, което подготвя почвата за по-тежките му проявления в реалността.

За да отговорим на този тип реч, не е достатъчно просто да я разобличим – необходимо е да върнем дискурса към терените на истината, достойнството и отговорността. Трябва да си припомним, че езикът е не просто средство за комуникация, а носител на морал. И когато езикът се превърне в инструмент за лъжа, заплаха и морална подмяна – тогава всяко мълчание става съучастие.

Лалю Метев, 1 май 2025 г.