Украйна е изправена пред нови ядрени заплахи
тридесет и девет години след Чернобил

Автор: Анна Дж. Дейвис, Panorama
2 май 2025 г., 12:13 ч.
(Източник: Комсомолская правда)

Резюме:

• Докато Украйна отбелязва 39 години от катастрофата в Чернобил, руските сили продължават да създават нови ядрени заплахи във връзка с продължаващата война на Москва срещу Украйна.

• Русия продължава да окупира Запорожката атомна електроцентрала, като представители на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) предупреждават, че честите атаки с дронове и престрелки в района повишават риска от ядрена авария.

• Запорожката АЕЦ е обект, който и Киев, и Москва използват като лост за влияние в потенциални мирни преговори.

На 26 април се навършиха 39 години от ядрената катастрофа в Чернобил от 1986 г. Само два дни по-рано, на 24 април, около Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) се чуха „силни избухвания от огнестрелно оръжие“ и бе засечена „заплаха от дронове“ (Енергоатом; МААЕ, 24 април). Това е поредният случай, който показва, че ядрените катастрофи остават съвсем реална заплаха за Украйна, докато продължава руската военна агресия.

По повод годишнината от Чернобилската авария, директорът на „Енергоатом“ Петро Котин заяви, че рискът от радиационни инциденти в ЗАЕЦ остава висок заради войната. Русия окупира ЗАЕЦ – най-голямата атомна електроцентрала в Европа – още от 4 март 2022 г. Котин твърди, че руските сили са превърнали централата във военна база и пренебрегват всички международни норми за ядрена сигурност (Facebook/@Energoatom, 26 април). Руското външно министерство и външният министър Сергей Лавров настояват, че ЗАЕЦ е в „сигурни ръце“ и се управлява от държавната корпорация „Росатом“ (Министерство на външните работи на Русия, 27 април).

Москва отдавна представя Чернобилската авария – случила се под управлението на съветското Министерство на енергетиката – като украински проблем. Тази интерпретация позволява на руските власти да поставят под въпрос легитимността на Украйна като цивилна ядрена сила и да обвиняват Киев в саботаж срещу собствените му атомни обекти. Руският депутат Сергей Миронов заяви пред РИА Новости на 26 април, че „световната общност трябва да направи всичко възможно, за да не се повтори трагедията от Чернобил по вина на безумни украински политици. За да остане мирният атом мирен, той не трябва да бъде в техни ръце.“

Тези твърдения са неоснователни. Украйна играе ключова роля в създаването на международни норми и регулации за ядрена безопасност заедно с МААЕ още от 90-те години, което потвърждава нейния статус на надеждна и легитимна ядрена държава. Обратно, Русия влошава ситуацията с ядрената безопасност в Украйна чрез окупацията на ЗАЕЦ и Чернобилската АЕЦ (от която впоследствие се изтегли след подозрения за радиационно облъчване).

Нито Русия, нито Украйна поемат отговорност за повтарящите се дронови атаки и експлозии в и около ЗАЕЦ. Централата не произвежда електроенергия за мрежата от септември 2022 г. Последният доклад на МААЕ посочва, че техният екип на място е чувал „експлозии и стрелба на различни разстояния от централата почти всеки ден през изминалата седмица.“ По-рано през април дрон бе свален близо до учебния център на ЗАЕЦ. През февруари военни действия повредиха електропреносна линия, осигуряваща резервно захранване за охлаждане на реакторите. През август 2024 г. дрон е ударил една от охладителните кули, а друг — пътя около периметъра на ЗАЕЦ. През април 2024 г. дрон е експлодирал и е засегнал физически една от шестте сгради с реактори. Учебният център е бил многократно обект на нападения. През декември 2024 г. дрон порази брониран автомобил на МААЕ по пътя към ЗАЕЦ.

И други украински АЕЦ са били обект на атаки. През февруари руски дрон удари Новия защитен саркофаг на реактор №4 в Чернобил. В началото на април дронове бяха засечени в близост до Южноукраинската АЕЦ.

Русия незаконно окупира ядрено съоръжение на суверенна държава. Докато мирните преговори остават трудни между Русия, Украйна и САЩ, се появиха предложения за прехвърляне на собствеността върху украинските АЕЦ към САЩ, което да послужи като „най-добра защита“ срещу нови атаки. Президентът на Украйна Володимир Зеленски обаче изглежда е отхвърлил тази идея, като подчерта, че всички АЕЦ в Украйна са държавна собственост, но допусна възможност за американски инвестиции. Въпросът как да се освободи ЗАЕЦ от руско управление остава открит.

През февруари се появиха съобщения, че Русия строи електропреносни линии, за да свърже ЗАЕЦ със своята мрежа. Според Олег Дудар, бивш ръководител на ЗАЕЦ, при примирие Русия може да свърже централата със собствената си мрежа. Свързването на Запорожка и Херсонска област е стратегическа цел на Москва още от юни 2022 г.

Русия практически няма полза от окупацията на ЗАЕЦ или други чуждестранни АЕЦ. Единственото осезаемо предимство би била електроенергията, произведена за Русия или окупираните украински територии. Назначеният от Русия директор на ЗАЕЦ Юрий Черничук заяви, че поне два реактора ще бъдат използвани за снабдяване на Крим с ток. Това обаче може да стане само ако Русия възстанови работата на поне един от шестте реактора, които в момента са в режим на студено спиране (т.е. охладителната система е под 93°C).

Според изследвания на „Белона“, за да заработи ЗАЕЦ отново, Русия трябва да:

• Осигури надежден водоизточник за охлаждане на реакторите (трудно постижимо след разрушаването на язовира на Каховка);

• Изгради и защити електропреносни линии през военната зона;

• Достави и зареди ядрено гориво от Русия до ЗАЕЦ през същата тази зона.

ЗАЕЦ е важна карта в евентуални преговори за мир между Киев и Москва. Русия има повече какво да загуби, отколкото да спечели, ако продължи да окупира обекта. Всички горепосочени действия са скъпи, отнемат време и е почти сигурно, че ще бъдат саботирани от украинската страна. Москва вече е похарчила най-малко 20 милиарда рубли (около 242.3 млн. долара) за управлението на ЗАЕЦ – около 10% от общите разходи по пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна.

Анна Дж. Дейвис, Panorama
2 май 2025 г.  

Контекст: На фона на 39-годишнината от Чернобилската катастрофа, Украйна отново е изправена пред ядрени рискове заради войната.

Основна заплаха: Руската окупация на Запорожката АЕЦ (най-голямата в Европа) продължава, въпреки че тя не произвежда електричество от септември 2022 г.

Сигурност: МААЕ докладва за чести експлозии и дронови атаки в и около централата, като рискът от авария е реален.

Политически залог: ЗАЕЦ е използвана като инструмент в мирните преговори и политически натиск. Русия инвестира средства, но не получава значителни ползи.

Украинска позиция: Президентът Зеленски отхвърля всякаква идея за прехвърляне на собствеността на АЕЦ на чужда страна.

Военизация на цивилна инфраструктура: Русия нарушава международните ядрени стандарти, използвайки АЕЦ за военни цели и пропаганда. Това поставя цяла Европа в риск при евентуален инцидент.

Информационна война: Москва продължава да представя ядрените рискове като „украинска вина“, докато реално държи оръжието. Реториката цели да подкопае доверието към Киев като отговорен ядрен оператор.

Стратегическа безизходица: ЗАЕЦ е по-скоро бреме, отколкото предимство за Русия — икономически неефективна, уязвима и зависима от нестабилни логистични маршрути.

Позицията на Украйна: Въпреки предложения за „защита чрез собственост“ от чужди държави, Украйна поддържа принципна позиция — ядреният й суверенитет е неделим.

Рискът от нов Чернобил е реален, макар и малко вероятен в класическия смисъл на авария тип „разтопяване на реактор“. Основните опасности при сегашната ситуация са:

Прекъсване на електрозахранването на реакторите или на охладителните системи – това може да доведе до прегряване на отработеното гориво.

Саботаж или външен обстрел на хранилищата за ядрени отпадъци, особено сухите контейнери, които са по-уязвими.

Човешки грешки – персоналът е под постоянен стрес, с нарушена комуникация, под руски контрол и често без достъп до критични резервни части.

Заключение: Нарушена е т.нар. „култура на безопасност“, която е фундамент за нормална работа на всяка ядрена централа.

Окупирана ядрена централа като ЗАЕЦ е прецедент в мирно време, защото:

Нарушава Женевската конвенция (IV), която забранява нападения срещу обекти, чието унищожение може да причини мащабни щети на цивилното население.

Противоречи на принципите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) – които изискват граждански контрол и национален суверенитет върху ядрената инфраструктура.

Русия, като страна с ядрено оръжие и постоянен член на Съвета за сигурност, действа в разрез със собствените си международни задължения.

Заключение: Това е форма на ядрен шантаж, прикрит под реториката на „защита“ и „временно администриране“.

Контролът над ЗАЕЦ дава символична власт, но има съмнителна стратегическа стойност:

Реалният ядрен капацитет не носи печалба на Русия, защото централата не произвежда ток, няма безопасни изходи за доставка, а реновирането струва милиарди.

Русия използва централата като политически заложник – за натиск върху Украйна, за отвличане на вниманието на международната общност и за вътрешна пропаганда.

Идеите за „международна администрация“ са правно сложни и може да се тълкуват като подкопаване на украинския суверенитет.

Заключение: ЗАЕЦ е част от по-широката руска стратегия за хибридна война чрез инфраструктурен контрол.