КАК ЕНП ПОКАЗА ЧЕРВЕН КАРТОН НА ДРУГАРЯ БОРИСОВ

„Първи заместник… ама друг път“

На последния конгрес на Европейската народна партия (ЕНП) в Брюксел коалицията ГЕРБ–СДС понесе сериозен политически удар. За първи път от 2009 г. насам формацията остана без представител в ръководството на ЕНП, след като кандидатурата на Мария Габриел не бе подкрепена за зам.-председателски пост. Сред десетте заместници на председателя Манфред Вебер тя не намери място — факт, който не остана незабелязан.

Само часове по-рано лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви с увереност, че Габриел ще бъде избрана за „първи заместник-председател“ на ЕНП. Очакванията му обаче не се сбъднаха, а събитието се превърна в сигнал за охладняване в отношенията между ГЕРБ и европейската десница.

Причината за тази промяна се търси както в новата политическа конфигурация в България, така и в партньорството на ГЕРБ с ДПС и конкретно с Делян Пеевски – депутат, санкциониран по закона „Магнитски“. Въпреки че ЕНП традиционно подкрепя управляващи партии, в случая негативната репутация на част от коалиционните партньори очевидно е повлияла върху доверието.

Показателно е, че непосредствено преди гласуването Борисов публично защити съвместното управление с Пеевски, като го нарече „предвидим проевропейски партньор“. В същото време политическата група „Обнови Европа“ – партньор на ЕНП в Европарламента – вече открито се дистанцира от ДПС именно заради съмненията в корупционни практики.

На този фон отсъствието на отразяване по водещите национални телевизии – БНТ, bTV и NOVA – породи критики и въпроси относно свободата на медиите и възможна автоцензура. Подобно мълчание около събитие с висока международна и вътрешнополитическа значимост предизвиква аналогии с други периоди от българската история, когато неудобните теми са били системно подминавани.

Как ЕНП извади червен картон на ГЕРБ, а Борисов остана с празни ръце

Брюксел е далече. Но шамарът се чу чак в Банкя. ЕНП, политическото семейство, в което ГЕРБ се пъчи от 2009 г. насам, показа червен картон. Не на Мария Габриел лично – тя просто е лицето. Шамарът беше за Борисов. За ГЕРБ. И за цялата мила милиционер-комунярска картинка, в която Делян Пеевски е не само „нормален“, но и „предвидим проевропейски партньор“.

За пръв път, откакто ГЕРБ пусна корени в Европейския парламент, няма български заместник-председател в ръководството на ЕНП. Мария Габриел не успя да влезе в десетката на Манфред Вебер. Ироничното е, че само час по-рано Бойко Борисов обяви със самочувствие, че тя ще бъде избрана за „първи зам.-председател“. С други думи: първа сред равните. Да, ама не. Нито първа, нито равна. Напълно отсъстваща.

Ако човек слуша внимателно, ще чуе как се пука балонът с европейската легитимност, която Борисов обича да си приписва. „Управляваме с Пеевски, защото е предвидим“ – заяви той пред медиите в кулоарите на конгреса във Валенсия. А ЕНП, уж любител на стабилността и управляващите партии, този път си затвори вратата. Очевидно предвидимото тук не е синоним на приемливо.

Да си припомним – Пеевски е санкциониран по глобалния закон „Магнитски“ за корупция. Така че, да управляваш с него и да очакваш награда от Европа, е като да поканиш пожарникар на вечеря и да му поднесеш бензин. Няма да се получи.

И още нещо: забелязахте ли мълчанието? БНТ, bTV и NOVA удобно „проспаха“ темата. Все едно нищо не се е случило. Дори и в най-добрите години на късния Първи вожд и учител Живков не беше толкова тихо около международните провали. Но, разбира се, когато Пеевски се разхожда необезпокояван в Министерския съвет, медиите явно не се разхождат по темата.

Какво следва? Поредната „ревизия на реалността“, в която Борисов ще каже, че всичко е точно. Че Габриел си остава нашата европейска звезда. А ЕНП? Те просто не са я разбрали. Или пък са прекалено зависими от други фактори. Или каквото там е удобно за деня.

Но фактът си остава: днес ГЕРБ е с една европейска позиция по-малко. И с един проблем повече – съюзът с човек, който в Брюксел не приемат дори в чакалнята.

Засега последва единствено дежурната реакция от АлЙорданов

Публикацията на Александър Йорданов, озаглавена „РЕАКЦИЯ“, предлага на пръв поглед вид на информираност и политически патос, но при по-внимателен прочит се оказва риторически куха и натоварена с манипулативни елементи. Това е типичен пример за пропаганден текст, който не цели да анализира, а да утвърди конкретна политическа позиция. Подготвил съм подробен критичен анализ на съдържанието и стилистиката на публикацията.

На повърхността текстът претендира да бъде политически анализ, обсъждайки въпроса за избора на ръководни органи в Европейската народна партия (ЕНП), като акцентира върху несполучливото кандидатстване на Мария Габриел за заместник-председател. Въпреки че на пръв поглед изглежда като конструктивен коментар, публикацията всъщност има за цел да укрепи образа на ГЕРБ и СДС като основни политически играчи в рамките на ЕНП, като същевременно дискредитира ДСБ.

Риторика и пропаганден елемент

От самото начало се забелязва излишната и тенденциозна употреба на положителни квалификации към ГЕРБ, без предоставяне на обективен анализ на техните действия и политическо поведение в контекста на Европейския съюз. Авторът използва фрази като „най-голямата политическа сила в Европа“ и „ясна политическа визия“, за да представи тези партии като стабилни и неоспорими лидери. В същото време, не се излагат конкретни аргументи за това как и защо тези партии заслужават такова признание. Тази нагласа наподобява повече PR изявление, отколкото критичен анализ.

Липса на дълбочина и манипулация на фактите

Целта на публикацията е да се подчертае, че Мария Габриел не е избрана за заместник-председател, като това се представя като обосновано решение на ЕНП, което не се съмнява в качествата на кандидатите на ГЕРБ. Но авторът изцяло пренебрегва сложността на политическата ситуация и предпочита да намали значението на този провал за българските политически амбиции в ЕНП. Вместо да обясни обективно защо Габриел не е получила подкрепата, публицистът избира да поднесе това като изолиран инцидент, като пренебрегва вътрешнопартийните и международни динамики.

Нападка срещу ДСБ

Една от основните линии в публикацията е атака срещу ДСБ и неуспеха им да издигнат кандидат за ръководна позиция в ЕНП. Йорданов използва този факт, за да внуши, че ДСБ са политически изолирани и не успяват да предлагат качествени кадри. Това изглежда като стратегическа маневра, целяща да омаловажи ролята на ДСБ в политическата сфера и да придаде на ГЕРБ и СДС статут на „по-сериозни“ политически сили. Въпреки това, той не предлага никакви доказателства или задълбочени аргументи в подкрепа на този обвинителен тон.

Ироничен акцент върху Бойко Борисов

Ироничният акцент върху изказването на Бойко Борисов във Валенсия, където той хвали съюза си с Пеевски, също играе ролята на отвлекателен елемент. Йорданов не толкова се опитва да анализира този аспект на политическата ситуация, колкото да го използва като контрапункт, който би трябвало да подчертае противоречията в поведението на ГЕРБ. Въпреки че Борисов редовно изразява подкрепа за Пеевски, публикацията не предлага ясна критика на този факт, а го използва за да омаловажи значението на неуспеха на Габриел, което отново добавя елемент на манипулация.

Заключителни думи

Цялостно, публикацията на Александър Йорданов не представлява политически анализ, а по-скоро е инструмент за пропаганда, който цели да укрепи позициите на ГЕРБ, като в същото време подкопава доверието към ДСБ. Текстът се опитва да представи политическата ситуация в ЕС едностранчиво, отстоявайки изцяло интересите на управляващата коалиция, без да засяга по-дълбоките въпроси на европейската политика и вътрешнопартийните конфликти.

Стилът на Йорданов е явно манипулативен – самодоволен, насмешлив и агресивен. Той не само че изпълнява функцията на вътрешнопартийна мобилизация, но и служи за маргинализиране на идеологическите конкуренти. Текстът е наситен с PR цели: да утвърди позициите на ГЕРБ, да омаловажи опонентите от ДСБ и да замаже неудобни въпроси чрез емоционални внушения и реторически отклонения. Това не е анализ, а манипулативно средство, което подменя реалната политическа дискусия с популистки аргументи и емоционално натоварени послания.

Лалю Метев, 2 май 2025 г.

Лалю Василев Метев е български общественик и магистър по право, роден на 20 октомври 1968 г. в София. Със своите анализи и изследвания, той активно участва в дебатите по съвременни политически и социални въпроси. Специализира в правната и етичната аналитика, като обстойно следи динамиката на политическите процеси в България и взаимоотношенията на страната с международни структури като Европейския съюз.

Метев е известен със своето критично отношение към събитията в политическата сцена, като например на последния конгрес на Европейската народна партия в Брюксел, където кандидатурата на Мария Габриел за заместник-председател не бе подкрепена. Този политически удар откри нови перспективи за размисъл върху отношенията на България с европейската десница, като засили въпросите за амбициите на ГЕРБ, партньорствата с ДПС и фигурата на Делян Пеевски.

Чрез своите критични текстове, Лалю Метев демонстрира проникновен и аналитичен стил, като разкрива пропагандния характер на публикации като тази на Александър Йорданов. Той поставя акцент върху манипулацията на фактите и политическата реторика, целящи укрепване на ГЕРБ и СДС, и маргинализирането на опонентите от ДСБ. Неговите изследвания добавят дълбочина към съвременните политически процеси и тяхното отражение върху българската правна система и общественото мнение.