За паметта, езика и истината: В отговор на едно „поздравление“

На 24 май 2025 г., председателката на Република Северна Македония, г-жа Гордана Силяновска-Давкова, публикува официално обръщение по случай Деня на светите братя Кирил и Методий, в което ги нарича „сесловенски просветители“ и „заштитници на Европа“. В привидно празничен и тържествен тон, текстът всъщност препотвърждава идеологическа парадигма, формирана в недрата на югославския титоистки и коминтерновски национален конструкт – парадигма, която редуцира тяхното дело до „славянска“ културна мисия, откъсвайки го от неговата българска етнокултурна и историческа почва.

Българската историческа наука, филология и църковна традиция не отричат универсалния характер на делото на Солунските братя, но настояват, с пълно основание, че то има конкретен адресат, контекст и историческа приемственост. Кирил и Методий създават глаголицата в отговор на конкретна мисия, възложена им от византийския император, но те го правят, ползвайки речта на „блъгарското племе“ в Солун – както свидетелстват Житието на Кирил и редица други извори. Учениците им – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий – намират прием в България, където именно по инициатива на цар Борис-Михаил и по-късно на цар Симеон Велики започва реалната християнизация и просветителска работа сред българския народ на роден език. Именно България институционализира тяхното дело и го разпространява сред източните и южните така наречени славяни. Това е историческият факт.

Употребата на термина „сесловенски“ не е неутрална – тя е идеологически код, излъчен от апарата на Коминтерна, приет от Тито и съратниците му в следвоенна Югославия, и насочен към обезличаване на българската културна идентичност в Пиринска Македония, към легитимиране на изкуствено създадена македонска нация и език. Да говорим за „сесловенска цивилизация“, без да споменем България, е не просто историографска грешка – това е интелектуална и морална подмяна, която обслужва не паметта, а геополитическото неразкаяние.

Позоваването на „европейските ценности“, когато същевременно се игнорират историческите истини и се прикрива системната македонистка дехуманизация на българската идентичност, е цинизъм. Истинските европейски ценности включват уважение към историческата истина, диалог, саморефлексия и покаяние – не реторическа мимикрия и дипломатически евфемизми.

В този контекст, нашият отговор като български интелектуалци не е израз на националистическа враждебност, а на историческа, културна и духовна отговорност. Ние не си присвояваме Кирил и Методий – ние пазим и почитаме тяхното дело в неговата реална историческа плът. Тяхната мисия започва в Христовата Църква, но тя се въплъщава чрез българския народ, чийто език първи става носител на евангелската истина за целия така нарицаем славянски свят.

И ако днес все още има „поздравления“, в които този факт остава премълчан, ние сме длъжни – с думи кротки, но верни – да напомним: няма памет без истина, нито достойнство без признание.

* * *
Настоящото становище има за цел да представи прецизен и обоснован исторически анализ, който да служи като академичен отговор на опити за изкривяване и минимализиране на ролята на България в духовното и културно наследство, свързано с делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

Писмеността и културното наследство, произтичащи от мисията на светите братя Кирил и Методий, намират своя основополагащ фундамент в териториалния обхват на българските земи, където след гоненията във Великоморавия техните ученици получават убежище и държавна подкрепа. Българският владетел княз Борис I (IX век) осигурява институционални условия за развитие на тяхната дейност, насърчавайки създаването на Преславската и Охридската книжовни школи – ключови центрове на духовно и книжовно възраждане, в които се полагат основите на старобългарския език и на създадената в този контекст българска азбука.

Тази писменост, разработена и усъвършенствана на българска територия от Климент, Наум и техните последователи, се утвърждава като основа за културното и религиозно развитие на множество други така нарицаеми на по-късен етап славянски народи. България е първата държава, която официално въвежда старобългарския език като църковен и държавен език и играе ключова роля в неговото разпространение както на Балканите, така и извън тях.

В остър контраст с безспорните исторически факти, наскоро излъчен репортаж на сръбската държавна телевизия системно игнорира или премълчава ключовия български принос, като акцентира изключително върху ролята на Сърбия и други съвременни държави, без да отбележи решаващото участие на България в съхраняването и развитието на мисията на светите братя Кирил и Методий.

В обширния репортаж, придружен с видео материал, сръбската държавна телевизия съзнателно премълча и на практика заличи решаващата роля на българската държава в съхраняването, утвърждаването и по-нататъшното развитие на мисията на светите братя Кирил и Методий. В съдържанието на материала изрично се акцентира върху отбелязването на тяхното дело в Сърбия, Северна Македония, Полша, Чехия, Словакия, Русия и Украйна, като в същото време напълно отсъства дори и бегло споменаване на България – държавата, благодарение на чиято последователна политическа, духовна и институционална подкрепа мисията на Кирил и Методий оцелява, разгръща се и намира траен културен резонанс в региона.

Сръбската позиция напомня за думите на руския диктатор Владимир Путин преди години: писмеността дойде при нас именно от македонската земя. Това изопачаване на историческата истина не може да бъде квалифицирано като обективен и критичен исторически анализ, а по-скоро изглежда като елемент от по-широка политико-културна стратегия, която нанася съществена вреда както на историческата наука, така и на добросъседските и междудържавни отношения в региона.

Признаването и утвърждаването на обективната историческа истина представляват фундаментален предуслов за изграждането на стабилни и взаимноуважителни отношения между народите на Балканския полуостров. Приносът на България в съхраняването и развитието на писмеността и културата в Югоизточна Европа е значима съставна част от световното културно наследство и заема ключово място в основите на европейската духовна традиция.

Лалю Метев, 25 май 2025 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, изследовател и общественик с изявен интерес към пресечната точка между право, религия, история и национална идентичност. Магистър по право и правоспособен юрист, той съчетава юридическата си подготовка с богословска и философска образованост, което му позволява да прилага интердисциплинарен подход в анализа на историческата памет, духовната традиция и културната приемственост. В своите текстове и обществени изяви Метев последователно защитава духовната автономия на Православната църква и правото на историческа истина, противопоставяйки се на идеологически манипулации и политически мотивирани подмени на миналото, включително явления като македонизма. Неговият анализ се основава на богословска еклисиология, философия на личността и строгостта на историческата наука. Той открито критикува опитите за обезценяване на българския принос към културното наследство на Европа, разглеждайки историята не като инструмент на властта, а като етична отговорност пред паметта и съвестта. Като ангажиран интелектуалец, Метев се застъпва за обществен диалог, основан на факти, историческа коректност и взаимно уважение. В публичните си позиции защитава автентичността на българския език, култура и духовност, настоявайки за вярност към историческата истина като основна европейска ценност. Показателен пример за този ангажимент е неговият публичен отговор на официалното „поздравление“ от председателката на Република Северна Македония, в който той изразява ясно, аргументирано и с достойнство своята позиция в защита на историческата памет и културната идентичност на България.