„Субективните усещания“ на свръхобективния прокурор:
Юридико-институционален и етичен анализ в контекста на върховенството на правото

Настоящото изложение разглежда публичното поведение и институционалните реакции на действащия (и. ф.) главен прокурор на Република България, г-н Борислав Сарафов, в светлината на принципите на правовата държава, върховенството на правото, отчетността на съдебната власт и етиката на публичното управление. Фокусът е върху неговото изказване от 29 май пред пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), в което той заявява, че не следи конкретните дела, че прокуратурата „работи добре“ според неговите „субективни усещания“, както и други реплики, поставящи под съмнение институционалната роля и отговорност на главния прокурор. Изложението изследва тези твърдения в съпоставка с нормите на Конституцията, Закона за съдебната власт и международните стандарти за демократична отчетност на прокурорските органи.

Между усещането и обективната отговорност

В държава, която претендира да е правова и демократична, усещането, че правосъдието „работи добре“, следва да бъде резултат от обективни факти, проверими институционални практики и съразмерна отчетност. Не и от субективни самооценки на ръководителите на прокуратурата, особено когато последните демонстрират нежелание да отговарят на въпроси, свързани с работата на собствената си институция.

На заседанието на Пленума на ВСС от 29 май временно изпълняващият длъжността главен прокурор, г-н Борислав Сарафов, демонстрира поведение, което поставя под съмнение неговото разбиране за институционална отговорност и мястото на прокуратурата в демократичния ред. Ключови реплики като: „не съм длъжен да зная всичко“, „аз съм свръхобективен“, „прокуратурата работи добре според моето усещане“ – изискват анализ отвъд журналистическата интерпретация. Те са симптоми на по-дълбока институционална и нормативна криза, която следва да бъде осмислена академично и нормативно.

Конституционният статут на прокуратурата – между централизъм и демократична отчетност

Съгласно чл. 117–130 от Конституцията на Република България, прокуратурата е част от съдебната власт, като е изградена на принципа на йерархична субординация и централизъм. Главният прокурор ръководи всички останали прокурори, като упражнява върховен надзор за законност и методическо ръководство (чл. 126, ал. 2 КРБ). Той не е независим съдебен орган, а централен администратор и отговорен фактор за цялостната дейност на институцията.

Този модел съдържа рискове от непрозрачност, ако не бъде уравновесен от:

• ясни механизми за отчетност пред ВСС и парламента;

• граждански и институционален контрол върху приоритетите на разследванията;

• реална дисциплинарна отговорност на главния прокурор;

• външен механизъм за контрол (какъвто препоръчва Венецианската комисия от 2019 г.).

Затова заявеното от Сарафов, че не следи конкретните дела, е не само личен отказ от отговорност, а също така пряко нарушение на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, който изисква от него именно „надзор“ и „ръководство“.

Правото на питане и задължението на главния прокурор да отговаря

Членовете на Висшия съдебен съвет, особено тези от съдийската квота, имат пълното право, а понякога и задължение, да задават въпроси към главния прокурор по повод неговите доклади или действия. Избягването на отговори под претекста за „висока обективност“, както и вербалните нападки срещу съдия Олга Керелска и Атанаска Дишева, представляват прояви на институционална непочтеност.

Нещо повече – използването на аргументи от рода на „съпругът Ви е съосновател на политическа партия“ не само подменя същността на поставените въпроси, но и нарушава добрия тон на диалога между органите на съдебната власт. Това е примитивна форма на аргумент ad hominem, недопустим за лице на такава позиция.

„Субективното усещане“ като антипод на институционалния отчет

Твърдението, че „прокуратурата работи добре, поне според моето усещане“, е несъвместимо с основния принцип на правовата държава – върховенството на правото (Rule of Law). В правната теория и европейските стандарти (включително тези на Съвета на Европа и Европейската комисия) оценката на една институция не се прави по субективни критерии, а въз основа на:

• ефективност на разследванията;

• брой внесени обвинителни актове;

• процент осъдителни присъди;

• удовлетвореност на пострадалите от престъпления;

• ефективна борба с организираната престъпност и корупцията.

„Субективните усещания“ не могат да заместят нито отчетността, нито външната проверка на дейността. В този контекст те се превръщат в психологически щит срещу институционален контрол.

Прокуратурата като автономен политико-административен апарат

Изказванията на Сарафов предполагат разбиране за прокуратурата като самозатворена институция, която:

• не дължи отчетност за конкретни дела;

• не е длъжна да коментира знакови обществени събития;

• приема въпросите към главния прокурор като лична нападка;

• представя всяко питане като форма на политически натиск.

Това разбиране е антиконституционно, тъй като прокуратурата не е институция с политическа неприкосновеност, нито е извън обсега на демократичната публичност. Съпротивата срещу отчетност създава форма на институционален авторитаризъм, в която „обективността“ се свежда до липса на отговорност.

Етичните измерения на институционалната самодостатъчност

Поведението на един главен прокурор, независимо дали временно изпълняващ или титуляр, следва да бъде еталон за почтеност, сдържаност, уважение към партньорските институции и готовност за отчетност. Когато главният прокурор открито се противопоставя на въпроси, омаловажава усилията на съдийската колегия и демонстрира институционална изолация, той нарушава:

• принципите на служебна етика (чл. 18, ал. 1 от Етичния кодекс на магистратите);

• норми на комуникация в публичната власт;

• публичното доверие в прокуратурата като безпристрастен орган.

Парадоксът на „свръхобективността“ като форма на институционално самооправдание

Когато една институция твърди, че е толкова „обективна“, че не следи какво прави, това не е израз на професионален неутралитет, а отказ от отговорност. Прокуратурата не може да бъде „свръхобективна“, ако отказва да бъде питана, ако се затваря за обществената критика и ако не признава нуждата от прозрачност.

Субективните усещания на главния прокурор не могат да заместят правните стандарти, нито да отменят задължението за отчетност. Демокрацията и правовата държава не се градят върху усещания, а върху норми, институции и отговорност.

* * *
В отворено писмо, разпространено до обществеността и институциите, Съюзът на съдиите в България (ССБ) остро осъжда поведението на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов по време на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 29 май 2025 г. Повод за реакцията е отказът на г-н Сарафов да отговаря на поставени въпроси във връзка с обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата за изминалата година, както и личната атака, отправена от него към съдия Атанаска Дишева – член на ВСС.

В декларацията си ССБ подчертава, че квалификациите, направени от Сарафов по отношение на съдия Дишева, в контекста на предполагаема политическа пристрастност заради обвързаност на член от нейното семейство с политическа партия отпреди осем години, представляват не само недопустимо лично нападение, но и форма на институционално обезценяване на съдийската независимост. Подобно поведение, според Съюза, подкопава легитимността на професионалното участие във ВСС и внушава тенденциозни внушения, които са в противоречие с основополагащите принципи на правовата държава и съдебната независимост.

ССБ припомня, че съдия Дишева е избрана за член на ВСС чрез преки и демократични избори от страна на съдийската общност, което налага уважение не само към нея като магистрат, но и към съдебната колегия, която я е номинирала и подкрепила. Ето защо демонстрираното от г-н Борислав Сарафов пренебрежение към институционалната й роля и личност се възприема като акт на неуважение и към самото съдийско съсловие.

В писмото си ССБ изразява също така разочарование от липсата на принципна позиция от страна на останалите членове на ВСС, които не са поставили съществени въпроси относно ръководството на прокуратурата, нито са проявили критична рефлексия спрямо отчетността на главния прокурор. Според съдийския съюз, подобно институционално мълчание рискува да превърне ВСС от орган на съдебно самоуправление в пасивен наблюдател на процеси, които могат да подкопаят устоите на съдебната система и общественото доверие в правосъдието.

Анализирано в по-широк правно-етичен контекст, изложеното поведение на г-н Сарафов поставя въпроси относно съответствието му с утвърдените стандарти за публично поведение на висши магистрати, както и за необходимостта от засилени механизми за отчетност, професионална етика и институционална култура в рамките на съдебната власт.

Лалю Метев, пр. юр, 29 май 2025 г.

Препоръки

1. Конституционно преразглеждане на статута на главния прокурор, включително възможност за външен контрол (съгласно препоръките на Венецианската комисия и ЕК).

2. Изграждане на обвързващ механизъм за отговорност при отказ от отчетност пред ВСС.

3. Задължителна етична оценка при постъпки, уронващи престижа на съдебната власт.

4. Публична отчетност на прокуратурата на годишна основа пред Народното събрание – не формална, а със съществена възможност за въпроси и отговори.

5. Оценка на прокурорската дейност чрез външни индикатори, включително независими граждански и академични институции.

Лалю Василев Метев е български юрист, изследовател и обществен мислител с дългогодишен интерес към етичните, институционалните и философско-правните аспекти на правосъдието в демократичната държава. Автор е на редица публикации, посветени на върховенството на правото, реформата в съдебната власт и моралната легитимност на публичните институции. В своята работа Метев съчетава юридическия анализ с дълбока етична рефлексия, насочена към онези зони на публичното управление, в които формата на закона не съвпада със съдържанието на отговорността. Неговият изследователски подход е белязан от стремеж към възстановяване на нормативното ядро на правосъдието – не като административна процедура, а като култура на отчетност, диалог и почтеност.

В отворено писмо Съюзът на съдиите в България (ССБ) посочва, че е недопустимо поведението на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов на заседанието на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) в четвъртък (29 май) при обсъждането на доклада за дейността на прокуратурата през 2024 г. Освен че отказа да отговори на въпросите, Сарафов отправи лична нападка към съдия Атанаска Дишева, като я обвини в политическа пристрастност заради членството на съпруга й преди 8 години в партия "Да България". ССБ напомня на Сарафов, че съдия Дишева е избрана за член на ВСС от професионалната общност на съдиите при проведени преки избори и проявеното от него незачитане на професионалния статут и личността й представлява неуважение и към излъчилите я за свой представител във ВСС български съдии. ССБ изразява и разочарованието си, че принципните въпроси, отнасящи се до ръководството на прокуратурата от Сарафов, не са били зададени от останалите членове на ВСС и така останаха без отговор.