Концесиите – хроника на разграбването

Когато днес говорим за концесии, ние не обсъждаме икономически инструмент, а диагноза за държавна безотговорност. България превърна ресурсите си – злато, вода, гори, плажове – в монета за разменна търговия между властта и олигархията. Докато официалната пропаганда нарича това „привличане на инвестиции“, реалността е, че става дума за класическо разграбване под благовидна форма.

Историческият контекст е ясен: още от прехода концесиите се превърнаха в златна мина за посредници и „бизнесмени“, свързани с политическата върхушка. Договори се подписваха тайно, без обществен дебат, при условия, които биха били скандални дори в колониална Африка от XIX век. Взимаме процент от добива, често символичен, а печалбите – милиарди – изтичат навън.

Мафията не е външен гост в тази схема – тя е вграден елемент. От местните дерибеи, които държат транспорта и подизпълнителите, до високопоставени чиновници и министри, които години наред гарантират „спокойствие“ на чуждите концесионери. Политическите партии се редуваха на власт, но нито една не посмя да пипне договорите – защото всички бяха в играта.

Трагедията е, че държавата се оказа най-големият отсъстващ. Тя не защитава националния интерес, не брани обществото, а съзнателно абдикира от отговорността си. Подписът на министър върху концесионен договор тежи повече от бъдещето на цели региони.

Днес резултатът е видим: разрушени земи, обезлюдени села, замърсени реки – и богатство, което пълни чужди каси. А българинът? Той получава трохи, но и сметката за екологичната катастрофа.

Концесиите у нас не са „инвестиция“ – те са метафора на прехода. Паметник на една държава, която продаде не само ресурсите си, но и достойнството си.

Когато вината се прехвърля върху жертвата:
трагедията в Несебър и политическото безсрамие

Смъртта на едно осемгодишно дете, паднало от парашут на плажа „Несебър юг“ заради скъсани обезопасителни колани, разкри за пореден път уродливото лице на българската държавност. Вместо държавата да поеме своята отговорност за контрола върху опасните атракциони, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини… майката на загиналото дете. „Регулацията е в семейството“, заяви той пред медиите, прехвърляйки цялата вина върху родителите. Това изказване не е просто цинизъм – то е морално престъпление. Защото задачата на държавата е именно да регулира рисковите дейности и да защитава живота на гражданите си, а не да абдикира от отговорност с оправданието „оправяйте се сами“.

Къде е държавата?

Случаят поставя ребром няколко въпроса: Защо атракциони, признати за опасни, са оставени да функционират без контрол? Защо няма правила, инспекции и санкции, въпреки че Министерството на туризма по закон отговаря за концесиите и безопасността на плажовете? Кой носи отговорност за това, че концесионерите, свързани с криминални среди, продължават необезпокоявано да диктуват условията по Черноморието? Когато държавата се превърне в слуга на капитала и мафията, гражданите са оставени да оцелеят в джунглата на беззаконието.

Цинизмът на Борисов

Изказването на Борисов е плесница в лицето на обществото. То демонстрира пълно презрение към човешката болка и подмяна на истинската отговорност. Родителите, които вярват, че държавата гарантира минимални стандарти за безопасност, не могат да бъдат сочени като виновници. Вината е в системата – в институциите, превърнати в кухи обвивки, и в политическата култура, която години наред толерира безконтролното управление на публични ресурси от „обръчи“ от фирми.

Неадекватността на властта

Днешното правителство се оправдава с „законодателен вакуум“ и липса на експерти. Но това е чисто бягство от отговорност. Министерството на туризма има конкретен мандат да контролира концесиите. Ако няма експерти – нека ги назначи. Ако няма правила – нека ги създаде. Ако не може – нека се закрие. Както припомня екологът и бивш депутат Тома Белев, дори предишни акции на Комисията за защита на потребителите са били обявени като „проверки на туристически услуги“. Какви са резултатите от тях? Няма отчет, няма последици.

Моралното падение

Трагедията в Несебър не е само резултат от скъсани колани. Тя е симптом на скъсаната връзка между държава и общество, на изгубения смисъл на политическата отговорност. Да прехвърлиш вината върху майка, загубила детето си, е кощунство. Да абдикираш от отговорност като държавник е престъпление. Да продължаваш да управляваш с такъв манталитет – това вече е национална катастрофа.

Лалю Метев, пр. юр., 21 август 2025 г.

Лалю Василев Метев е български мислител, юрист и публицист, съсредоточил изследванията си върху обществените политики и контрола върху публичните ресурси. Роден през 1968 г. и израснал в София, той посвещава значителна част от работата си на разкриването на корупционните механизми, схемите с концесии и ерозията на институционалната отговорност в посткомунистическия преход. Негови анализи и обширни коментари системно проследяват връзките между мафията, олигархията и държавата. С остротата на публицистиката си Лалю Метев цели да събуди обществена чувствителност и да възвърне истинското съдържание на думата „справедливост“ – както в политическия, така и в моралния й смисъл.

Скъсаните колани от парашута не са намерени — преди това са били изхвърлени в морето от служител на фирмата. В съдебната зала вече се върти версията, че те не са на отговорната за атракциона фирма. И така се развиват конспирации за злонамерени конкуренти и „какво ли още не“.

Близките на жертвите остават във фунията на съдебната система, от която рядко излизат непокътнати. Междувременно жената, прегазена от 18-годишен шофьор на АТВ в Несебър, е в кома, а протестът в Бургас набира сила. Родителите на шофьора са полицаи и разследването е обект на подозрение.

Депутатите от Бургас мълчат. Политическите лидери — с изключение на Борисов — също. Проверяват кой им е осигурявал гласове, кои са дарителите им. Хората им са скъпи. Техните хора.