СРАМ: ОПРАВДАХА РАШИСТА ВОЛГИН!

Фактологичен преглед

Софийският градски съд отхвърли колективния граждански иск срещу евродепутата от „Възраждане" Петър Волгин, заведен от 41 лица — потомци на жертви на комунистическия режим. Искът се основаваше на публикация във Facebook от 2023 г., в която Волгин заявява: „Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд".

Съдия Биляна Магделинова мотивира решението си с конституционната защита на свободата на изразяване, констатирайки, че изказванията не съдържат положителна оценка за дейността на Народния съд от 1944–1945 г., а представляват израз на лично мнение. Решението наложи съдебните разноски върху ищците.

Правни основания и конституционни принципи

Съдебното решение се основава на основополагащи конституционни принципи, регламентирани в Основния закон на Република България, както и в европейските норми за защита на човешките права. Правното разсъждение подчертава, че криминализирането на различни интерпретации на миналото би довело до неоправдано ограничаване на демократичните свободи.

От юридическа гледна точка решението утвърждава, че изразяването на лично мнение — включително критично или провокативно тълкуване на исторически теми — не е противоправно действие, стига да не е насочено към обиждане на конкретно лице или група. Този подход съответства на установената практика на Европейския съд по правата на човека и националната съдебна практика.

Историческият контекст на Народния съд

Народният съд (1944–1945 г.) представлява тъмна страница от българската история — съдебна институция, използвана за политически мотивирани репресии, довели до смъртта на хиляди хора, често без справедлив процес. Историческите факти за престъпленията на този период са документирани и неспорни: екзекуции, лагери, принудително изселване и систематични нарушения на човешките права.

Релативизирането или банализирането на тези факти, макар и правно защитено като мнение, поражда сериозни морални въпроси за обществената отговорност на публичните фигури. Жертвите на репресиите и техните потомци имат легитимно право на зачитане на тяхната памет и страдание.

Етични и морални съображения

Въпреки правната защита на свободата на изразяване, съдебното решение не може да бъде интерпретирано като морално оправдание за безотговорни публични изказвания. Упражняването на свободата на словото носи етическа отговорност, особено когато засяга болезнената памет за жертвите на тоталитарните режими.

Демократичната зрялост се измерва именно с капацитета да се прави разграничение между защитените правни свободи и морално отговорното публично поведение. Публичните фигури носят специална отговорност заради влиянието си върху общественото мнение и политическата култура.

Геополитически контекст и съвременни предизвикателства

В условията на руската агресия срещу Украйна и дестабилизиращите усилия на авторитарни режими въпросът за историческата памет придобива нови измерения. Ревизионистките интерпретации на тоталитарното минало могат да се използват за подкопаване на демократичните ценности и европейската солидарност.

Политическите сили, които систематично оспорват установените исторически факти за престъпленията на комунистическия режим или проявяват симпатии към авторитарни модели, обективно допринасят за ерозията на демократичната култура. Това не означава, че техните изказвания трябва да бъдат криминализирани, но обществото има право да ги оценява критично.

Методологични изисквания за обществения дебат

Критичното осмисляне на сложни геополитически и социални явления изисква прецизност при употребата на силно емоционално заредена терминология. Неологизми като „рашизъм“, които все още нямат консолидирана научна дефиниция и често носят пропагандна окраска, трябва да се използват само при ясно установена фактологична обосновка и с осъзнаване на потенциалните им морални и социални последствия.

Публичните дискусии за такива явления изискват не само проверими доказателства, но и философско съзнание за контекста на човешкото действие: как индивидуалните и колективни избори, подкрепени или оправдани чрез идеологии, влияят на живота, ценностите и моралните ориентири на цели общества. В този смисъл, връзката между публични изяви, геополитическите процеси и идеологически конструкции трябва да бъде проследена както фактологически, така и в план морален и духовен.

Терминът „рашизъм“ официално се въвежда на държавно ниво в Украйна с подписания от президента Зеленски закон. Според него това е хибридна тоталитарна идеология, съчетаваща руски шовинизъм, империализъм и практики, характерни за комунизма и нацизма. Въвеждането на понятието има не само правна и политическа стойност, но и дълбок символичен и екзистенциален смисъл: то прави видимо явление, което иначе би могло да бъде представяно като естествено или неизбежно, и поставя под морална оценка изборите на индивиди и общности.

Конкретно, „рашизъм“ обединява три ключови аспекта:

Руски шовинизъм – възвеличаване на „руския свят“ като наднационален идеал, с пренебрегване или подчиняване на другите народи; философски, това е опит за утопия чрез потискане на различието и отказ от универсалната ценност на човешкия живот.

Империализъм – стремеж към разширение и контрол над територии и народи; екзистенциално, това е проекция на колективната воля за власт, която нарушава автономията и свободата на другите.

Практики от комунизма и нацизма – репресивни методи, масова пропаганда, концентрация на властта, насилствена асимилация и етническо или политическо потискане; тук се проявява дълбоко морално и духовно нарушение, противопоставящо се на достойнството и личната идентичност.

Въвеждането на термина носи три измерения на значимост:

Правна – създава рамка за документиране, наказване и превенция на действия, свързани с идеологията.

Политическа – укрепва националната идентичност и колективната памет в контекста на война, превръщайки общественото съзнание в активен инструмент за съпротива.

Символична и екзистенциална – превръща явлението в предмет на историческа и морална оценка, поставя човешката свобода, достойнство и ценности в центъра на дискусията, и подчертава необходимостта от критична рефлексия върху механизмите на властта, насилието и идеологическата мобилизация.

В този смисъл, терминът „рашизъм“ не е само юридически инструмент, а и философски знак – призив към обществото да разпознава, оценява и противостои на явления, които нарушават базисните права, идентичността и духовната автономия на човека.

Философско и богословско измерение

От богословска гледна точка историческата памет не е еднозначен или унифициран разказ, а представлява динамично поле на критично размишление. Тя носи дълбоко духовно и морално задължение към почитането на жертвите на всички репресивни режими.

Богословският подход подчертава необходимостта от диалог, който не потиска различните гледни точки, но ги разглежда в контекста на духовното и морално израстване на обществото. Историческата памет се превръща в „свещен разказ“, където миналото, настоящето и бъдещето се свързват в процес на търсене на истина, покаяние и справедливост.

Критична оценка и синтез

Съдебното решение отразява усилията да се съхрани деликатният баланс между конституционните свободи и обществената отговорност. То утвърждава принципите на правовата държава, като същевременно оставя пространство за морална преценка на обществото.

Безкритичното криминализиране на различни тълкувания на миналото рискува да униформизира паметта, което би противоречало на духа на демократичното общество, изграждащо се върху плурализъм и диалог. Същевременно демократичната култура изисква високи етични стандарти и критично отношение към опитите за ревизия на историческата истина.

Истинското предизвикателство остава намирането на равновесие в условията на активно идеологическо противопоставяне, където свободата на словото, обществената стабилност и паметта за миналото се взаимодействат в сложна система.

Заключение

В крайна сметка съдебното решение не означава легитимация на каквато и да е идеологическа позиция, а утвърждава правните рамки, в които съжителстват критика и памет, свобода и отговорност. Този подход е показателен за устойчивостта на българската демократична държава, но не освобождава обществото от задължението за морална бдителност.

Демократичното общество трябва да защитава свободата на изразяване, като същевременно поддържа критично отношение към публичните изяви, които могат да увредят социалната кохезия и зачитането на историческата истина. Балансът между правната свобода и моралната отговорност остава централно предизвикателство за съвременната демократична култура.

Лалю Метев, пр. юр., 29 август 2025 г.

Лалю Василев Метев, роден на 20 октомври 1968 г. в София, е виден български мислител, публицист и изследовател с магистърска степен по право и правоспособност за адвокатска дейност. Той се отличава с интердисциплинарен подход, при който съчетава строг правен анализ с богословски и философски перспективи, фокусирайки се върху комплексни юридически и етически проблеми. Метев посвещава своята научна и публицистична дейност на теми като конституционните права и свободи, историческата памет и справедливостта, както и философията на правото — разглеждайки взаимодействията между право, морал и религия. Той притежава задълбочено разбиране за баланса между основните права и обществената отговорност, като поставя особено внимание върху значението на свободата на словото в съвременното демократично общество. Негови значими трудове анализират ролята на историческата памет в обществото и начините за справяне с тоталитарното минало от правна и етична гледна точка. Той също така изследва и въпросите, свързани с демократичните институции и върховенството на правото, както и културната и юридическата идентичност в глобалния контекст. С методология, основана на мултидисциплинарността — интегрирайки правни, философски и богословски измерения — Метев съчетава критична рефлексия с историческа осведоменост, съобразяваща се с културния и политически контекст. Този подход подчертава неговата заангажираност към етичното измерение на правото и обществените науки, както и ролята на науката в публичния дебат. В своите публични изяви и писания Лалю Метев се ангажира с въпроси, свързани с необходимия баланс между свободата на изразяване и уважението към историческата памет, особено във връзка с теми като делото на Петър Волгин и други критични обществени казуси. Тази комбинация от академичен опит, ясно формулирани позиции и широка обществена ангажираност го поставят сред водещите интелектуалци и анализатори в съвременна България, чието творчество допринася за формирането на зряло и отговорно демократично съзнание.

Според официалното определение, това е хибридна тоталитарна идеология, която съчетава руски шовинизъм, империализъм и практиките на комунизма и нацизма. Зеленски подписа закон, който за първи път на държавно ниво се въвежда термина „рашизъм“. Това е исторически важен момент, защото Украйна официално въвежда термин, който описва специфичната агресивна идеология на Русия в контекста на войната. Законът дефинира „рашизъм“ като хибридна тоталитарна идеология, която комбинира: Руски шовинизъм – възвеличаване на „руския свят“ и превръщането му в наднационален идеал, с пренебрегване или подчиняване на другите народи. Империализъм – стремеж към разширение и контрол над съседни територии и народи. Практики от комунизма и нацизма – включително репресивни методи, масова пропаганда, концентрация на властта, насилствена асимилация и етническо или политическо потискане. Въвеждането на този термин има правна, политическа и символична стойност: Правна – позволява документиране и преследване на действията, свързани с тази идеология, на национално и международно ниво. Политическа – консолидира националното съзнание и идентичност в контекста на войната. Символична – прави явлението видимо и го поставя в категориите на тоталитарните и агресивни идеологии, като подчертава историческата и моралната оценка.