Аналитичен коментар върху комуникационния и управленски проблем в МВР

Андрей Янкулов отбелязва, че сериозният управленски и комуникационен дефицит в Министерството на вътрешните работи продължава да се проявява, този път чрез публичните медийни изяви на заместник-министър Попов. В тази връзка той поставя принципен, макар и риторичен, въпрос към ръководството на министерството, провокиран от участието на Попов в сутрешния блок на „Нова телевизия“:

Ако едновременно са верни следните твърдения:

• Директорът на ОДМВР е изпълнявал служебните си задължения по време на инцидента, случил се посред нощ;
• Няма значение дали е употребил алкохол;

то следва ли от това, че служителите на МВР могат да изпълняват служебните си задължения, намирайки се под въздействие на алкохол?

Този въпрос не е просто казуистичен, а засяга фундаментални принципи на професионалната етика, дисциплинарната отговорност и общественото доверие в правоохранителните органи. Приемането на тезата, че употребата на алкохол е ирелевантна за изпълнението на служебните функции, би означавало фактическо допускане на практика, която противоречи на утвърдените стандарти за поведение на държавни служители, особено в сектор „Сигурност“.

В заключение Янкулов поставя и уточняващ въпрос, който цели да изясни статута и ролята на конкретното длъжностно лице: Директорът на ОДМВР — полицейски служител ли е по смисъла на закона, или е административен ръководител с различен правен статут?

Този финален въпрос насочва вниманието към необходимостта от ясно разграничаване между оперативно-изпълнителните и управленско-административните функции в системата на МВР, както и към отговорността, която произтича от всяка от тях.

Статут на директорите на Областните дирекции на МВР (ОДМВР) и приложимите дисциплинарни и етични норми

I. Правен статут на директорите на ОДМВР по Закона за МВР (ЗМВР)

Място в системата на МВР

Съгласно чл. 37 и следващите от ЗМВР, Областните дирекции са териториални структури на МВР с обща компетентност, които осъществяват дейности по опазване на обществения ред, противодействие на престъпността и защита на националната сигурност в съответната област. Директорът на ОДМВР е полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и едновременно административен ръководител на структурата, което му отрежда двойна роля:

• Оперативно-изпълнителна — упражнява правомощията на полицейски орган, включително прилагане на мерки за процесуална принуда, издаване на разпореждания и други;
• Управленско-административна — организира, ръководи и контролира дейността на дирекцията, разпределя ресурси, назначава и оценява служители.

Назначаване и подчиненост

Директорите на ОДМВР се назначават от министъра на вътрешните работи (чл. 158, ал. 1 ЗМВР) и са пряко подчинени на главния секретар на МВР. Те носят отговорност както за изпълнението на законовите задачи, така и за дисциплината и етичните стандарти в поверената им структура.

II. Приложими дисциплинарни стандарти

Дисциплинарна отговорност

Като държавни служители по ЗМВР, директорите на ОДМВР подлежат на дисциплинарна отговорност по реда на чл. 203–210 ЗМВР. Основания за дисциплинарно наказание са:

• Нарушаване на служебната дисциплина;
• Превишаване на правомощия;
• Действия, уронващи престижа на службата;
• Изпълнение на служебни задължения под въздействие на алкохол или наркотични вещества (чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР).

Етичен кодекс

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР (приет с наредба на МВР) задължава всички служители, включително директорите, да:

• Поддържат високи стандарти на почтеност и безпристрастност;
• Избягват ситуации, които могат да компрометират тяхната обективност;
• Не допускат поведение, което би могло да накърни доверието на обществото в МВР.

III. Влияние на статута върху приложимите стандарти

Усилена отговорност

Двойният статут на директорите — като полицейски органи и административни ръководители — налага едновременно прилагане на:

• Оперативни стандарти за законосъобразност и пропорционалност при полицейските действия;
• Управленски стандарти за ефективно ръководство, кадрова политика и контрол върху подчинените.

Поведение извън служба

Дори извън служебно време, директорът на ОДМВР е лице с публичен статут и носи отговорност за действия, които могат да повлияят на авторитета на институцията. Участието в инциденти под въздействие на алкохол или други вещества може да се квалифицира като тежко дисциплинарно нарушение, независимо дали е извършено в рамките на служебните функции.

Пример за подчинените

Като най-висш ръководител на областно ниво, директорът задава стандарта на поведение за цялата структура. Нарушения от негова страна имат повишена обществена и институционална тежест, тъй като подкопават вътрешната дисциплина и външното доверие.

IV. Заключение

Статутът на директорите на ОДМВР по ЗМВР ги поставя в особено отговорна позиция, при която всяко действие — служебно или извънслужебно — се оценява през призмата на законовите, дисциплинарните и етичните стандарти. Нарушенията в тази позиция не само подлежат на санкции, но и могат да нанесат трайни щети върху авторитета на МВР и върху общественото доверие в правоохранителната система.

Лалю Метев, пр.юр., 10 септември 2025 г.

Лалю Василев Метев е съвременен български мислител, юрист и изследовател, който обединява правната строгост с духовното и философското търсене. Роден в София на 20 октомври 1968 г., той изгражда своята интелектуална биография на пресечната точка между историята, богословието и хуманитаристиката, търсейки зад явленията на настоящето дълбоките пластове на човешката природа и вечните въпроси за смисъла. Писането му се отличава с едновременно академична прецизност и литературна образност — стремеж да съчетае строгото изследване с духовна чувствителност и нравствена загриженост. Неговият стил напомня пътешественик през границите на дисциплините: юрист, който мисли с чувствителността на богослов; историк на идеи, който говори със сърдечността на поет; философ, който търси не отвлечени системи, а живи отговори на екзистенциалните питания. В центъра на творчеството му стои убеждението, че словото има призвание — не просто да убеждава, а да съгражда общност, да лекува разпада и да възражда доверието. Като автор Лалю Метев изразява идеята, че дигиталната епоха не бива да се разглежда само като технологична революция, а преди всичко като нравствено и духовно изпитание за човека. Неговата публицистика и научни изследвания свидетелстват за постоянен диалог с традицията — от античната философия и християнската патристика до модерните екзистенциалисти. С това той се стреми да покаже, че истинската демокрация не е просто механизъм на властта, а духовно и интелектуално усилие за общуване, основано върху уважение, разум и съпричастност.