Съюзът на съдиите в България: тревожно предупреждение за подкопаването на правовия ред

Съюзът на съдиите в България публикува остра и категорична позиция по повод изявлението на прокуратурата срещу решението на Върховния касационен съд (ВКС), с което беше прието, че мандатът на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов е изтекъл на 21 юли 2025 г.

В становището си съдиите определят реакцията на прокуратурата като „грубо уронване на престижа на съдебната власт“ – акт, който демонстрира открито незачитане на върховенството на правото и представлява „поредна злоупотреба с институцията в частен интерес“. Според тях, изявлението е форма на „отчаяна самозащита“ от страна на г-н Сарафов, която подкопава доверието в съдебната система.

Съюзът припомня, че публичното противопоставяне между прокуратура и съд не е ново явление, като посочва примери от мандатите на бившите главни прокурори Никола Филчев, Сотир Цацаров и Иван Гешев. Тези действия, натрупвани във времето, са част от дългогодишната ерозия на правовата държава в България – процес, който днес достига критична точка.

В документа се подчертава, че в правова държава несъгласието с решенията на съда може да се изразява единствено чрез законови средства – чрез обжалване, участие в правни дискусии или предложения за законодателни промени. Публичните атаки и политическата реторика срещу съдебни актове са несъвместими с конституционния ред и подкопават устоите на демокрацията.

„Заявлението на фактическия главен прокурор, че няма да се съобразява с решение на съда, е най-грубата форма на незачитане на конституционния ред“, се казва в позицията.

Съюзът на съдиите подчертава, че е професионален и морален дълг на всеки съдия да се противопоставя ясно на опитите за сплашване, уронване на авторитета на съда и използване на прокуратурата за частни цели. Това не е просто институционален спор, а въпрос на защита на самата идея за справедливост и правов ред.

В заключение, организацията настоява, че единствената достойна стъпка за Борислав Сарафов е незабавна оставка. Ако това не се случи, компетентните държавни органи са длъжни да приложат конституционните си правомощия, за да го отстранят от поста и да защитят върховенството на закона.

Предупреждение с екзистенциален характер

Становището на Съюза на съдиите е остро предупреждение за системна криза в българската правова държава. То осъжда публичното противопоставяне на прокуратурата срещу ВКС като грубо незачитане на върховенството на правото и част от дългогодишна тенденция на институционална злоупотреба. Подчертава се, че съдебните решения са задължителни за всички, а отказът да бъдат спазвани е равнозначен на отричане на конституционния ред. Призивът е за незабавна оставка на и.ф. главния прокурор или за неговото отстраняване по конституционен ред, за да се защити независимостта на съда и демократичните устои на държавата.

Тази позиция не е просто институционална реакция, а тревожен сигнал за състоянието на българската демокрация. Когато прокуратурата открито отказва да се съобразява с решенията на върховния съд, това вече не е спор за тълкуване на закона, а демонстрация на властова самодостатъчност, граничеща с открита диктатура.

Нашето категорично притеснение е, че ако подобни практики се утвърдят, правото ще бъде сведено до празна форма, а съдебната власт – до фасада. Въпросът, който стои пред обществото ни, е екзистенциален: ще остане ли правото служение на истината и справедливостта, или ще се превърне окончателно в инструмент за самосъхранение на властта?

Лалю Метев, пр. юр., 5 октомври 2025 г.

– – –

СЪЮЗ НА СЪДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Член на Международната асоциация на съдиите (МАС)

Член на Европейската асоциация на съдиите (ЕАС)

Член на Европейски магистрати за демокрация и свободи (МЕДЕЛ)

София 1000, ул. Пиротска 7, ет.5, тел: 0879686841

e:mail: office@judgesbg.org

С решение на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд, проведено на 18 септември 2025 г., беше прието, че правомощията на и. ф. главен прокурор се прекратяват по силата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ след изтичане на 21.07.2025 г. на шестмесечния срок от влизане в сила на тази разпоредба. Въз основа на същото решение, на 2.10.2025 г. бяха постановени два отказа за образуване на наказателно производство по чл. 422 от НПК от съдии във Върховния касационен съд – ръководители на Наказателната колегия и на едно от отделенията ѝ.

Последвалата публикация на 3.10.2025 г., на официалната страница на прокуратурата, която не е подписана, но се твърди, че ангажира цялата институция, грубо уронва престижа на съдебната власт, защото изразява незачитане на основополагащи демократични ценности и представлява, за жалост, поредна злоупотреба с институцията в частен интерес като проява на трудноразбираема отчаяна самозащита.

Публичното противопоставяне на съда от страна на прокуратурата, и в частност на олицетворяващия я главен прокурор, не е прецедент за последните трийсет години. През 90-те години на ХХ век бившият главен прокурор Филчев използваше ресурсите на институцията за компроматна кампания срещу председателя на Върховния касационен съд Румен Янков, която целеше подчиняване на съда на прокуратурата. По време на мандата на главния прокурор Цацаров институционалните акции срещу отделни съдии и съдилища бяха обичайна практика. По инициатива на главния прокурор се образуваха дисциплинарни производства срещу съдии. Имаше случаи на пряка намеса на главния прокурор в процедурата за избор на постоянен преподавател за съдиите в Националния институт на правосъдието, както и иницииране на проверки в Наказателното отделение на Софийски градски съд. При главния прокурор Гешев противопоставянето на председателя на Върховния касационен съд и на отделни съдии придоби уродливи форми. Все още съвсем ярък в общественото съзнание е споменът за нелицеприятната злоупотреба на г-н Гешев с прокуратурата в опита си на всяка цена да остане на длъжността главен прокурор.

Последната позиция на прокуратурата, макар да не е подписана от никого, очевидно представлява неумела форма на самозащита на г-н Сарафов, който на свой ред, след г-н Гешев, използва недопустими средства за това, които увреждат далеч не само авторитета на самата институция на прокуратурата и главния прокурор в частност.

Нито съдиите, нито гражданите могат да останат безучастни зрители на поредния срамен епизод за сплашване на съдиите чрез поругаване на Върховния касационен съд. Затова в обществен интерес припомняме фундамента, който следва да защитаваме ежедневно:

Република България е правова държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Съществен елемент на принципа на правовата държава е задължителната сила на съдебните актове за гражданите, юридическите лица и държавните органи. Публично оповестената декларация на фактически изпълняващия функциите на главен прокурор, че той и прокуратурата няма да се съобразяват с решение на съда, е най-груба форма на незачитане на върховенството на правото, с което драстично се отрича установеният конституционен ред.

В правовата държава несъгласието със съдебните решения от страна на държавен орган се изразява чрез правни средства – по пътя на обжалването, иницииране на законодателен процес, предизвикване и участие в правни дискусии. Използваните в позицията, публикувана на сайта на прокуратурата, изразни средства и квалификация не представляват юридически аргументи и съображения, а реферират към реториката на политическата манипулация.

Подкопаването на независимостта на съда е част от дългогодишната ерозия на правовата държава в България, която ражда уродливи резултати. Това е особено опасно, когато дискредитирането на съда се извършва от държавния орган, чиято конституционна функция е защита на законността и участва като страна в съдебните производства по наказателни дела. Професионален дълг на всеки съдия е да се противопоставя ясно и категорично на опитите за използване на прокуратурата за незаконни цели и за уронване на авторитета и независимостта на съда, за всяване на страх и извънправно вмешателство при осъществяване на правосъдието.

Същевременно необходимо е да се противопоставим и на банализирането на злоупотребата с прокуратурата, която се използва като щит за защита на частни властови амбиции, несъвместими с правовата държава и обществения интерес. Безучастното наблюдение само би засилило разрушителния ефект върху прокуратурата и би способствало за деморализирането на всеки отделен прокурор. Единствената възможност пред г-н Сарафов е подаване на незабавна оставка, в противен случай компетентните държавните органи следва да упражнят своите правомощия по Конституция, за да предизвикат отстраняването на и. ф. главния прокурор и да защитят конституционно установения правен ред.

Гр. София, 5.10.2025 г.          Управителен съвет на Съюза на съдиите в България

Лалю Василев Метев е български мислител, юрист и изследовател с трайни интереси в областта на правото, философията и социалните науки. Роден на 20 октомври 1968 г. в София. В своите разработки търси връзката между юридическата аргументация, моралната отговорност и духовните измерения на общностния живот. Метев съчетава аналитичен и богословски ракурс, като работи над понятието за смисъл, корупция, държавно завладяване и социален капитал в посттоталитарна България. Той вярва, че смисълът е не само личен, но и обществен ангажимент, който изисква съчетание на емпирична строгост и гражданска чувствителност. Участва активно в обществения дебат и настоява, че правният дискурс не бива да бъде изолиран от етичните и духовни основи на общността.

Напоследък все по-осезаемо се разпространяват твърдения за подготвян възможен американски натиск и санкции срещу лобито, свързвано с ортаците Д. Пеевски и Б. Борисов в съдебната система, като се позовават на медийни публикации и кореспонденти във Вашингтон. Описват се разкрития за лобистка активност, за връзки със санкции по закона „Магнитски“, както и очаквания за включване на ключови фигури — сред тях и функционера Борислав Сарафов — в санкционни списъци както на САЩ, така и на Великобритания. Подчертаваното медийно и дипломатическо неодобрение към подобни схеми очертава вероятно адресиране на казуси, свързани със заплахи, корупционни протекции и участие на държавни служители в предстоящ доклад на Държавния департамент.

За да се запази аналитична строгост и обществена отговорност, е нужно разграничаване между хипотези, медийни интерпретации и официално потвърдена информация. Философски това изисква добросъвестно отношение към истината и отказ от прибързани заключения; правно — опора върху проверими факти, източници и действащи процедури; граждански — умерен тон, който не подменя аргументацията с внушения. Злободневният хоризонт добавя призива съвестта да предхожда сензацията: справедливостта е плод на истинност и мярка, а не на слухове.

Подобни твърдения изпитват зрелостта на общественото ни съзнание: дали търсим ясни факти и отговорност, или се поддаваме на страхове и поляризация. Затова е редно всяко публично послание да стъпва върху проверяемост, прозрачност и ясно разграничени източници, без да омаловажава сериозността на потенциалните нарушения. Само така пазим едновременно принципите на върховенството на правото и моралната чувствителност на общността — и превръщаме обществената тревога в конструктивно настояване за истина, отчетност и справедливост.

от 05.10.2025 г. на Адвокатските съвети на Адвокатските колегии – Пловдив, Враца, Плевен, Пазарджик, Хасково, Видин, Варна, Благоевград, Стара Загора, Велико Търново, Бургас, САК, Сливен и Кюстендил във връзка с изявленията на Прокуратурата на Република България от 3 октомври 2025 г.

Изразяваме дълбоката си загриженост и тревога след изразената публична позиция на Прокуратурата на Република България на 3 октомври 2025 г., с която тя разглежда публикуваното съобщение на електронната страница на Върховния касационен съд за два постановени съдебни акта, касаещи правомощията на и.ф. главен прокурор, като „поредно действие, продиктувано от нестихващите опити за дестабилизация на съдебната власт“. Подобни изявления, които целят да внушат политическа намеса в действията на съда и поставят под съмнение вътрешното убеждение на върховните съдии, представляват опасна атака срещу независимостта на съдебната власт и сериозно подкопават и без това крехкото обществено доверие в съдебната система.

Върховният касационен съд като най-висша съдебна инстанция по наказателни дела е призван да прилага Конституцията и закона, без да се поддава на обществен или институционален натиск. Всяко решение на ВКС, основано на изрична законова разпоредба, е израз на върховенството на правото и на функционирането на правовата държава. Критиката срещу съдебни актове трябва да се основава на правни аргументи и да се реализира чрез предвидените от закона процесуални механизми, а не чрез публични действия, които дискредитират съдебната власт и застрашават конституционния баланс.

Като български адвокати, призвани по Конституция да подпомагаме гражданите при защитата на техните права и законни интереси, категорично заявяваме, че ще останем непреклонни в защитата на правото, справедливостта и държавността. Няма да допуснем подмяна на демократичните принципи и върховенството на закона чрез внушения или атаки срещу независимия съд и осъществяването на конституционно определената му роля. Призоваваме всички държавни органи да спазват стриктно правовия ред в Републиката, като зачитат разделението на властите и отстояват върховенството на закона.