Ишек пазарът на властта — за институционалното обезличаване

Физкултурният „защитник“ отново ни сравнява със „света“ — кой точно свят остава неясно, но едно е категорично: моделите, наложени от мутро‑милиционерския клиентоелит, не водят към европейска интеграция или цивилизована перспектива. Те произвеждат маргинализация, институционална деградация и духовна ерозия — обществено състояние, което можем да назовем с една дума: „ишек пазар“.

Този пейзаж е лишен от критерии, логика и национална визия. Риториката за „сравнение със света“ звучи празно, защото зад нея стои проект не за реформи и модернизация, а за продължително обезличаване: систематично овладяване на държавните ресурси, персонални мрежи на власт и институционален контрол, прикриван като „нормална“ администрация. Резултатът е социална апатия, морален упадък и разграждане на общностната тъкан.

За да бъде критиката ефективна, тя трябва да се стъпи върху конкретни механизми: как се подменят кадровите процедури; как се канализират публичните средства; кои риторики обслужват изключването и какви правни и бюрократични инструменти превръщат институциите в инструмент на репресия. Само чрез такова системно разчитане критическата диагноза ще престане да бъде емоционална декларация и ще стане работен аналитичен инструмент.

Особено силна е иронията на личната изповед и сатиричната самоирония — те правят видим социалния шок и отчуждението на поколенията, които помнят други порядки и днес са сведени до наблюдатели на упадъка. Но сарказмът сам по себе си не стига: той трябва да бъде придружен от конкретни политики за възстановяване на общественото доверие — прозрачност, съдебна реформа, институционална подмяна на клиентелизма и реабилитация на гражданската енергия.

Краят с пламък на „запалете цигара…“ е художествен жест, който затвърждава личния тон. Но призивът за промяна трябва да звучи по‑ясно: не просто да се разобличава „ишек пазарът“, а да се очертаят стъпки за излизане от него — възстановяване на професионалност в публичната администрация, ревизия на корупционните практики, иницииране на прозрачни механизми за отчетност и гражданско приобщаване.

В обобщение: посланието има силна емоционална и сатирична енергия; то ще придобие трайно обществено въздействие, ако е съпроводено от аналитично конкретизиране на механизмите на властта и от рационален, реализуем план за институционално възстановяване.

Сегашният случай с преместването на Благомир Коцев в карцера на Централния софийски затвор, особено в т.нар. „разпределителен арест“ – сочен като едно от най-мизерните и рестриктивни места за лишени от свобода – илюстрира буквално срив в принципите на справедливост, прозрачност и човешко достойнство. Килията, описвана като недопустимо малка, без отопление и светлина, а срещите с близки – все по-строго контролирани, рисуват картина на институционална жестокост.

Проблемите се задълбочават от нежеланието на прокуратурата да сезира съда за преразглеждане на мярката за задържане, избързвайки вместо това с обвинителен акт, който поставя делото на още по-бавни и непрозрачни релси. Това препятства навременното производство и удължава престоя на задържания в условия, граничещи с изтезания.

В този контекст, фактът, че кметът на Варна е бил принуден да управлява града от ареста и да подписва ключови заповеди за бюджет и обществен транспорт в условия на лишаване от свобода, подчертава абсурда на административния и съдебен практикум. Когато управлението на един голям град зависи буквално от решения, подписвани в затворническа килия, а съдебните процеси се заменят с политическа саморазправа, това се превръща в ясно доказателство за институционален разпад.

Всичко това не е просто частна трагедия за един конкретен управленски екип – то е симптом на по-дълбокия разрив между принципа на правовата държава и реалността на посттоталитарни механизми на контрол. За варненци това е поредният изгубен шанс за прекъсване със старото, а за всички наблюдаващи процесите – сигнал, че България се отдалечава от европейските правни стандарти и поема опасен курс към саморазправа и институционална деградация.

Благомир Коцев и Никола Барбутов са били преместени от ареста в Софийския затвор, това съобщи пред NOVA адвокат Ина Лулчева. По думите ѝ, уведомлението за преместването тя е получила в петък вечерта, като официалният мотив е, че делата вече са внесени в съда.

Адвокат Лулчева уточнява, че за това преместване няма изрично съдебно разпореждане и предполага, че мярката е предприета по нареждане на прокурора, което е в рамките на неговите правомощия. Въпреки че процедурата формално е законосъобразна, защитата поставя въпроса защо тя е приложена именно на този етап, преди съдът да вземе отношение по местонахождението на обвиняемите.

Лалю Метев, пр. юр., 17 ноември 2025 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.

Софийският градски съд прекрати производството по делото срещу варненския кмет Благомир Коцев и още четирима подсъдими, като препрати казуса към Върховния касационен съд (ВКС) за определяне на компетентния съд за разглеждане. Това решение е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. Съдия Снежина Колева, докладчик по делото, е поискала становище от върховните съдии относно компетентността, след като първоначално, делото бе изпратено от Варна в София поради наличие на обвиняем с имунитет – твърдение, че един от задържаните е депутат от 51-вото Народно събрание. Впоследствие, с отпадане на статута „лице с имунитет“ при внасяне на обвинителния акт, изчезва и обективната причина делото да бъде в столицата. ВКС предстои да реши дали делото ще бъде гледано във Варна или друг равнозначен съд по степен. До произнасянето на върховните съдии няма инстанция, която да се произнесе по искането на Благомир Коцев за освобождаване от ареста. Делото е за участие в организирана група, преднамерено извършване на корупционни и длъжностни престъпления, като юридическите усложнения около съдебната компетентност са възникнали именно поради статуса на част от обвиняемите и динамиката на разследването.