Подсъдността като огледало на правовата държавност:
Юридически и духовни измерения в случая „Коцев“

Върховният касационен съд (ВКС) окончателно реши делото срещу кмета на Варна, Благомир Коцев, да бъде разгледано от Варненския окръжен съд, а не от Софийския градски съд (СГС). Това означава, че Коцев ще бъде преместен от затвора в София във Варна и процесът ще се води от съдебната инстанция в неговия град.

Решението бе взето след продължителни процесуални маневри от страна на прокуратурата, която многократно се опитваше – с поредица „трикове“ – да задържи делото в София. Сред използваните схеми бяха въвеждането на т.нар. „депутат-фантом“ – неизвестен народен представител с имунитет – и твърдението, че последното престъпление, за което е обвинен Коцев, е „довършено“ в столицата, макар всички основни обстоятелства и свидетели да са във варненския регион.

ВКС категорично подчерта, че: Не може да бъде изправено пред съд неизвестно лице с предполагаем имунитет. Липсват правни основания делото да се води в столицата, след като по-голямата част от свидетелите и обвиняемите живеят в района на Варненския окръжен съд. „Иновативната“ прокурорска стратегия с депутата-фантом е поставена под съмнение, тъй като подобен обвиняем не може да упражни правото си на защита и не е предвиден в НПК.

Съдия Снежина Колева от СГС също оспори основанията за подсъдност на столичния съд, посочвайки, че реалното място на престъпленията е Варна.

Извод: След близо година юридически спорове и процесуални хватки, случаят се връща във Варна, а съдебната система ясно показва, че формалните или неясни обвинения не са достатъчно основание за промяна на подсъдността. Това решение е показателен пример за ролята на съда да гарантира процесуална икономия, бързина и справедливост – особено при публично значими дела.

Определението на Софийския градски съд (СГС), постановено от съдия Снежина Колева, стъпва на изричната разпоредба на чл. 43, т. 1 от НПК: когато по-голямата част от обвиняемите и свидетелите са от района на друг съд, делото следва да бъде препратено именно там за „процесуална икономия“ и ефективно разглеждане. В конкретния случай — петима подсъдими и 25 от общо 28 свидетели са от Варна, което еднозначно обосновава прехвърлянето на делото във Варненския окръжен съд.

СГС прекратява производството и го изпраща на Върховния касационен съд (ВКС), който окончателно решава делото да бъде гледано във Варна. Това обърква стратегията на прокуратурата, която многократно опитваше — чрез неясни механизми като „анонимен депутат“ и твърдение за „довършване на престъпление в София“ — да удържи случая в столицата. Още с привличането на Коцев като обвиняем, адвокат Ина Лулчева последователно оспорваше подсъдността поради липсата на реално обвиняем народен представител и на искане за имунитет.

Съдебните мотиви изтъкват, че: Не е привлечено лице с парламентарен имунитет, а прокуратурата не може да задържи делото в СГС само чрез спекулативни твърдения. Позоваването на окончателния акт на ВКС и особеното мнение на съдия Андрей Ангелов (САС) поставят под съмнение не само избора на съд, но и злоупотребата с процесуални права — 11 месеца разследване, без разкриване на реално „лице с имунитет“. Понастоящем прокуратурата се отказва от версията за депутат, но упорито поддържа тезата, че финалният етап на престъплението е бил в София с цел запазване на столичната подсъдност. СГС обаче посочва, че законът не допуска изключение, ако по-голямата част от обвиняемите и свидетелите са от един район.

Допълнителна проблематика възниква и относно неясното преместване на Коцев от арест/затвор в София, като адвокат Лулчева отбелязва липса на съдебно разпореждане, изискуемо по чл. 244 и 245 от ЗИНЗС. Разпорежданията идват от прокурор, което е процесуално некоректно, защото след внасяне на обвинителния акт компетентен да разпорежда е единствено съдът.

Съдът и защитата категорично настояват, че прокуратурата използва различни процесуални трикове с цел задържане на делото в София и ограничаване правата на обвиняемите — включително забрани за срещи, които в съдебната фаза може да бъдат разпоредени единствено от съдия. След решението на ВКС Коцев следва да бъде преместен във Варна и делото да се гледа там — по закон и с оглед равнопоставеност на страните.

Корупцията като изпитание за съвестта: Европейският натиск,
правовата държава и отговорността на общността

Еврокомисарят по правосъдието Майкъл Макграт отправи безусловен и категоричен сигнал към българските институции: „Не борите голямата корупция и ще спрем още траншове!“. Тази остра позиция не е просто дипломатичен натиск, а юридическо и нравствено предупреждение, разкриващо недвусмислено съмнение в ефективността на реалната борба с корупцията по високите етажи на властта у нас. Макар сътрудничеството между компетентните органи да е формално гарантирано, системният напредък се блокира от липсата на завършени съдебни процеси и осъдителни присъди по ключови публични случаи.

По време на заседанието на Съвета на ЕС по общи въпроси правосъдният еврокомисар акцентира върху постоянните пропуски в стандартите за почтеност и отчетност на висшия държавен апарат. Въпреки че структурни реформи са започнати – например в антикорупционната комисия – очевидна остава необходимостта от нейната реална независимост и оперативна ефективност. Тревожен момент е обвързването на бъдещите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с доказателствен напредък по теми като върховенство на правото, медийна свобода и действена антикорупция.

Този натиск надхвърля рамката на обикновен политико-финансов дебат, изправяйки обществото и институциите пред екзистенциално и философско изпитание — въпросът дали държавата ще остане автономна конструкция на законност и морал, или ще продължи да бъде заложник на външни и вътрешни зависимости. Корупцията отдавна вече не е само юридически казус или административен дефект – тя е болест на националната съвест, подкопаваща възможността за смислен обществен договор и лично достойнство.

Липсата на медийна свобода и рискът от скрита или директна цензура в социалните мрежи допълнително компрометират демократичното развитие. Европейската комисия вече подготвя инициативи, целящи да ограничат както намесата на корпоративни оператори, като „Мета“, така и административния произвол на държавни органи върху свободата на изразяване.

В този контекст пред българското общество се откроява фундаменталното предизвикателство — дали ще поеме отговорност за моралната и юридическа чистота на държавността, или ще предпочете да остане в удобното тресавище на самозаблудите и зависимостите. Корупцията като екзистенциален проблем налага не само реформа на институциите, но и радикално преосмисляне на ценностите — там, където правото и съвестта изграждат основата на автентичното бъдеще.

Лалю Метев, пр. юр., 19 ноември 2025 г.  

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.