Конституционните промени в Република Северна Македония и рамката за преговори с ЕС

Република България потвърждава своята последователна подкрепа за европейската перспектива на Република Северна Македония, основана на принципите на върховенството на правото, добросъседството и изпълнението на поетите международни ангажименти.

България напомня, че:

1. Преговорната рамка за членство на РСМ в ЕС, одобрена през 2022 г., представлява многостранно договорен документ, приет от всички държави членки и от самата РСМ.

2. Вписването на българите в Конституцията на РСМ е вече поето задължение, а не ново условие, и е свързано с принципа на равнопоставеност на гражданите.

3. Европейският съюз не предоставя и не може да предоставя „гаранции“ относно исторически интерпретации, национална идентичност или език, извън вече установената практика за зачитане на самоопределението на държавите членки.

България подчертава, че: всякакви опити за допълнителна билатерализация на процеса чрез поставяне на нови условия към държава членка противоречат на духа и буквата на договорената рамка; изпълнението на решенията на ЕСПЧ е въпрос от вътрешната правна система на всяка държава членка и не следва да се използва като инструмент за политическо условие в процеса на разширяване.

Република България остава отворена за диалог, но само в рамките на вече договорените правила.

КОНТРААНАЛИЗ ОТ БЪЛГАРСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

Изявленията на министър-председателя на Република Северна Македония Християн Мицкоски съдържат структурно противоречие, което поставя под съмнение логиката на заявената позиция.

1. Противоречие между отказ от „билатерализация“ и нови двустранни искания

Макар публично да се заявява отказ от двустранни условия, поставянето на конкретни изисквания към България (напр. регистрация на конкретни НПО) представлява де факто билатерален натиск, несъвместим с европейската практика.

2. Подмяна на правната логика с политическа

Изискването за „гаранции“ от Европейския съвет по въпроси на идентичността и езика:

• няма правно основание;

• излиза извън компетентността на ЕС;

• създава опасен прецедент в процеса на разширяване.

3. Непризнаване на вече поети ангажименти

Конституционната промяна не е ново искане, а условие, доброволно прието от РСМ, което не може да бъде едностранно предоговаряно при смяна на правителство.

СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ

Теза на Мицкоски	Правна реалност	Проблем
„Няма да има двустранни въпроси“	Искания към България	Вътрешно противоречие
„ЕС да даде гаранции за идентичност“	ЕС няма такава компетентност	Политически неизпълнимо
„Конституционните промени са български диктат“	Многостранно приета рамка	Подмяна на фактите
„ОМО Илинден-Пирин като условие“	Вътрешноправен въпрос на държава членка	Билатерализация

Европейският път не търпи предоговаряне след подписа

Изявленията на премиера на Северна Македония Християн Мицкоски не представляват отказ от ЕС, а опит за отлагане чрез пренареждане на вече договорени условия. Под прикритието на „защита на идентичността“ се поставят искания, които ЕС не може да гарантира, а под лозунга срещу билатерализацията се въвеждат нови двустранни условия.

Истината е проста: европейската интеграция не е процес на постоянно предоговаряне, а на изпълнение на поети ангажименти. Конституционната промяна в Северна Македония не е наложена отвън, а приета доброволно. Отказът от нейното изпълнение означава застой, не защото някой пречи, а защото правилата са ясни.

КАКВО РЕАЛНО КАЗВА МИЦКОСКИ

Изказването съдържа три ясно различими тези, облечени в политически език:

I. Отказ от конституционни промени преди „гаранции“

Мицкоски заявява, че: няма да започне промяна на Конституцията (вписване на българите), ако няма предварителни и формализирани гаранции от ЕС, че: македонската идентичност и език са „неоспорими“, няма да има повече „двустранни условия“, процесът ще се води само по Копенхагенските критерии.

Това е условен отказ, а не окончателен.

II. Прехвърляне на фокуса от България към ЕС

Формално Мицкоски твърди: проблемът не е дали ще има българи в Конституцията, проблемът е билатерализацията на процеса, и липсата на „гаранции“, че условията няма да се разширяват.

На практика обаче той: оспорва самия „френски компромис“ от 2022 г., който Скопие вече е приело; и се опитва да преподреди договорения вече преговорен механизъм.

III. Искане към България чрез ЕСПЧ (ОМО „Илинден–Пирин“)

Това е най-същественият момент: „Най-малкото, което източният ни съсед трябва да направи… е да регистрира ОМО Илинден–Пирин, защото така казват 14 решения на ЕСПЧ.“

Тук Мицкоски: свързва директно българското вътрешно право с европейския път на Северна Македония, което само по себе си е билатерализация, против която уж възразява.

2. Вътрешни противоречия в позицията

– „Няма двустранни въпроси“ ↔ изискване към България

Да се иска от България: конкретно действие по конкретна организация, като предварително условие, е класически двустранен натиск, макар и маскиран като „европейска норма“.

– „Гаранции от ЕС“ за идентичност

ЕС не дава и не може да дава: гаранции за национална идентичност, исторически интерпретации, или „вечни константи“.

ЕС работи с: права на индивиди, върховенство на правото, институционални критерии.

Искането е политически неизпълнимо в този вид.

– Прието задължение ≠ ново договаряне

Северна Македония: доброволно е подписала рамката от 2022 г.; конституционната промяна е вече поето задължение, не ново искане.

Новото правителство може политически да не го харесва, но юридически не може да се преструва, че не съществува.

3. Каква е реалната стратегия на Мицкоски

Това не е антиевропейска позиция, а: тактика за: вътрешна легитимация пред електората; отлагане на неизбежното; прехвърляне на отговорността към Брюксел и София; изчакване на: промяна в българската политическа среда, или умора/натиск от ЕС за „творческо решение“.

4. Какво означава това за България

Позитиви: Мицкоски не отрича вписването на българите по принцип; признава ролята на ЕС; не затваря вратата за диалог.

Рискове: опит за разширяване на темата (ОМО, ЕСПЧ); натиск за „пакетно“ решаване; пренаписване на вече договорени условия.

5. Кратка оценка

Позицията на Християн Мицкоски не е отказ от европейския път, а опит за неговото политическо предоговаряне. Под прикритието на „антибилатерализация“ се въвеждат нови двустранни условия, а исканите „гаранции“ от ЕС излизат извън правомощията на Съюза. Това поставя Северна Македония в стратегически застой: нито категоричен отказ, нито реален напредък.

Лалю Метев, 18 декември 2025 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.