Легитимността на избора: когато числата срещат правото и канона

На 30 юни 2024 г. Българската православна църква бе призована да избере нов Български патриарх и митрополит Софийски сред трима кандидати, определени от Светия Синод на 20 юни 2024 г. Въпросът за легитимността на този избор придоби определена значимост поради начина, по който се изчислява квалифицираното мнозинство, необходимо за определяне на тройката достоизбираеми митрополити.

Съгласно член 45 от Устава на БПЦ-БП, изборът на трима достоизбираеми митрополити се извършва чрез тайно гласуване с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на Светия Синод. При състав от 14 архиереи това мнозинство се изразява в 9,3333 гласа. Българската съдебна практика, включително Решение № 213 на Върховния касационен съд от 2010 г., препоръчва такова дробно число да се закръгля към по-голямото цяло число, тъй като „частичен“ глас не може да формира волята на органа. Това означава, че за валидно квалифицирано мнозинство са необходими 10 гласа.

На последното гласуване Врачанският митрополит Григорий получи 11 гласа, Видинският митрополит Даниил – 9 гласа, а Ловчанският митрополит Гавриил – 9 гласа. С оглед на устава и практиката на ВКС, единствено кандидатът с 11 гласа формално покрива изискването за квалифицирано мнозинство. Това поставя въпроса за уставната валидност на цялата тройка достоизбираеми митрополити.

Подобна ситуация не е прецедент. При избора на патриарх през 2013 г., след кончината на патриарх Максим, двама от тримата достоизбираеми също получават по 9 гласа, а само един достига минималния праг от 10. Дискусията за правилното закръгляване на дробните гласове и спазването на устава е трайно присъстваща в канонично-правната практика на БПЦ-БП.

Изборът на патриарх е въпрос не само на личностни качества, но и на институционална легитимност. В основата на всеки избор стои изискването за квалифицирано мнозинство, което гарантира широка подкрепа и съборност. Приложението на ясни правила, институционална отговорност и уважение към съборността осигурява устойчивост на решенията, като съчетава правната и духовната легитимност.

Практиката на българските съдилища подчертава, че за формирането на волята на орган като Светия Синод частичен глас не може да се признае. Следователно избор, постигнат с 9 гласа при необходим праг от 10, е уставно оспорим, като не се свежда до автоматична нищожност. Това изисква внимателна институционална преценка, но също така гарантира, че каноничните и правни принципи остават централни за управлението на църквата.

В крайна сметка, легитимността в избора на Български патриарх и митрополит Софийски зависи изцяло от точността на процедурите, спазването на устава и уважението към институционалната рамка. Когато числата и правото се срещнат, устойчивото решение се постига не чрез дискусии за математически закръглявания, а чрез стриктно прилагане на ясни правила, които осигуряват както правна, така и духовна основа за избора.

Аналитично изясняване на спора относно квалифицираното мнозинство от две трети

Предмет на спора не е самата формула „две трети“, а начинът на нейното прилагане, когато тя води до дробен резултат при фиксиран числен състав на колегиален орган.

Безспорни са следните обстоятелства: квалифицираното мнозинство е определено като две трети от членовете на органа; при числен състав от 14 членове, математическият резултат е 9,3333; реалното упражняване на правото на глас е възможно единствено чрез цели гласове.

Оттук възниква същественият правен въпрос: допустимо ли е квалифицирано мнозинство да се счита постигнато с 9 гласа, или е необходимо достигане на следващото цяло число – 10 гласа?

В българската съдебна практика, включително в решения на Върховния касационен съд (напр. Решение № 213 от 13.07.2010 г. по т. д. № 561/2008 г. и Решение № 717 от 10.08.2006 г. по т. д. № 239/2006 г.), последователно се приема, че когато законът или уставът изисква определен минимален брой членове за формиране на валидна воля на колективен орган, дробният резултат следва да се закръгля към по-голямото цяло число. Аргументът е принципен: „частичен“ глас не може да участва във формирането на правно релевантна воля на орган на юридическо лице.

В същото време следва коректно да се отчетат и следните обстоятелства: посочените решения на ВКС не представляват тълкувателни актове със задължителна сила за всички възможни хипотези; тяхната приложимост към конкретен уставен режим, какъвто е Уставът на Българската православна църква – Българска патриаршия, може да бъде предмет на различни правни интерпретации; действащият устав не съдържа изрична разпоредба, която да урежда начина на закръгляване при дробен резултат от изчисляването на квалифицирано мнозинство.

Именно липсата на такава изрична уставна норма представлява същинския проблем. Тя поражда правна неопределеност, която допуска различни, макар и формално аргументирани, прочити на едно и също уставно изискване.

Оттук следват две конкурентни тези: тезата, че са необходими 10 гласа, намира сериозна опора както в утвърдената съдебна практика, така и в общите принципи на правото, уреждащи формирането на волята на органи на юридически лица; тезата, че квалифицираното мнозинство от две трети може да се счита постигнато с 9 гласа, се основава на строго математическо и буквално тълкуване на пропорцията, но остава уязвима при отсъствие на изрична уставна регламентация.

Същината на спора не се свежда до „незнание“ или „неразбиране“ на математиката, а до отсъствието на ясно и недвусмислено уставно правило, което да изключи всякакво съмнение при прилагането на квалифицираното мнозинство. Докато такава норма не бъде изрично въведена, въпросът за закръгляването при дробен резултат ще продължи да представлява правно и канонично уязвима зона.

От гледна точка на институционалната легитимност и съборния принцип, най-сигурният подход е този, който изключва съмнението, а не този, който се стреми единствено да го минимизира.

Неутрален Q&A за външна публика

Въпрос 1: Как се избира патриархът в Българската православна църква?
Отговор: Изборът се извършва от Светия Синод, който предварително определя трима достоизбираеми митрополити. Според член 45 от Устава на БПЦ-БП, те се избират чрез тайно гласуване с квалифицирано мнозинство от две трети от членовете на Синода.

Въпрос 2: Какво означава „две трети“ в практиката на Светия Синод?
Отговор: При състав от 14 членове на Синода математическите две трети се равняват на 9,3333 гласа. Българската съдебна практика, включително Решение № 213 на ВКС от 2010 г., препоръчва такова дробно число да се закръгля към по-голямото цяло число, т.е. 10 гласа, тъй като „частичен“ глас не може да формира волята на органа.

Въпрос 3: Какво показват резултатите от последното гласуване?
Отговор: На последното гласуване Врачанският митрополит Григорий е получил 11 гласа, Видинският митрополит Даниил – 9 гласа, а Ловчанският митрополит Гавриил – 9 гласа. Според устава и практиката на ВКС, единствено кандидатът с 11 гласа формално покрива изискването за квалифицирано мнозинство.

Въпрос 4: Значи ли това, че изборът на тримата достоизбираеми е недействителен?
Отговор: Не непременно. Изборът с 9 гласа е уставно оспорим, което означава, че има основание за проверка или обсъждане, но не е автоматично нищожен. Легитимността се оценява и в контекста на процедурите и спазването на принципа на съборност.

Въпрос 5: Има ли прецедент за подобна ситуация?
Отговор: Да. При избора на патриарх през 2013 г. двама от тримата достоизбираеми също получават по 9 гласа, а само един достига минималния праг от 10. Въпросът за правилното закръгляване и спазването на устава остава актуален и до днес.

Въпрос 6: Какво е значението на тази практика за легитимността на избрания патриарх?
Отговор: Легитимността зависи от спазването на ясно установени правила, законоустановения праг за мнозинство и институционалната отговорност на членовете на Синода. Това гарантира, че изборът е както юридически устойчив, така и канонично обоснован.

Кворум и квалифицирано мнозинство при избор на тройка кандидати за
патриарх в Българската православна църква–Българска патриаршия

Изборът на тройка кандидати за патриарх предизвика въпрос относно изискваното квалифицирано мнозинство от 2/3 при 14-членен Св. Синод. Спорът касае дали минималният праг е 9 или 10 гласа.

Юридически анализ:

1. Липса на изрична уставна уредба: Уставът на БПЦ не съдържа конкретни правила за закръгляване при дробен резултат при изчисляване на квалифицирано мнозинство.

2. Принцип на неделимост на гласа: Волята на колективен орган не може да се формира чрез „частичен“ глас.

3. Съдебна практика: Решение № 213/2010 на ВКС и Решение № 717/2006 на ВКС посочват, че при дробен резултат минималният брой участници следва да се закръгля към по-голямото цяло число.

4. Следствие: При 14-членен състав 2/3 = 9,33, което означава, че минималният праг е 10 гласа.

5. Правна оценка: Настоящият избор с 9 гласа не достига изискуемото квалифицирано мнозинство и следователно е уставно оспорим, въпреки че поражда временно правно действие.

Решението по въпроса следва да се вземе институционално, съобразно устава и каноничните принципи. Подкрепата на избор чрез компетентен орган, а не чрез персонални коментари или публични спорове, е условие за трайна легитимност.

Лалю Метев, пр. юр., 5 януари 2026 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.