Фасадният „женски“ прогресивизъм

На консултациите при Йотова „ДПС – Ново начало“ се явява с изцяло женска делегация – политически коректен кадър, зад който стои фактическото лидерство на санкционирания по „Магнитски“ Делян Пеевски. Визуално това изглежда като жест към представителство и модерност, но съдържанието идва от най-тежкия олигархичен център в държавата, който именно държи в капан институциите и бюджета. Фактът, че първата жена‑президент в историята – Йотова – е избрана не пряко, а чрез наследяване на поста след оставката на Радев, само усилва усещането за „прогресивност по оформление, не по същност“.

Социална реторика vs. реална практика

Искра Михайлова говори пред президента за социални права, борба с бедността, антидискриминация и хора с увреждания – пълен набор от ключови думи от стратегиите и законите за хората с увреждания. Паралелно с това по време на контрапротестите „Не на омразата“ има данни и свидетелства за натиск в малки общини – хора с ТЕЛК са предупреждавани, че помощите и експертизите им може да бъдат „преосмислени“, ако не се явят на „правилния“ митинг. Това е циничният двоен стандарт на модела: публично говориш за права на уязвимите, а в практиката ги държиш в заложничество чрез зависимостта от помощи, ТЕЛК и местна администрация.

Бюджетът „на Пеевски“ и ударът по честния бизнес

Бюджетът, който провокира зимните протести, беше разчетен от бизнеса и гражданите като инструмент на държавно завладяване: увеличени тежести за малки и средни предприятия, комбинация от СУПТО‑тип контрол, промени в осигуровките и данък дивидент, които удрят най-вече „белия“ бизнес, докато оставят широки сиви зони. Международни медии и анализи го описаха като първи бюджет в евро, опитващ се да скрие корупционни практики и да бетонира финансовия ресурс на модела „Пеевски–Борисов“ – точно затова правителството беше принудено да го оттегли под натиск на масови протести.

„Честни избори“ и фабриката за невалидни бюлетини

Когато от тази конфигурация се чува патетика за „честни избори“, това звучи кухо на фона на реалната изборна инженерия. Преходът към т.нар. „машини‑скенери“ и настойчивото връщане към доминиращ хартиен вот доведоха до близо половин милион невалидни бюлетини на последните избори – структурен сигнал за контролирано объркване и добра среда за купен и манипулиран вот. Формално лозунгът е „не на омразата“ и „честен вот“, реално практиката е „да направим системата максимално манипулируема, но законно изглеждаща“.

Защо женската фасада не променя нищо

Трите жени, изпратени от „ДПС – Ново начало“, наистина козметично „обраха“ част от публичния срам: ако вместо тях беше седнал класическият партиен кадрови каст – „Хамид Хамид, Байрам Байрам и други алитерации“ – постановката щеше да е по‑прозрачна. В този смисъл, ако човек примижи, сцената на „Дондуков“ може да изглежда почти прогресивна: жена‑президент, три жени‑представителки, говорене за права и включване. Но точно защото знаем кой дърпа конците, това „прогресивно оформление“ е по‑скоро усъвършенствана фасада, не знак за реална промяна: формата е модерна, съдържанието – класическа посткомунистическа олигархия.

Вините на протеста – версия „Тошко пред Йотова“

В този декор изказването на Тошко Йорданов, че ценовият шок и тежката ситуация в страната се дължат на протестите, които свалиха правителството, е логично продължение на същия циничен разказ. Вместо да признаеш, че протестите са реакция на корупция, завладяване на държавата и бюджет, писан по модела „Пеевски“, ти обявяваш самото гражданско несъгласие за източник на кризата. Това е стар трик: не болестта е проблем, а температурата; не корупцията и погромът са виновни, а хората, които смеят да излязат и да ги назоват.

В този смисъл полюсът „Борисов хвали чудеса“ и полюсът „Тошко обвинява протестите“ не са противоположни, а части от една и съща защитна система: да се изтрие причинно‑следствената връзка между модела „Пеевски–Борисов“ и бедността, инфлацията, институционалния разпад – и вината да се прехвърли върху тези, които отказват да мълчат.

Същевременно ИТН заявяват, че ще подкрепят за служебен премиер една от „непартийните“ фигури, дали съгласие – зам.-омбудсмана Мария Филипова или двете заместнички на председателя на Сметната палата, Силвия Къдрева и Маргарита Николова. Мотивът, формулиран от Станислав Балабанов, е, че ако служебният премиер е „политическа фигура“, целият кабинет неизбежно ще бъде партиен, поради което ИТН отхвърлят Андрей Гюров и Димитър Главчев като твърде партийно обвързани.

Паралелно с това ИТН заявяват готовност да инициират конституционни промени в „по-нормализирана политическа среда“ и обвиняват падналия редовен кабинет, че с отпадането на бюджета страната рискува да загуби около 2,5 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, ако до август не бъдат изпълнени поетите ангажименти. Партията отхвърля идеята на БСП за възобновяване на бюджетната процедура, аргументирайки се, че това би превърнало процеса в „предизборно надцакване и даване на калпак“.

Най-точното описание на такъв вид сцени е „постановка на фасада върху гнило съдържание“.

Лалю Метев, 4 февруари 2026 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.